четвъртък, 22 ноември 2018 г.

Пещерски манастир „Свети Николай Мирликийски“

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Местоположение на манастира – Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски“, наричан още Оряховски манастир или Мрачки манастир, се намира до буен карстов извор в планина Рудини, на около 2 км североизточно от с. Пещера и на 5 км в същата посока от град Земен. До манастира води черен път, който започва в края на с. Пещера, но за да не се объркате, най-добре е да ви съпроводи човек от селото, тъй като пътищата се разделят.
   История – Мястото на днешния манастир е било известно и почитано като свято далеч преди да бъде построена обителта. В самите граници на манастира, освен фрагменти от антична керамика, са открити постамент с гръцки надпис на богинята Хигия, оброчна плочка на тракийски конник и фрагмент от статуя на божеството Митра (намерен в края на 19. век при преустройство на църквата). Всичко това подсказва, че тук е имало предхристиянско езическо светилище. Потвърждение на предишното становище е дадено и по време на археологическото проучване през 2004 г., когато при сондаж на терена е разкрито многослойно културно напластяване – фрагменти от тракийска, късноантична, средновековна и съвременна керамика.
   Най-раните сведения за манастира „Св. Никола“ откриваме в известната Мрачка грамота на българския цар Иван Александър (1331 – 1371 г.). Грамотата е изключително ценен документ, който съдържа информация не само за манастира, но и за обществените отношения в тази част на България през разглежданата епоха. От грамотата се разбира и че дарените манастирски имоти са били пръснати из Софийско, Радомирско и Дупнишко.
   Мрачкият манастир е отбелязан и в няколко сръбски грамоти от 14. век, за които е доказано, че са по-късен фалшификат. Интересно е, че малко след издаването на Цар Иван Александровата грамота, с дата 1348 г. въпросният манастир с всичките му правдини се споменава в сводната грамота на крал Стефан Душан за метосите на „Хилендар“. В нея се подчертава правото на хилендарската обител над Пещерския манастир и имотите му. Тъй като няма данни толкова скоро след издаването на българската грамота тези земи да са станали сръбски, не може да се приеме друго, освен че това е фалшификат. Вероятно целта на хилендарското монашество е била да се облагодетелства от обителта „Св. Никола“.
   За първия век от османското робство липсват сведения за съществуването на Пещерския манастир, но ако се приеме за правдоподобна тезата на Вера Иванова, че фалшифицирането на един от хрисовулите (печатите) е извършено в самата обител, то това би било косвено доказателство за съществуването на известна монашеска активност през този период.
   Съществуването на обителта е засвидетелствано през 16. век с османските данъчни документи. Първо, със съкратения тимарски регистър за Кюстендилски санджак (окръг) от 1519 г., където е отбелязан манастир „Св. Никола“ в нахия (община) Сирищник, който според някои изследователи е именно Мрачката обител. От този документ става ясно, че манастирът е имал статут на обособена фискална единица – вписан редом със села и мезри, образуващ отделна сметка, числяща се към един от многобройните султански хасове в санджака.
   По-късно Пещерският манастир е описан и в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570 – 1573 г. Там османският чиновник отбелязва, че монахът в обителта „Св. Никола“, без да посочва неговото име, плаща юшур за овошки в размер на само 50 акчета. Манастирският данък е включен към този на с. Пещера в „зиамета на Керим, мютеферик в султанския двор“, което подсказва, че след средата на 16. век Пещерският манастир вече е започнал да запада и вероятно още в края на същия век запустява.
   Напуснатият от незнайно кога манастир бил възобновен едва през 19. век. Негов пръв обновител бил странстващият свещеник Симон от с. Лева река, който дошъл тук със сина си и приспособил скромна отшелническа колиба към оцелялата манастирска църква, която била единственото останало от някогашната величава обител. Турските власти, като научили за възстановения манастир, хванали поп Симон и го обесили, а синът му, след небивали мъчения при опити да бъде потурчен, успял да избяга в Рилския манастир.
   През Руско-турската война (1877 – 1878 г.), при отстъплението си, османските войски разсипват частично манастира.
   След Освобождението, Пещерският манастир е управляван от свещеници и църковни настоятелства до 1895 г. Тогава, по екзархийския устав, манастирът преминал под надзора на Кюстендилския митрополит. В 1897 г. за управител бил назначен пещерският свещеник Михаил Пешов, който съборил паянтовата пристройка към църквата от 1842 г. и съградил нова, по-здрава, като оставил средновековния храм да служи за олтар на новия. След кончината на поп Михаил в 1904 г. тук дошъл свещеникът от с. Враня стена Димитър Петрунов, а след него, през 30-те години на 20. век, манастирът е обслужван от земенския свещеник Борис Николов.
   Архитектура и текущо състояние – В архитектурно отношение Пещерският манастир представлява комплекс от съборна църква, стопански и жилищни сгради и аязмо с малък параклис. Манастирският храм се състои от нова и стара част. Старата част представлява малка триконхална, кръстокуполна църква. Корабът и` е покрит с полуцилиндричен свод, в центъра на който е стъпил осемстенен барабан с купол. Стените на барабана са изградени от редуващи се бигорови блокчета с тухли. Цялата църква е изградена от камък с хоросанова спойка, като при стените са използвани и дървени сантрачи. Конхите и апсидата са полукръгли отвън и отвътре и имат по едно амбразурно прозорче. Аналогично на много църкви в страната, станал малък за нуждите на местното население, през Възраждането старият храм е бил разширен на запад с ново и просторно помещение. Първоначалната църква е била преустроена в олтар, като към него е пристроен обширен кораб с открит притвор през западния вход. Тогава самоковски зографи изготвят нов иконостас и измазват стените на стария храм. Пристроеният кораб е висок колкото старата църква. Корниз със сложен профил обхваща подпокривното пространство на фасадите. Преди няколко години превантивно е било подменено старото покритие на църквата с ново, което не е в синхрон с автентичния и` стил.
   Архитектурните особености на старата част на храма са дали основание на специалистите да бъде причислена към т.нар. Атонски тип църкви, за който са характерни три главни архитектурни елемента: купол, три конхи (апсида и два певника) и притвор. Този архитектурен план се дължи на атонското влияние, което било особено популярно през 14. и 15. век. Атонският тип църковно строителство оставя свои образци предимно в Югозападните български земи (днешните Западна България, Сърбия, Македония) и много рядко в Средна (Тетевенския манастир) и Източна България.
   Пещерският старинен храм намира аналогии с църквите на Трънския, Погановския и Преображенския манастир, като тази при последния е била възобновена през Възраждането върху старите зидове.
   Характерно е, че такива църкви се срещат в онези области на Балканския полуостров, където през 13. – 14. век е съществувала феодална раздробеност, при която отделни боляри и воеводи са се обособили като самостоятелни владетели (Крали Марко, Оливер, Хрелю, Деян, Константин и др.).
   Пренасянето на тази църковна форма от Света гора по българските земи става съвсем обяснимо, като се има предвид обстоятелството, че благодетели на атонските манастири са били и българските царе, особено цар Иван Асен II (1218 – 1241 г.), през чието царуване Атонският полуостров е бил включен в границите на българската държава. Такива благодетели са били по-късно (14. – 15. век) и сръбските деспоти и влахо-молдовските воеводи.
   В разрез на гореизложеното, може да се приеме, че старата църква на Пещерския манастир е била изградена най-рано през 13. век (имайки предвид споменаването в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 г., че Ореховският манастир е бил обдаряван и от българските царе преди него), но е много вероятно това да е станало през 14. век.
   Особен интерес представляват стенописите от първоначалния манастирски храм, които при обновяването на църквата са били покрити с мазилка. През втората половина на 20. век късната мазилка е била изчистена, вследствие на което е разкрита част от красивата средновековна живопис. След цялостна консервация и реставрация на стенописите, проведена от НИПК под ръководството на Боряна Дживджанова, е била изяснена и иконографската схема:
   От първия стенописен пояс – цокъла – не са запазени следи. От втория пояс – регистъра на право-стоящите светци в олтарното пространство – са изписани четири изображения на Великите църковни отци – по един от двете страни на прозорчето в апсидата, и по един на северната и южната стена в олтарното пространство.
   Над прозорчето е изписан „Мелизмос“, а над него, от двете страни на „Богородица Ширшая Небес“, вероятно са изписани архангели. В проскомидийната ниша е поместено изображение на архидякон Стефан, над него – вляво от апсидата – Архангел Гавраил, а вдясно от нея – Богородица от Благовещение. На южната стена в олтарното пространство е запазена и една от празничните сцени – „Рождество Христово“. В олтарното пространство на северната стена над правостоящия светец са изписани допоясни изображения на Св. Св. Йоаким и Ана.
   Запазените стенописни фрагменти от храма на Пещерския манастир разкриват, че в живописната украса е застъпен съкратеният регистър, и като едно отклонение от традиционния канон се явяват изображенията на Йоаким и Ана. Стенописите са изпълнени със смесена живописна техника.
   Въз основа на живописния стил стенописите от Мрачкия манастир са датирани от реставратора им към втората половина на 14. век.
   Иконостасът на манастирската църква е късен, направен е при преизграждането на храма през 19. век. Тогава църквата е изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. Има сведения, че между иконите на храма присъстват няколко интересни икони на Св. Теодор Стратилат и Св. Теодор Тирон. Според местна информация до началото на 90-те години на 20. век е имало каменна икона на Свети Николай от 1853 г., която днес е изчезнала, както и повечето от светините на храма.
   Освен описаната манастирска църква, Пещерският манастир има и жилищна и няколко стопански сгради, намиращи се североизточно и източно от храма. Жилищната сграда е малка двуетажна постройка, която е приспособявана многократно и е изгубила първоначалния си вид от 19. век. До и около нея са построени отделни домакински сгради, включително и един сеновал. Както при повечето български манастири в приземието на сградите са се намирали стопанските помещения, с трем отпред, а на горния етаж монашеските килии, с чардак пред тях.
   На около 50 м западно от църквата се намира аязмото (днес водата му е каптирана) с малък параклис „Св. Никола“ над него. Целият този комплекс от сгради е бил обграден с каменен зид.
   Пещерският манастир „Св. Никола“ не предлага храна и настаняване, но ако сте решили, че това е вашата духовна дестинация, може да отседнете в къща за гости в някое от околните села или гр. Земен, който е съвсем наблизо.
   Интересни места за посещение в района – Допълнете пълноценно разходката си с гр. Земен и Земенския манастир, или се отбийте до с. Полска Скакавица, където се намира едноименният много красив водопад. До селата Буново и Раждавица в района на гр. Земен може да видите атрактивния каньон на река Шегава. Скалните му образувания са с впечатляващи размери и форма, някои от които с височина над 100 м – пирамиди, зъбери, отвесни игли, стени.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар