Показват се публикациите с етикет Маршрути. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Маршрути. Показване на всички публикации

събота, 11 юни 2011 г.

Северен Джендем и Ботев връх 'лято' 2011 ден 1

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   След  успешните пролетно - планински разходки и  фото улов на няколко красиви старопланински водопада,  съчетани с прекрасно за сезона време, дойде и летния сезон. С двама приятели фотографи решихме, че ще бъде подобаващо да го открием, с издирването на един труднодостъпен водопад - големия Джендемски водопад. Планът ни беше хубав, а именно изкачване по маршрута на 'въжето' от квартал Видима на град Априлци до заслон Ботев, а в последствие и преход до водопада, в местността около Хайдуттепе. Метеорологичните прогнози за района не бяха обещаващи и сбъдването им в общи линии ни провали идеята.
    Стръмна пътека лъкатушеща в красива гора ни изведе на погледно място, около скалното образувание 'Купата', което служи за ориентир, откъдето скоро се включихме и по лятната пътека за връх Ботев, минавайки покрай стръмните пропасти на резерват Северен Джендем. Чувал съм, че гледките по този маршрут са смразяващо красиви, с непристъпни скали и дълбоки урви, в които не е хубаво да попада човек, а непрогледната мъгла придружена с дъжд и силен вятър ни показа тъмните страни на това пъклено място-адът. За първи път от две години насам ми се случва да не извадя фотоапарата и да снимам, защото чисто и просто нямаше какво :) . Борихме се с вятъра и почти нулевите юнски температури, подгизнали до кости, а намалената видимост ни водеше по едва забележимите колове - 'маркировка'. Района на Северен Джендем си е изпитание за човешкия дух, воля и физическа издържливост, а непознаването му и липсата на екипировка е лудост, при подобни атмосферни условия. Десетките паметни плочи изникващи в зловещата мъгла доказваха за това. Реших да не съм 'капо', както казват картоиграчите и щракнах един кадър, за спомен с участниците:) .

От дъждобраните ни течаха реки, а ръкавичките които носихме спасиха ситуацията и замечтахме за горещия чай в заслон Ботев. Пресичайки няколко потока по-нагоре хванахме и билото. От обувките ни също течаха по няколко потока, въпреки мембраните им.
Скоро доловихме силуета на заслон Ботев, а унилия поглед на верния пазач ни покани на топло до бумтящата печка.

Много съм слушал за връх Ботев, за заслона и за целия район около тях, за суровите условия, за срещата на севера и юга, в която ветровете подивяват. Времето тук е благоприятно в 50-60 дни от годината. За първи път идвам тук, а все съм мислел, че няма да тръгна никога в подобно време. Благодарен съм  на опитните си приятели-планинари (адашчетата), за които зимата Ботев връх е като родно място. Определено изпитах уважение и респект към най-негостоприемния връх в България. Час и няколко чая по-късно предстоеше и аз да заснема талисмана на върха - най-сниманият камион в България :).






И мен да ме има за спомен, а камуфлажния ми дъждобран прибави военния завършек на снимката. Ако не греша модела е газ 51 - руска машина с големи възможности, съдейки по  техническата му характеристиката, с редовия 6 цилиндров двигател и работен обем, около 3500 см3,  заемащ челна позиция на първенеца в Стара планина - Ботев връх.



И тук записахме по два чая, след което се ориентирахме към заслона с идея за сгряващи  ракии. Сменихме дрехите със сухи и заседнахме в плануване на това какво ще правим в следващите няколко часа до вечеря, когато през прозореца се разкри това - врък Кафадикилди, при почти идеална видимост. След секундно споглеждане вече сновяхме екипирани. Върхът отсреща ни очакваше :). Толкова 'сух' ден :) откъм снимки сме нямали и защракахме по апаратите, тичайки нагоре. Масивът на Ботев все пак се смили и ни подари най-прекрасния час, в който се радвахме като деца.

И в движение по пътеката.

Обръщайки се назад разбрах, че радостта ще е за кратко. Променливото време на Джендема отново започна да си показва рогата, застилайки пейзажите с мъгла.

В дясно връх Кафадикилди или казано на български - Побита глава с кота 2072м.

Зеленкото стоеше добре с ниската облачност,...

...а следите от суровата зима приветстваха настъпващото лято.


Рекичките течаха по всяко улейче.

В обратна посока кулите на Ботев връх се показаха за миг.

И отново ниската облачност, на фона на заслон Ботев и върха. Разстоянието между тях се взима за около 50 минути, въпреки измамната им близост. Мащабите тук са с други измерения.




Изглежда стръмно, но не е чак толкова страшно, поне така мисля, а може би вече съм притръпнал.


Както казах рекички текат отвсякъде, а кончетата хрупкат доволно, запълвайки приятно празно-зеления лист на следващите две снимки :).


Гледките отново спираха дъха ми в комбинация с голямата денивелация която претърпях, а мощната облачност  всяваше респект със скоростното си настъпване.

Швейцария ли???

Двете 'адашчета' с имена Николай и Николай :) бяха почетно заснети. Котата е 2072м., върхът Побита глава.

Кончета си пасяха спокойно под облаците, а ние ги наблюдавахме отгоре.

Малкото красиви гледки, на които бяхме свидетели през този ден се оказаха достатъчни. Извадихме жив късмет да им станем свидетели, в предвид реалната заплаха от потоп, за което тайно си се радвам.



На слизане срещнахме група туристи, които също като нас се наслаждаваха на преброените  минути хубаво време. Кратка раздумка и две дерета ни деляха от Башмандренска река, по която водопадите са в изобилие. Сметнахме, че ни остава време, а дори и да се забавим носих челника, неизменна част от планинската екипировка.


Всяка подобна гледка ме караше да забравя умората. Някои пасяха, пиеха вода други ни гледаха, чудейки се какво правим тук. Пълна идилия.

Скоро се смъкнахме по Башмандренска река, ...

... а гъстата мъгла, която започна да се спуска ни подсказа, че и друг път трябва да дойдем по тези земи, надявам се да е скоро и забързахме крачка към заслона, където ни очакваше приятна изненада.

Печката бумтеше с пълна сила, а хижаря допълваше уюта с акордеон и китара. Какво му трябва на човек, след дъждовния ден в негостоприемната планина.



Останах приятно изненадан от обслужването,  чистотата, топлината и посрещането ни в заслона. Да са живи и здрави хижарите, за къртовския труд който полагат, за да съществува това място в този му вид.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Следва ден втори с повторение на  дъждовните изпълнения в Джендема :).

събота, 14 май 2011 г.

Централен Балкан пролет 2011 - ден 1

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк  
Заглавието "Централен Балкан" с добавка 'пролет', предвещава за здрав двудневен 49 километров пешеходен тур - 'джумбиш' или 'джендемория', кой как му хареса ! В превод думичките са планинарски жаргон за здраво ходене и умора по безкрайните пътеки на Стара планина.
Споменавал съм, че понякога за да организираме ходене, където и да се е стигало до вадене на вода от 9 кладенеца, с безкрайни уговорки, нагласи, следене на прогнози и ред други неща, допринасящи за изнервяне на ситуацията. След бързо кафе и уговорка се разбра, че на следващия ден ще се пътува за Острец (Априлци) , откъдето ще се обходят маркирани и немаркирани маршрути. Идеята на плана беше да се стигне до хижа Тъжа и оттам да се наобиколи по околните върхове и водопади. Спътника ми Ники сподели набързо какво е наумил, а именно да потърсим един позатънтен водопад - 'Пенчовското пръскало'. Еуфорията ме завладя тотално, не бях ходил по неутъпкани пътеки, а водопади с имена Пенчови, Петканови, Хайдушки и т.н. само красяха мислите ми в годините. Предстоеше да срещнем едни от най - девствените кътчета по Старата ни планина, но всичко по реда :).
С обичайното ранно пътуване в 6ч. бяхме на линия за прехода до хижа Тъжа. Форсираните обиколки, които направих преди 2 седмици не ми помогнаха особено. Пътя е доста стръмен, правещ леки завои, покрай респектиращия масив на връх Марагидик (Русалка).
Очертаваше се да хванем прекрасно време в тези два дни, от което живо се нуждаехме по хлъзгавите пътеки.

Кратка почивка...

... и подпиране на снега в очакване на прилив от сила :).

Минути преди хижа Тъжа и чудното време неприсъщо за тези земи.

Една клиширана композиция и право в хижата за подсилване с планински чай.

Отпочинахме и се насочихме за преход към Кадемлийското пръскало. Времето определено ни послуша.

Час след чая бях зареден за нови тръпки, а вида на това бясно чудо сипещо води, разбиващо се с милиони пръски, ме докара до пълна еуфория.

Снимахме го отвсякъде,...

...като записахме и малката Козя стена, с 'пътя' наречен Русалийски проход.

Не пропуснах да се покетря по камъните и до самия пад, иначе трябваше да съм луд :) . А за измокрената до неузнаваемост техника...

Както споменах оттук, оттам покатерих се навсякъде, позадоволих интереса! А той беше голям!

След почивка и чай, се изкатерихме и до връх Марагидик 1889 метра, от който се откриват страховити гледки към скалните маси на резерват Северен джендем.

Връх Марагидик...

...и хижа Тъжа в ниското, денивелация около 500 метра. Не че се оплаквам, но рязкото изкачване от 60 метра в Русе до 1889 метра тук за един ден не ми повлия много добре. Подхвана ме един задух и чудо.

А Ботев връх се откри. Там времето е благоприятно в 50-60 дни от годината.

В посока върховете малък и голям Кадемлия. По информация е чудо да се видят непокрити от облаци и мъгла. Е ние имахме късмет.

Седнах и се загледах :) по огромните масиви. Големината им  личи от последните две снимки. За пресъздаването на мащаба използвах човека  на скалите!


В хижата ни чакаше истудената ракия, а свежия сън ни зареди за 12 часовия преход, с който ще стартираме утрешния ден :).

Следва ден 2
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127