Местоположение на манастира – Радибошкият манастир „Св. Троица“ се намира на около 3 км югоизточно от центъра на с. Радибош, в близост до една от най-отдалечените селски махали. Скътан е в живописна гориста местност, сред южните склонове на планината Черна гора.
Ориентир за пресечката, която се отделя от главния път в селото и води до Радибошкия манастир, е местният магазин, който ще видите на отбивка до пътя, докато пътувате след влизане в с. Радибош. На стотина метра преди магазина, се отделя черен път (пада ви се вляво спрямо посоката към магазина), по който трябва да продължите покрай последните къщи на отдалечената махала. Там живеят хора, които ще ви укажат вярната посока. Пътят ви минава през оголена равнинна местност, докато накрая стига горски масив и в последния участък има разклонение, на което трябва да се отделите рязко вляво и надолу. От разклонението до манастира ще стигнете само след няколко минути.
История – Манастирът е изграден през късното Средновековие (16. – 17. век) край старото с. Радибош. Точното време на неговото възникване не е известно, но тъй като не присъства в списъците на турските данъчни документи от 16. век, в които се срещат някои манастири в района на Радомир, може да се предположи, че той води началото си най-рано от 17. столетие. Това становище се потвърждава и от появяването му в историческите извори от следващите два века, непосредствено преди Възраждането. Изглежда, че тогава Радибошката обител е започнала да запълва празнината, оставена от вече западналия Пещерски манастир „Св. Никола“ (описан в книгата). През 19. век манастирът се обособява в едно от големите духовни средища на мрачната епоха.
Той продължава своето съществуване и след Освобождението, дори и след 1944 г., в годините на атеистичния социализъм, за да спре да функционира някъде към началото на 80-те години на 20. век, когато е окончателно напуснат. Впоследствие манастирът е превърнат в място за отглеждане на добитък и накрая остава това, което виждаме днес – забрава и разруха.
Архитектура и текущо състояние – В архитектурно отношение манастирският комплекс се състои от две рушащи се сгради и църква, която, аналогично на повечето от съвременните църкви, през 19. век е разширена на запад. Вероятно тогава са построени и манастирските жилищни и стопански постройки.
Манастирският храм „Св. Троица“ представлява малка еднокорабна, едноапсидна църква с полуцилиндрично сводово покритие. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка. На надлъжните стени, вместо певници, са изградени дълбоки ниши. Вътрешността се осветява от малки прозорчета, намиращи се в южната ниша, в апсидата и едно над нея. В северозападния ъгъл на олтарното пространство се намират вградените (според канона) проскомидийна ниша и умивалня.
Първата ниша има триъгълно сечение, а нишата на умивалнята – петоъгълно. Западната стена на църквата е ограничена от антиархитектурен прийом, характерен за църквите в Западна България (Маломаловски, Алински манастири). При разширяването на църквата тази стена е съборена изцяло. От запад е бил и входът на храма. Южната стена на пристроената част е едно продължение на старата южна стена, но северната стена е изнесена навън с 0,80 м. Това разширение на кораба е отразено и в покритието му. Пристроената част има самостоятелно хоризонтално дъсчено покритие, а останалата част от пристроеното пространство, която е едно продължение на старата църква, е покрита от полуцилиндричен, дървен свод. Днес цялата църква има общ покрив, стъпил върху малък корниз.
Стените на църквата са измазани с хоросан отвън и отвътре, който сега е почти паднал. Архитектурните данни на старата част от манастирската църква „Св. Троица“ разкриват, че тя принадлежи към типичните за горнострумските райони еднокорабни църкви от късното Средновековие, но бележи нов момент в църковното строителство. Тук певниците са заменени от дълбоки ниши, които, макар и неизявени на фасадата, са достатъчно дълбоки и сигурно са изпълнявали техните функции.
В двора на манастира е запазена красива старинна чешма, от която тече чиста, студена вода.
Някога цялата вътрешност на старата църква е била стенописана. По стените и` са запазени фрагменти от първоначалната мазилка, по която има стенописи от първия живописен слой, но по-голяма част от тях все още не са разкрити. Отделни фрески се забелязват тук-там из храма: в апсидата – част от сцената „Причастие на Апостолите“, а над нея незначителен фрагмент от „Богородица Ширшая Небес“; вляво от апсидата – трудноразличима част от сцената „Благовещение“; на южната стена в наоса – няколко частични изображения на прави светци от първия пояс, над тях е запазен фриз с няколко светци в медальони, а отгоре, в извивката на свода, от третия пояс с евангелските сцени, се открояват две непълни сцени; в арката от западната фасада (преди да бъде разширена църквата) прозират отделни изображения на редуващи се светци в медальони с ангели и херувими.
Малките размери на храма са наложили да бъде използван съкратеният живописен регистър. Макар и да се вижда съвсем малка част от стенописната украса, все пак може да се установи, че тя е изпълнена с голямо майсторство. По стилови особености и живописна техника тукашните стенописи не отстъпват ни най-малко на тези от близката църква „Св. Петка“ в с. Радибош.
Радибошкият манастир „Св. Троица“ не предлага настаняване, но може да отседнете в с. Радибош или околните села. Природата около манастира е подходяща за пикник и ако сте решили да останете повече време, може да разпънете палатка в близост до светата обител.
Интересни места за посещение в района – В с. Радибош, продължавайки по пътя след магазина от описанието, ще стигнете до края му. Оттам започва няколкокилометрова черна отсечка, която извежда почти до язовир „Пчелина“ („Лобош“). Там, на брега му, може да посетите и разгледате късносредновековната църква „Св. Петка“.
В с. Поцърненци се намират параклисът „Св. Йоан Летни“ и Поцърненският манастир, които са обект на описание в книгата. Интерес представлява скритият сред горски масив Прибойски манастир в с. Прибой, който също тъне в разруха и забвение, докато дървета растат в самата постройка и скриват ден след ден руините на миналото ни.
Районът около градовете Радомир, Кюстендил и Трън е пропит с история, която светите места са пазили зад стените си в трудни времена. Сега тези манастири и църкви са забравени от Бог и модерното поколение, но сякаш изпълнени с надежда за бъдещите дни. Ако имате път към с. Коркина, отбийте се да разгледате стенописите на местната църква, които се размиват ден след ден от дъждове и слънце, тъй като покривът и` отдавна е разрушен. Проучете и други свети места, каквито има много в този интересен край и допълнете духовната си разходка с тях.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар