четвъртък, 22 ноември 2018 г.

Горноврабчански манастир „Св. Възнесение Господне“

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Местоположение на манастира – Горноврабчанският манастир „Св. Възнесение Господне“ се намира в западната част на планина Рудини, съвсем близо до с. Горна Врабча. До него може да стигнете по черен път, за който се подхожда, като се пресече мост над малка рекичка до пътя. За ориентир къде да отбиете ще ви послужат няколко добре стопанисвани къщи, които са на 100 м от отбивката. В случай че срещнете затруднение, попитайте местните хора. Въпросните къщи се намират на излизане от с. Горна Врабча в посока с. Долна Врабча, а ако следвате тази посока, отбивката ще ви се падне вляво от пътя.
   История – Няма останали много писмени сведения за светата обител. Според историците манастирът е основан през 15. – 16. век.
   Предполага се, че тукашната обител е наследник на описания в турските данъчни документи на Кюстендилски санджак от 16. век манастир „Св. Никола“ към с. Вранче (вероятно днешното село Долна Врабча). В съкратения тимарски опис от 1519 г. манастирът е отбелязан под името „Бистрица“. В обширния регистър от 1570 – 1573 г. се среща под името „Св. Никола“, като самостоятелна данъчна единица в „тимара на Дервиш“. Там османският чиновник посочва, че се намира близо до с. Вранче и е даден към с. Смиров дол (съседно на Горна и Долна Врабча село), и двете села причислени към нахиите Сирищник и Горно Краище, които по-късно се обединяват в една нахия – Сирищник. В същия документ е отбелязано и че „в обителта живее един монах, който плаща данък за жито и пчелни кошери в размер на 250 акчета“.
   За гореописания манастир не се знае нито колко време е просъществувал, нито кога е спрял да функционира. Но едно със сигурност е ясно – местното население запазило святото място в спомените си и продължило да го почита през вековете. Доказателство за това е изграждането, може би на същото място или в близост до него, на нов манастир, известен днес като Горноврабчански манастир „Св. Възнесение Господне“ („Св. Спас“). В сегашния си вид е построен в края на 19. век (1892 г.), като периодично е дооформян и през 20. век.
   Архитектура и текущо състояние – Комплексът се състои от църква, жилищна и стопанска сгради и магерница. В началото на 21. век на манастира е извършен цялостен ремонт, което обуславя доброто му състояние, въпреки че в този граничен район туризъм липсва. Към момента манастирът е периодично действащ, служба в храма се извършва само на големите християнски празници. На празника на храма – Възнесение Господне (Спасовден) – тук се събират жителите на цялото село, както и хора от околните села.
   Интересни места за посещение в района – Проучете внимателно района, тъй като наоколо, в непосредствена близост, има още няколко манастира в околните села. Не пропускайте да се отбиете до с. Пещера и тънещия в забрава Пещерски (Мрачки) манастир.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар