Местоположение на манастира – Поцърненският манастир „Свето Възнесение Господне“ се намира на около 1,5 км северно от с. Поцърненци, добре скътан в дъбова гора. Достъпът е труден, тъй като старият път към него е изцяло обрасъл с храсти, а в един момент се губи в гъстата растителност.
След като влезете в с. Поцърненци, попитайте някой от местните хора за ориентир. Движението ви през селото минава покрай няколко малки махали. От последната махала трябва да отбиете по черен път с къщи, който излиза от нея и продължава в полето. Вървейки през полето, след около километър вдясно ще забележите гъст дъбов масив в дерето. Точно там трябва да проследите стария път, който ще ви отведе до църквата на манастира.
История – Възникването на Поцърненския манастир „Св. Възнесение Господне“ се свързва с намиралото се в близост с. Калугерски чифлик (днес махала на Поцърненци), чиито имоти от незапомнени времена били собственост на Рилския манастир. Някои изследователи предполагат, че последният е имал тук свои владения още преди падането на България под османска власт. Чифликът не присъства в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г., вероятно защото по това време Радомирско не е влизало в Търновското царство. През първите векове на османското робство манастирският имот е бил заграбен от тогавашната власт и е даден на някой спахия, като е превърнат в мезра (вид ленно владение). По-късно (но не по-рано от края на 16. век) Рилската обител върнала правата си за стопанисване на имота.
Първоначално чифликът не е имал собствено население и се е обработвал от селяни от с. Поцърненци. Има податки, сочещи, че около Освобождението (1878 г.) Калугерският чифлик бил отново в турски ръце. Доказателство за това е едно писмо (донесение) от йеромонах Серафим Рилец до игумена на манастира от 10 юли 1878 г., в което известява за „некой монастирски чифлик у Радомирско, който бил отнемен въ время оно от некого си бея“.
Архитектура и текущо състояние – Днешната църква в Поцърненския манастир е изградена през 1873 г., а разрешението за нейното построяване е от 1870 г. Според проучванията на изкуствоведа Асен Василиев, преди това към с. Поцърненци е имало по-стара църква, която се е намирала на мястото на тук разглежданата.
До църквата е съществувала постройка, наричана от местното население „Школо“. Това название дава сведение за нейното предназначение. По всяка вероятност тази постройка е изградена още преди новата църква и дълго време в нея се е помещавало училището. Според летописната книга на селското училище, тук е открито светско училище през 1863 г. Преди това школото към църквата е обучавало млади хора на четмо и писмо по принципа на килийните училища. Една от задачите на метоха е била да подготвя грамотни хора, които да обслужват българските църква и просвещение. По сведения на местни хора „школото“ към манастира функционира до около 1944 г.
Трябва да се знае, че изграждането на манастира е дело на самите жители на с. Поцърненци. Закупуването на църковна утвар и икони е също тяхно дело. Към всяка икона има текстове, които ни дават сведение кога и от кого са направени. Запазени са 4 икони от царския ред – „Исус Христос“, „Възнесение Господне“, „Света Богородица“ и „Свети Никола“.
Манастирът е притежавал 150 декара гора – сега в землищата на селата Поцърненци и Прибой. Със съдействието на църковното настоятелство са били организирани действия за подпомагане на училището – снабдяване с дърва, направа на училищна ограда и други.
Първият свещеник в новата църква е бил от с. Егълница. След това селото е разделено, а обслужването е от двама свещеника – от с. Негованци и с. Прибой. През 1903 г. е ръкоположен за свещеник Антон Харизанов – местен жител. Той обслужва църквата в продължение на 55 години. С неговата ръка е написан текстът към една богослужебна книга – „В този храм служих 55 години“. Служил е с голямо старание в изпълнение на обредите, с грижа за поддържане на църквата и отзивчивост в реализиране на обществените изяви в селото. Взима активно участие в създаването на граждански организации в селото – Червен кръст, Християнско дружество и др. След него църквата е обслужвана от поп Рафаил от с. Прибой, а след него от поп Бойко, от същото село.
Манастирската църква окончателно престава да функционира през 70-те години на 20. век, след което идва запустението, оскверняването на храма и неговата разруха…
Интересни места за посещение в района – Природата в този край на България е много живописна. Част от селата, през които ще минете, са обезлюдени и призрачни. Около язовир „Пчелина“ има параклиси, църкви и манастири, които тънат в разруха и са като че забравени от Бога. В района на с. Поцърненци не пропускайте параклиса „Св. Йоан Летни“, а в случай че решите да посетите с. Радибош и Радибошкия манастир, който е описан в книгата, не пропускайте средновековната църква на брега на язовира.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар