Местоположение на манастира – Билинският манастир „Св. Архангел Михаил“ се намира на 16 км северозападно от гр. Брезник, Пернишка област. Разположен е в подножието на рида Црънча от Завалска планина, на километър североизточно от с. Билинци.
До манастира води черен път от с. Билинци, втората част от който е трудно проходим за лека кола. Пътят обаче минава през широколистна гора и е приятен за кратка разходка пеш. До края на с. Билинци има асфалт, където може да оставите автомобила си, за да потърсите и посетите светата обител.
История – Според едно древно предание Билинският манастир бил основан от болярина Милутин, владетел на съседното с. Ярославци, който измолил разрешение за това лично от византийския император. Следователно, първите страници от историята на манастира би следвало да се търсят някъде през 11. – 12. век – времето на византийското владичество върху тези български земи. Многобройните археологически останки из двора и около него показват, че през 14. век обителта вече е съществувала като голям укрепен манастир, стъпил върху стръмния скат над реката. Останки от средновековните му зидове има южно от черквата, а до жилищното крило се очертават основите на отбранителна кула.
До съборната църква днес има чешма, която е каптирана под олтарното и` пространство. Явно възникването на манастира е във връзка със свещен извор, почитан навярно още от езически времена.
Може би с него по някакъв ритуален начин са свързани и близките до манастира „Русалимски побити камъни“.
Архитектура и текущо състояние – Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Построен е върху наклонен терасовиден терен, като манастирските сгради са разположени според четирите посоки на света и затварят един правилен четириъгълник. Допреди 10 години манастирският комплекс е бил обхванат от полуразрушен зид, състоял се от изоставена, сравнително нова жилищна сграда и манастирска църква. Днес оградният зид е възстановен, а сградите са надстроени и нямат нищо общо със старата им архитектура. Единствено манастирската църква е останала непроменена от времето на запустение на обителта.
Черквата е еднокорабна, едноапсидна, с чувствително удължен кораб. Входът на западната фасада е отворен. По един вход има и на северната, и на южната фасада. Църквата е изградена от ломен камък с хоросанова спойка, като на места са употребени и тухли (при тухлените пояси и при арките) и дървени сантрачи. Църквата се осветлява от малки, амбразурни прозорчета – едно в апсидата, едно на северната стена и две на южната стена. В апсидата и на южната стена има по един отдушник. Апсидата е полукръгла отвън и отвътре и има самостоятелно покритие. На източната фасада над апсидата като арка е изявена дъгата на полуцилиндричния свод от покритието на кораба на църквата. Тя е оформена от редуващи се тухли и каменни блокчета.
Плановото решение на Билинската манастирска църква се различава от синхроничното му църковно строителство. Сегашната църква стъпва върху северната част на средновековната. Запазена е част от първоначалните и` зидове, от които личи, че това е била кръстокуполна сграда с достигащи до пода протезисна и диакониконна ниши. Прави впечатление на разширена на запад малка еднокорабна, едноапсидна сграда, но видими данни за такова преустройство няма. Като период в строителството на църквата се налагат пиластрите от вътрешното и` пространство, изградени в ъглите на кораба и по надлъжните стени. На южната стена отвън, като пандан на вътрешния пиластър, е изграден контрафорс. Това подсилване на надлъжните стени на църквата е наложено от теренната даденост. Тя е наложила и затварянето на западния вход.
Стенописите на църквата също разкриват два периода на изписване, макар и близки един до друг. При стенописите на църквата в Билинския манастир е застъпен разширеният декоративен регистър. И тук в основата първият декоративен пояс е цокълът, изписан с мраморировка. На източната стена в олтарното пространство над цокъла са изписани в апсидната ниша четири фигури на правостоящи църковни отци, по две от двете страни на прозорчето. Орнаментален фриз отделя тяхното поле от полето, заето с изображението на Богородица Ширшая Небес с бюста на Христос. В ляво от апсидата в проскомидийната ниша е изобразен Св. Стефан, а вдясно – Св. Атанасий. Третият пояс, с изображения на бюстове на светци, преминава над дъгата на апсидната арка, а от двете страни на апсидната конха са изписани архангел Гавраил и Богородица от Благовещение. Люнетата на източната стена е заета от Възнесение Христово, като медальонът с изображението на Христос е изписан в зенита на свода над олтарното пространство.
На южната стена, над цокъл с различна интерпретация – редуващи се пана с линеарни мотиви и с палмети, в нишите под арките, образувани от пиластрите, са изписани Св. Козма и Св. Дамян, в първата ниша, и Св. Тодор Тирон и Тодор Стратилат – във втората ниша. В третата ниша, вдясно от южния вход, са изписани Св. Мина, Св. Николай и Св. Атанасий.
При стенописите на Билинския манастир ясно се открояват два периода, близки един до друг по стил и по време. Те са изпълнени в смесена живописна техника. Над хоросановата мазилка е нанесен фин грунд, върху който е положен живописният слой. Стенописите на Билинския манастир имат своя специфика. Те са изписани от майстори зографи, принадлежащи към западната българска живописна школа от късното средновековие – 15. – 16. век. Тази дата се потвърждава и от преписките, които доказват, че през 16. век Билинският манастир е отдавна съществуващ. През 1587 г. отец Стефан е представлявал обителта в пратеничество на кюстендилския епископ в Русия.
Към Билинския манастир е създадено едно от най-ранните килийни училища и то е между най-големите просветни огнища от епохата на турското робство. Манастирът играл значителна роля в духовния и културния живот на западнобългарските земи, но след Освобождението постепенно угаснал.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Не се предлага храна и настаняване, но ако сте любители на дивото къмпингуване, районът в тази част на страната определено има какво да предложи.
Интересни места за посещение в района – Съвсем близо до с. Билинци е граничният гр. Трън. Известни забележителности там са Трънското ждрело до града и Ябланишкото ждрело в близост до с. Банкя. Скалните отвеси наоколо са впечатляващи, не пропускайте изградените екопътеки, които по мостчета и стълби извеждат в непристъпните скали на каньона. В покрайнините на гр. Трън се намира и Трънският манастир, който е един от описаните свети места в книгата. Пътищата в тази част на страната не са в най-добро състояние, но са проходими, макар и тесни и с дупки по тях. Дивият граничен район е изключително красив – живописни дерета и непристъпни гори – тихи места, в които бурното минало е оставило своя отпечатък. С посещението си в Билинския манастир вероятно сме сред последните свидетели на това време. Свещено място, от което човек винаги отнася частица със себе си.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар