Местоположение на манастира – В местността Свети Спас (Спасовица), обгърнат от красивите склонове на Родопите, е сгушен сред гъста растителност Голямобеловският манастир „Възнесение Господне“. Манастирът в известен още и като Беловска базилика.
Два са начините да достигнете до руините на базиликата:
– Единият, през гр. Белово, оттам в подножието на Беловската базилика води 10 км черен път, който е труднопроходим, освен за джипове и камиони. Няма ориентири или маркировъчно-обозначителни табели.
– По-лесен и кратък вариант, ако сте пеш, е този с подход от с. Голямо Белово. Пътека над селото води до Беловската базилика. Щом оставите автомобила си до медицинския пункт в селото, като пре-сечете моста над реката, тръгвате по стръмната улица нагоре и след последните къщи ще засечете пътеката, която ще ви изведе до внушителните руини на базиликата. Местните хора са отзивчиви и ще ви упътят.
Град Белово и с. Голямо Белово са разположени сред красиви планински склонове. И двете населени места са разположени между три планини: Родопи, Рила и Средна гора.
История – Село Голямо Белово е било създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, благодатно място. Kогато бил построен манастирът, селото получава в превод гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време на византийското робство, докато през турската епоха и до днес остава българското звучно Белово. През късната античност и средновековието най-крупното селище в района е именно гр. Левке, разположен на площ от 80 декара на връх Свети Спас. През 813 г., по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.
„В сведение от 879 г. е споменат епископ на Левки на име Симеон“ – пише проф. Станчо Ваклинов. Ръкописна бележка за помохамеданчването на българите в Чепинско говори за някой си Георги, приел монашеското име Гавраил – „брат на княз Дамяна, който съградил обител на гора Левка, що е сега Спасова църква на име Възнесение господне“. В неясно сведение от тези места се говори за обновяването на Богородичната обител.
В по-ново време се споменава за развалини от манастир Левки, за „гора Левка“.
От селото произхожда известната „Беловска хроника“, свидетелстваща за насилията при потурчването на християните в Родопите.
За Беловската базилика исторически сведения сочат, че е била изградена около 6. век. Продължила да съществува през Първото и Второто българско царство.
Църквата е най-запазената част от комплекса и една от най-запазените раннохристиянски църкви на България. Изградена е във византийски стил и е била голям духовен център на изчезналата вече Левкийска епархия. През 17. век започва голямото помохамеданчване на българите от велинградските села и през този период турците разрушават базиликата.
Архитектура и текущо състояние – Днес от някогашния манастир са запазени внушителните развалини от частично реставрирания манастирски храм, известен като Беловска базилика. По мнение на досегашни изследователи, църквата принадлежи към типа на базиликална сграда със сводесто покритие на централната част. Самият манастир е бил изграден до късноантичния град Левке, за чието съществуване свидетелстват останките от стени и керамика, пръснати из цялата местност около манастира.
В съседство на манастира, през 1999 г., е построена малка, еднокорабна, едноапсидна кръстовидна черква.
Интересни места за посещение в района – На двеста метра от манастира се намират останките от крепостта Левке, които са били част от разрушения средновековен град. Ако застанем на широкото пространство под параклиса и пред базиликата, вляво от последната има път, който минава през дивечова нива и малък стръмен участък с букаци. По него се стига за около десетина минути до руините на крепостта. Останките са разположени на площ от 80 декара и определено заслужават да се отбиете.
Крепостната стена и гр. Левке са обрасли в гъста и труднопроходима растителност. Забелязват се кладенци, основи на жилищни сгради и малка църква. Крепостната стена е запазена с височина 1,5 м и обикаля внушително върха. Попадне ли човек там, се пренася в друга реалност.
Отбийте се и в църквата „Св. Георги“ в с. Голямо Белово. Тя е най-старата църква в Пазарджишка област – на 200 години. Строена е през периода 1806 – 1813 г. Изографисана е през 1844 г. от самоковеца Петраки Костович. Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът – изработен от майстори от Банско, представители на Разложката дърворезбарска школа.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар