Местоположение на манастира – Желенският манастир „Св. Кирик и Юлита“ се намира в много живописна горска местност, а от него в днешно време са останали каменните зидове, кацнали като призраци-пазители върху отвесна 30-метрова скала. И ако на времето хората там са търсили уединение и са отправяли молитви, то в днешно време мястото страховито ни приветства с разкопките на иманяри и надрасканите от младежи стенописи.
Най-удобен вариант да се стигне лесно до останките на Желенски манастир „Св. Кирик и Юлита“ е като подходите от китното с. Желен, в близост до гр. Своге в Искърското дефиле. Тръгвате от гр. Своге покрай Свогенския манастир в центъра (той е старинен и заслужава да се отбиете) и продължавайки по пътя, скоро ще стигнете въжен мост над река Искър, а преминаването по дървената му конструкция с метални въжени парапети сякаш разделя двата бряга на реката на два различни свята. Неусетно стигате първите къщи на това запустяло село, където паркирате автомобила и тръгвате по черен път, който съвсем скоро ще ви отведе до горски масив с оброчен кръст и малка каменна чешма. Ако се колебаете и имате съмнения, попитайте някой местен човек, въпреки че тук хора почти не са останали. От чешмата тръгва едва видима пътека, която минава през гъсти храсти и повежда по стръмното, като вече се откроява по-добре. Само след няколко минути останките ще изплуват пред вас. Намирате се в светата обител „Св. Кирик и Юлита“.
История – Няма писмени сведения кога точно е основан манастирът, но според някои предания от местното населения, това е било преди падането на България под турско робство. Знае се, че в старо време той е притежавал немалко имоти: ниви, ливади, пасища и дори едно езеро наблизо. При идването на турците обителта била разрушена, а имотите завзети и направени „вакъф“. Успяло да се възроди, манастирчето в края на 18. и началото на 19. век е обитавано от монаси, а по спомени е имало и магерница. Приблизително по същото време обителта е била опустошена от безчинстващите банди на Осман Пазвантоглу. Според преданието тогава само един монах успял да избяга, но за негово нещастие преследвачите намерили килимявката му, която ги насочила по дирите му. Изнемощял и изгладнял, той бил догонен от кърджалиите нейде между с. Батулия и с. Курило и съсечен на място. Споменът за святото място се съхранил през тъмните векове на робството и на полянката, където сега е кръстът, имало чешма с каменно корито (вероятно на мястото на днешната чешмичка). Около нея се правел събор два пъти в годината: на „Св. Четиридесет мъченици“ (9 март) и на „Св. Кирик и Юлита“ (28 юли). Съществувал обичай да се колят по 5-7 овена и да се прави курбан. Традицията е съхранена и сега на всеки 28 юли тук се прави голям курбан.
Архитектура и текущо състояние – Днес са останали само руини – северната част и основите на западната и южната стена.
Почти същото е било положението и през 1924 г., когато учителят от Своге Д. Ижчиев посетил манастира и го описал. Размерите на изградената с тухли и камъни стена са били както и днес – височина 2,50 м, дължина 3,50 м и дебелина 0,75 м Тогава са били запазени значителни фрагменти от стенописи: изписани образи на светии, между които се откроявал този на „Св. Архангел Михаил“, при това на две места – по средата на стената и вдясно. Този в средата бил със 75 см дължина, а над него имало по-малки образи на други светии със старославянски надписи, които били мъчно отчетливи. В дясната част на стената имало друг, по-малък образ на „Св. Архангел Михаил“ – съответно с надпис, а вляво от него – вдлъбнатина, която и днес си стои – навярно това е умивалнята.
За жалост, днес от описаните стенописи (преди 86 г.) са останали незначителни частици – горната част на изображението на „Св. Архангел Михаил“ със светците (личат се ореолите им) и част от декоративната украса на пиластрите на отвора в лявата страна на стената.
Интересни места за посещение в района – Искърското дефиле е богато с природни забележителности, скални феномени, водопади и няколко манастира в планинските дерета. Сред по-известните природни забележителности са: скално образувание Ритлите, водопад Бовска Скакля по Вазовата екопътека, с подход от селата гара Бов и Заселе, Лакатнишките скали, Ръжишката пещера, пещера Темната дупка. Допълнете разходката си и с манастирите: Черепишки, Батулийски, Свогенски, Осеновлашки, а в накацалите по скалите села отседнете в къща за гости и се полюбувайте на красивите гледки, разкриващи живописните завои на река Искър и потракващата железница.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар