Местоположение на манастира – Мисловщицкият манастир „Успение Богородично“, наричан още Велиновски, се намира в подножието на Ездимирска планина, в живописното дефиле на река Клисурска (на левия и` бряг) и на около 2 км североизточно от с. Велиново (до 1950 г. се е наричало село Мисловщица). Най-бързият начин да достигнете манастира е като спрете колата на около 1 км преди Велиново, идвайки от Филиповци (като знак има табела Манастира). Следва стръмно спускане до рекичката; прекосявате я, след което се изкачвате между дърветата до светата обител.
История – Кога първоначално е построен манастирът и кога е разрушен, няма сведения и не е известно. Според едно предание той е основан в годините около падането на България под турско робство. Легенда говори, че съвсем случайно в края на 18. век църквата била открита от благочестивия Велко Ивков от с. Мисловщица, който със свои средства поправил църквата, а в близост до нея направил магерница, в която живял до края на дните си. Години по-късно тук дошъл от Дечанския манастир архимандрит Мисаил Байкушев. През 1837 г. М. Байкушев станал игумен на манастира. Той е човекът, направил най-много за възобновяването и развитието на обителта. Мисаил Байкушев бил изключително образован и ерудиран за времето си: бил е в „Света гора“, учил е в Киев, след което служил на много места из Балканите. Той е един от големите радетели за църковна и национална свобода в Трънския край. През 1840 г. архимандрит Байкушев тайно създал килийно училище в манастира. Не един път давал подслон в Мисловщицкия манастир на Васил Левски. За революционната си дейност, макар и вече в напреднала възраст, архимандрит Мисаил бил затворен в Нишкия затвор, но и това не сломило волята му за свобода. На преклонна възраст, през 1880 г., архимандрит Мисаил Байкушев починал в манастира, на който бил игумен цели 43 години (1837 – 1880 г.). Погребан е в двора на църквата „Св. Петка“ в гр. Трън.
Известно е, че през 1840 и 1874 г. манастирът бил нападнат и ограбен от турци и черкези. Последният игумен на манастира е йеромонах Методий. След смъртта му през 1960 г. обителта престава да действа.
Архитектура и текущо състояние – Манастирският комплекс обхваща манастирска църква и жилищна и стопанска сграда, като последните две са почти напълно разрушени. Допреди 20-ина години те са били в сравнително добро състояние.
Жилищната сграда при манастира е била един рядък представител на западната възрожденска българска светска архитектура.
Манастирската църква поначало е била малка, еднокорабна, едноапсидна, с вход на юг. Тя е изградена от ломен камък с хоросанова спойка, като са употребени и дървени сантрачи. Апсидата и` е полукръгла отвън и отвътре и има самостоятелно покритие. Корабът на църквата е покрит с полуцилиндричен свод. Мисловщицкият манастир, аналогично на синхроничните му църкви от Знеполе и Горнострумските земи, през Възраждането е разширен на запад. На западната фасада е оформена широка арка, която обединява кораба на църквата с пристроената част.
Стените на някогашната манастирска църква са били покрити изцяло със стенописи. През 1979 г. по-голяма част от стенописите на църквата са свалени и преместени в Историческия музей в Перник.
Стенописите на Мисловщицкия манастир „Св. Богородица“ са еднослойни. Те са надживописвани през 1924 г. от йеромонах Методий, но след почистването им (при проведената консервация и реставрация през 70-те години на 20. век) са разкрити в първоначалния си вид. Изпълнени са в смесена живописна техника. Живописният слой е нанесен върху фин грунд, който е положен над хоросановата мазилка. По своя стил се отделят от синхроничните им стенописи и макар и да разкриват известна близост със стенописите от Трънския манастир, те са дело на друг зограф. Известна близост е регистрирана и при архитектурното решение на южните фасади при двата манастира. Тези аналогии, както и стиловите белези на стенописите и архитектурата, дават основание Мисловщицкия манастир да отнесем към 16. – 17. век. Особено внимание заслужават ясно изявените контакти със западната църква, както при архитектурата – кръстатия свод, така и при стенописа – изображението на „Св. Силвестър папа Римски“.
Интересни места за посещение в района – Богатствата в този граничен район са разхвърляни навсякъде. В красивите планински гънки, сред завоите на пътя, селата са съхранили останките на много манастири, които днес тънат в забрава. В този край от картата на България може да се отбиете във все още населените места Глоговица, Билинци, Велиново, Ребро, Кривонос, Трън, Начево, Дреатин, Лева река, Забел и да потърсите останките на рушащите се и изчезващи сред растителността сгради. Доста от тези манастири са описани в книгата и представляват интерес за историци, пътешественици и духовни лица. Планинските простори ще допълнят представата ви за откъснатост от цивилизацията и духовното ви приключение.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар