Местоположение на манастира – Леворечкият манастир „Свети Четиридесет мъченици“ е разположен в Еловишка планина, на около километър северно от село Лева река.
До с. Лева река може да стигнете от гр. Радомир или гр. Трън по живописните пътища на граничния западен край, по които движение почти няма, а гледките, които се откриват от завоите им, ще ви накарат да спирате и съзерцавате дълго.
История – Манастирът е основан през 15. – 16. век, но както повечето от църквите и манастирите в тези земи, е претърпял чувствителни изменения през 19. век.
Архитектура и текущо състояние – Първоначалната манастирска църква е еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална сграда (т.е. има полукръгли ниши – певници – в стените), с вход на запад и с полуцилиндрично сводово покритие. Апсидата и певниците са имали самостоятелно покритие. Вероятно разрушена още през Средновековието, тя е преизградена и разширена на запад. Западната стена е била съборена изцяло и към нея е пристроено ново помещение, чувствително по-широко на юг. Тогава вероятно са преизградени и певниците и са облицовани с каменни плочи. Ако се съди по един надпис, издълбан на северната стена до певника, това преизграждане е станало през 1850 г.
Всъщност това преизграждане на манастирската църква е довело до нейното разрушаване. Пристроената част се оказала слаба, рухнала из основи и старата част на църквата останала открита на запад. Особен интерес от архитектурна гледна точка представлява малката арка, която е стъпила на южния певник и на източната стена на пристроената част. При разширяването на кораба южната стена е изнесена напред и между нея и певника се образува пространство, което разкъсва покритието на храма. Именно затова тези две части са свързани с арката, върху която стъпва покривната конструкция. Под общия покрив са поставени и певниците и само апсидата запазва самостоятелното си покритие. Местната информация и данните от теренното проучване разкриват, че пристроената част е била просторна и е имала галерия.
Преизграждането на църквата засегнало чувствително и стария храм. Певниците били преизградени, а заедно с това са унищожени и стенописите им. Иконостасът бил пренесен на запад, а в южния певник е изграден голям прозорец. Останалата част от стенописа, открита и изложена на атмосферните влияния през последните десетилетия, паднала отчасти и днес са запазени само отделни фрагменти.
Стенописите на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ са изпълнени в смесена техника. Живописният слой е нанесен върху кална основа. Малките размери на църквата са наложили застъпването на съкратения регистър. Над цокъла следва поясът с изображения на светци в цял ръст, изписани под висяща аркада. От цокъла са запазени незначителни фрагменти от южната стена на олтарното пространство. Във втория пояс на южната стена в олтарното пространство е изписан Св. Кирил Философ, а в кораба, вдясно от певника – Св. Меркурий. На северната стена в олтарното пространство е изписана сцената Видението на Св. Петър Александрийски, с която по канон завършва вторият пояс. От изображенията на светци в медальони (третия пояс) на южната стена в олтарното пространство са изписани Дионисий, Методий, Акил и неизвестен светец – вдясно от певника. На северната стена в олтарното пространство са изписани Леонид, Макарий, Андрей и отново неизвестен светец.
В изписването на Кирил и Методий като светци проф. Джонова вижда едно голямо патриотично съзаклятничество, благодарение на което са се появили. Стойността на изображенията може да бъде по-добре проумяна, като се има предвид историческата обстановка, в която са създадени. Кирил и Методий не са канонизирани за светци и не би трябвало да са представяни като такива. Изобразяването им по този начин е такова нарушение на канона, че византийската Цариградска патриаршия никога не би го допуснала, ако знаеше за него. А католическата църква направо горяла на клада за такова нещо.
Зографът, който ги изписва, всъщност обявява Кирил и Методий за светци още тогава – през 16. – 17. век.
От празничните сцени, които започват от южната стена на олтарното пространство, най-добре запазена е Рождество Христово. От Сретение е запазен само фрагмент от долната лява половина на изобразителното поле. Сравнително добре е запазено Кръщение Христово. От Страстите са достигнали до нас незначителни фрагменти от Слизане в Ада (в олтарното пространство), от Жените на Гроба Господен и от Разпятието.
От пояса с изображенията на старозаветните пророци са запазени само отделни фрагменти и образът на пророк Давид, а от западната му част, при Христос Емануил, е запазен образът на пророк Данаил. Изображенията и имената на останалите пророци са твърде разрушени. На зенита на свода, ограничен от декоративен фриз, зает от палмети, са изписани трите медальона с изображенията на Бог Саваот (над олтарното пространство), Христос Пантократор и Христос Емануил.
Цокълът на източната стена е съвсем разрушен. Изображенията на Великите църковни отци в апсидата – Св. Василий, вляво, и Св. Йоан Златоуст, вдясно, са разрушени до коленете. До тази височина са разрушени и изображенията на Архангелите от Мелизмоса, като Агнец Божий е изписан над прозорчето. Над втория пояс в апсидната ниша е изписана Богородица Ширшая Небес с Христос.
На източната стена, вляво от апсидата, е изписан образът на архидякон Стефан до колене, в протезисната ниша, а вдясно – изображението на Св. Роман в цял ръст. Над тях, отново от двете страни на апсидата, е Благовещение, а над него, в люнетата на източната стена, е разгърнато Възнесение Христово с апостолите и Мария и медальонът на Христос.
Стенописите от манастирската църква „Св. Четиридесет мъченици“ заемат самостоятелно място в историческото развитие на монументалната българска стенопис. Те принадлежат към голямата българска югозападна школа и въз основа на канонични и стилови белези можем да ги отнесем най-късно към 17. век. Днес достигналата до нас част от архитектурата и стенописите на манастирската църква е консервирана и е един от ценните паметници на българското средновековие.
Само преди десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползвал с голяма популярност в близките райони, но днес е разрушен и изоставен, а църквата преди 30-ина години е била превърната в музеен резерват.
През есента на 2009 г. е реставрирана манастирската черква. Ремонтът е направен с 10 хил. лв. от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври същата година от министъра без портфейл Божидар Димитров.
Сега Леворечкият манастир се крие в коприва и очаква случайни хора, каквито не се срещат често в затънтения граничен край. Село Лева река е призрачно и обезлюдено, но екзотично и някак красиво.
Интересни места за посещение в района – В близост са Пенкьовски и Чепински манастири. Допълнете с тях духовната си разходка и се насладете на тишината и спокойните планински пътища, които ще ви отведат пред портите на тези свети места.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар