Местоположение на манастира – В „Дивия северозапад“... Дали е съдба, случайност или просто минус на времето, не можем да разберем, но дивият северозапад се „бори“ с все сили, устоявайки на вековете и природните стихии. Контрастен в много отношения – съчетаващ разруха и модерно, вяра и суета, обезлюдени махали и кичозни къщи, накацали по живописни хълмове, зрелищни ждрела и водопади, модерни пътеки по европроекти и тънещи безславно църкви и храмове, давали сили на българите в трудни времена, скрити вдън гори от поробители и нечисти помисли. „Дивия северозапад“… Шумата по едва видимата пътека понася крачките и любопитните ни погледи. Дали за да се докоснем до миналото, дали заради сенките там, изплуващи с всеки изгрев и залез, докосващи последните следи от руините, крепящи се сякаш все още от вярата. А дали вярата е изчезнала, дали сме твърде суетни и устремени към модерното, надбягвайки се с времето? Можем ли да си позволим да потърсим скритите останки, вероятно не е трудно, стига да имаме малко желание? Поемаме в завоите на красивата планина Чепън. В коприва, мирис на изгнили греди и паднали камъни, покрити със зелен мъх, пътеката ни извежда до Маломаловския манастир „Св. Николай“. Всичко там е изгаряно и издигано отново и отново в годините. Въпроси и отговори пронизват мислите. Не можем да кажем какво точно се е случвало там, неопределимо е. Мало Малово, това малко селце – и то отиващо си, пагубно докоснато от обезлюдяването, както повечето села в района.
Отбивка преди запустелите къщи ни повежда към дивите гори. Гори, недокоснати все още от поголовната сеч, останали на заден план от безумните помисли на тези над нас. Губим се за миг, но скоро намираме следите на пътеката отново. Чисто е наоколо. Неусетно, като в миг от приказка сетивата се насищат с миризмата от старите кандила, носена от вятъра. Указва вярната посока. Докосваме се до миналото и сме взели с нас частица от този контраст. Див и неподправен! „Дивия северозапад“...
Как да стигнем: Ако пътувате с кола от София, поемете към Северозападна България през гр. Костинброд и Петроханския проход! На отбивката за селата Цръклевци и Мало Малово завийте по пътя вляво от нея и не след дълго, преминавайки участък с разбит асфалт, ви посреща табелата на с. Мало Малово. Малко след като влезете в селото, започва черен път вдясно. Тръгнете по него и го следвайте, без да се отклонявате никъде. Километър и половина са нужни за достигане на билна поляна с маса и пейка. Разстоянието в компанията на красивите гори се стапя за миг. Оттам надолу видима пътека слиза в подножието на горски масив и не след дълго червенеещите се керемиди на манастира ще разкрият пред вас скритите от повечето погледи гледки.
История – Почти няма сведения за възникването и историческото развитие на Маломаловския манастир „Св. Николай Чудотворец“, но се смята, че е построен през 14. век.
За по-близката история има събрани сведения от отец иконом Маринов. Според свещеника, този манастир е стар, колкото са стари всички манастири в Софийско и не е могъл да избегне онази участ, сполетяла повечето православни манастири и църкви. Той е бил разрушен и ограбен материално от турците, но храмът със стенописите по стените е бил пощаден – оставен е непокътнат.
Никакви стари книги, паметници или бележки не са оцелели и поради това нищо не би могло да се каже за миналото на тази обител. Поради това крайно несигурните устни предания, запазени от стари хора, са били единственият източник за отеца. Според разказа на дядо Цветко от с. Мало Малово (разказан на иконом Маринов през 1929 г.) манастирът бил запустял и обрасъл с тръни. Всички знаели, че там е имало манастир, а това се виждало и от храма, но никой не се наемал да го поднови. Манастирските имоти (ниви, ливади, бранища) били присвоени от местните селяни, които пречели да бъде възстановена обителта. Най-после една бабичка, на име Сава, сънувала „Св. Никола“, който и` поръчал да отиде да очисти храма, да изсече трънака и да покани селяните да обновят манастира. Никой от последните обаче не и` обърнал внимание. Особено се противели ония от селяните, които били заграбили манастирските имоти. Баба Сава не се отчаяла и започнала да ходи в манастира всеки ден и колкото могла, чистела храма и двора. Наскоро си намерила другар – дядо Рано, който и` помагал в чистенето. Слухът за почистването на манастира се разнесъл из околността и селяните започнали да прииждат в него. Баба Сава и дядо Рано ходели по селата и събирали милостиня, за да бъде обновен храмът. Християните се отзовали благосклонно и за кратко време били събрани парите, съставила се комисия, начело с поп Павел, и храмът бил ремонтиран. Изградени били жилищни и стопански сгради, дворът – ограден, манастирът – обновен. По-късно поп Павел приел монашеско звание и станал игумен на манастира. Гореописаната история се случила, около 1830 г.
След поп Павел за игумен дошъл Йонакий, а след него Неофит, който не се задържал дълго време, защото някой си местен поп Иван му правел много пакости. Неофит се изместил, а Маломаловският манастир останал в ръцете на същия този поп Иван. Дълго време и той не управлявал, защото гръцкият владика Доротей (1861 – 1872 г.) изпратил монаха Венедикт. След последния, в 1871 г., когато църковните дела в Софийската епархия започнали да се управляват от Софийската църковна община, за игумен бил назначен йеромонах Йосиф, от Зографския манастир в Света гора.
През 1895 г. манастирът е управляван от поп Станчо от с. Големо Малово, но поради редовните и големи злоупотреби от негова страна обителта обедняла и запустяла. След поредното напускане, макар и да не е бил обитаван от духовни лица, манастирът продължил да бъде обект на поклонение сред местното население.
Архитектура и текущо състояние – От манастира е запазена единствено църквата и част от жилищните сгради и стопанските постройки. Жилищните сгради са с възрожденска архитектура. Църквата е малка едноапсидна, безкуполна сграда, леко вкопана в терена, изградена от ломен камък и покрита с каменни плочи. По архитектурните особености на църквата, тя се датира от 16. – 17. век. В нея са запазени части от стенописи от същия период – 16. – втората половина на 17. век. В олтара са запазени стенописи от по-късно време – Богородица Ширшая небес, Причастието на апостолите и четирима отци на църквата – Василий Велики, Григорий Назиански, Николай Мирликийски и един неизвестен. Фреските са частично реставрирани.
Заедно с наоса през 16. – 17. век са изрисувани и фреските по външната западна стена на църквата, където до 70-те години на 20. век все още е личала сцената „Страшният съд“. Към 2015 година от външната украса е оцеляло само изображението на Свети Николай в патронната ниша над входа.
Като цяло, по стилови и живописни особености стенописите от вътрешността на храма не се различават съществено и намират аналогии в живописната украса на повечето манастирски черкви в Северозападна България, изписвани през 16. – 18. век.
Архитектурата и технологията на живописване в черквата на Маломаловския манастир дават основание да се приеме, че тя е била изградена или само обновена и изписана в края на 16. или началото на 17. век, когато вероятно е бил възобновен целият манастир.
Трябва да се отбележи, че малкото останали ценни стенописи в църквата, в синхрон с общото нерадостно положение на манастира, се намират в много лошо състояние. Всяко забавяне на реставрацията им може да има фатални последствия за оцеляването им.
Днес, поруган и осквернен, Маломаловският манастир се намира в изключително окаяно състояние и ако не се вземат спешни мерки по възстановяването му, е заплашен да бъде напълно унищожен.
Постоянно течащата вода от старата манастирска чешма е като че ли единственото нещо, което напомня за кипелия някога на това забравено място живот.
Маломаловският манастир „Св. Николай“ не предлага настаняване.
Интересни места за посещение в района – В дивите погранични райони на Чепън планина може да отделите време за посещение на останалите десетина манастира, част от които са описани в книгата и всеки е в много голяма близост до останалите. Повечето следват пътя на разрухата, като някои са в добро състояние, защото има хора, които ги стопанисват, но други – не. Ще останете очаровани от дивите склонове на планината и обезлюдените села, в които туризъм почти няма. Съвсем близо до с. Мало Малово е и гр. Драгоман, отбийте се до Драгоманското блато, обявено за резерват, и се насладете на орнитологичния рай там. Блатото се намира на пътя на миграцията на птиците – Via Aristotelis.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар