Местоположение на църквата – Църквата „Свети Георги“ се намира в южната и най-висока част на с. Орешец, в непосредствена близост с гората, покриваща северните дипли на Столова планина.
До с. Орешец води тесен, но добър асфалтов път от гр. Белоградчик; обозначен е с табели. Оставете автомобила си на паркинга пред новооткритата пещера „Венеца“ в с. Орешец и поемете пеша по улицата към края на селото и склона на планината. Църквата се намира на няколкостотин местра от паркинга.
История – Според местни предания църквата е построена в началото на 19. век върху основите на по-стар храм. Има и легенда за възникването на църквата, която гласи: „Едно козарче загубило козата си в гъста растителност. След дълго търсене я намерило до извор, където се била окозила. Mястото се видяло благословено на хората, които придошли от други села, преселили се там и построили своя храм“.
Днес споменатият извор все още седи, направена е чешма и – отново според легендата – водата, която тече от тази чешма, извира от дълбините на Балкана и е светена. В близост до църквата има изход на пещера, която не е единствена в този район, много е вероятно да е свързана и с други пещери от околностите. Тук, през пролетта, стичащата се от планината вода изчезва под земята до камбанарията на църквата.
През 1973 г. орешецката църква „Св. Георги“ е обявена за паметник на културата от местно значение. По времето на комунизма храмът е превърнат от местни жители в обор. Съдбата на тези хора, осквернили святото място, е жестока. Единият от тях скоро заболява от рак и умира, а синът на другия загива при катастрофа. Последвали години на забвение за храма, започнал постепенно да се руши, за да стигне в изключително окаяното си състояние, в каквото се е намирал съвсем доскоро. Но благодарение на благородната инициатива, подета от местните жители, които създали и ново църковно настоятелство, през последните години светинята възкръсва за нов живот.
Архитектура и текущо състояние – В архитектурно отношение църквата представлява еднокорабна и едноапсидна сграда, с притвор от запад. Апсидата е полукръгла отвън и отвътре и доста дълбока, което е характерно за църквите от Северозападна България. Полуцилиндричният и` свод се е пропукал и ремонтът му не търпи отлагане. Църквата е с трискатен покрив с керемиди. Градежът на постройката е масивен, зидарията е от варовикови блокове, споени с хоросан. Северната стена е укрепена с три контрафорса.
Вътрешността на храма е покрита със стенописи, част от които доста повредени. Зографисването е изпълнено през 1866 г. от тревненски майстори – това се разбира от надписа над лявата входна врата. В надписа са изброени и имената на зографите, като между тях се среща името на Витан Георгиев Николов (1850 – 1916 г.), внук на папа Витан – основател на Тревненската художествена школа. Наред със зографите се разчита и информация за майстора-строител Велко Кр. Йованов от българското с. Ябланица, Дебърско, същият е направил звънарницата и дюшемето.
Живописта е доста колоритна (цветовете са ярки, преобладава турскосиньото), а на фигурите е придадена живост. Сцените с Христа не са подредени хронологично, самият Христос е в цял ръст, несъразмерен, а при „Рождеството“ има изрисувани магаренца и крава, което показва не само реализъм, типичен и търсен за онези времена, но и наивност и чистосърдечност в изображението на библейските сцени. В зенита на свода е изрисуван Христос Вседържител, обкръжен от медальони с Апостолите. Композициите на свода, заедно с Бог Саваот, оформят шестоъгълна звезда. Впечатляващи, контрастиращи на фона на другите стенописи, са изображенията на слънцето (на северната стена) и на луната (на южната стена), които са изписани с ярки цветове и са ориентирани на изток. Те олицетворяват вярванията на дохристиянския свят.
Иконостасът на храма е дърворезбован, но за жалост нито една от оригиналните икони не е запазена, всичко е било заграбено. Това, което е оцеляло, е разпятието (венчилка), в най-горната част на олтарната преграда и цокълът с каноничните изображения на старозаветни сцени с Адам и Ева.
Църковният комплекс, който освен храма включва и камбанария, останки от някогашното килийно училище и гробище, е ограден със зид от варовикови камъни.
Интересни места за посещение в района – От паркинга, където сте оставили вероятно автомобила си, започва пътека, която извежда до новооткритата пещера „Венеца“. Тя впечатлява посетителите с цветното си и нестандартно осветление, което прави пещерните образувания да изглеждат още по-впечатляващо. Само на 20 км оттук се намират Белоградчишките скали в гр. Белоградчик, където може да се разходите по тихите улички или да отседнете в някоя от къщите за гости.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар