Местоположение на параклиса – Има много места, които са сякаш забравени от Бога. Повечето от тях са строени в трудни времена, с пот и кръв, а други с ентусиазъм и средства от местните хора. Там пътеките трудно се провират през вековни гори, а птици пеят в синхрон с шума на листата. Дошъл е обаче онзи момент, в който трева и коприва са обгърнали старите греди, камъните са натежали над времето и всичко е потънало в забрава. В лоши дни хора с нечисти помисли са „подарили“ на тези свети места емоциите си и са записали имената си, или по-лошото – извадили са очите на светците върху красивите икони, правени с душа от златните ръце на майстори иконописци.
Малкият параклис „Св. Св. Кирик и Юлита“ е скрит дълбоко в красивите гори над Асеновградския квартал Горни Воден и е едно от тези изчезващи в сянката на гората места.
Ако сте с автомобил, пътувайки от гр. Пловдив към гр. Асеновград, отбийте се по пътя в посока кв. Горни Воден, на който има табели за Горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“, разположен на 4 км над квартала. От паркинга на манастира вляво има добре отъпкана пътека, за която ще ви упътят в манастира.
Параклисът се намира на около 500 м от Горноводенския манастир, към който принадлежи.
История – На мястото на параклиса, при извора му, е бил разположен старият Воденски манастир, преди да бъде преместен на долната тераса – паркинга, от който започва пътеката. Днес все още личат очертанията на зидове от средновековен манастир.
Долният манастир е построен след събитията в средата на 17. век, когато се извършва помохамеданчване на родопски българи, а много църкви и манастири биват разрушени. Сред тях попада и старият манастир „Св. Кирик“. След това, в продължение на почти два века, в писмените извори се споменава за съществуването на два манастира: горния – „Свети Кирик и Юлита“ и долния – „Света Параскева“, наречен така по името на новопостроената манастирска църква.
Архитектура и текущо състояние – В архитектурен план параклисът „Св. Св. Кирик и Юлита“ представлява малък комплекс, включващ църква, аязмо, манастирска чешма и каменна ограда. Дворът е малък, тъй като наоколо са планински склонове. Църквата е еднокорабна, едноапсидна постройка. Камъните, с които е изграден храмът, са вплетени със сантрачи – дървени греди за по-висока якост на постройката. Покривът е покрит с каменни плочи, като преди години, в западната си половина, е рухнал и понастоящем тази част е покрита с ламарина.
Някога всички стени в наоса са били покрити със стенописи, а таванът е бил дървен. Сред зографията присъстват сцени от Стария и Новия завет. На северната стена в три сцени е представено житието на Св. Кирик и Св. Юлита. Особено впечатление прави ктиторският портрет, който се намира в западния край на южната стена, до ъгъла. Дарителят за възстановяването на църквата и нейното изписване е нарисуван в цял ръст, като в дясната си ръка държи макет на църквата. В горната част, от двете страни на главата му, е написан текст, който пояснява, че този храм е въздигнат и изписан със средствата на Янаки Политис от Филипопол, при игуменството на йеромонах Герасим, и от ръката на зограф Алекси Атанасов в 1862 г.
За живота на посочения ктитор научаваме от писанията на възрожденеца Константин Моравенов, от около 1869 година. Янаки Политис е бил неженен абаджия и е умрял на 70-годишна възраст през 1865 г. Част от написаното за него гласи така: „При живот похарчи няколко хиляди гроша и преправя Свети Кирикски манастир, от Воден по-горе“.
Проф. Николай Генчев, в своята книга „Възрожденският Пловдив“, съобщава, че въпросният Янаки Политис е българският абаджия Янаки Политов, видимо гърчеещ се, чийто род произхожда от град Пещера.
Някога, когато църквата е била действаща, голямо нейно богатство е представлявал иконостасът и`. Изящно изписаният апостолски фриз от него, както и дърворезбените царски двери (и двата елемента датирани към 17. век), са били пренесени в долната манастирска църква. За щастие, тези части са били съхранени и реставрирани и сега се пазят в митрополията в Пловдив и в Асеновградския музей.
Времената се менят. Някога върху стените са били нарисувани изящни стенописи. Интересен факт е, че всички светци от стенописите гледали в различни посоки. Сега те са поругани, а очите им „извадени“ с остри предмети. Иконостасът е бил красив, а таванът дървен.
Интересни места за посещение в района – Асеновград е голямо духовно средище. В близост, само за броени часове, може да се отбиете и посетите няколко красиви комплекса. Това са манастирите: Мулдавски, Араповски, Горноводенски, Кукленски, Белащински. До тях водят прилични пътища, виещи се сред живописните български гори.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар