Показват се публикациите с етикет Фото пътеводител Изгубената вяра. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Фото пътеводител Изгубената вяра. Показване на всички публикации

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

Старата черква „Свети Николай Чудотворец“ - село Владимирово

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Местоположение на църквата – В центъра на с. Владимирово, което е в близост до гр. Монтана.
   История – Старата черква „Свети Николай Чудотворец“ е един от стотиците обекти в България, които не са пример за подражание как се стопанисват свети места. През 70-те години на миналия век е обявена за паметник на културата. Според някои историци тя е построена не по-късно от 17. век, според други е много по-ранна. Запазен е апостолският фриз, ограничен от шнуровидна рамка. Иконите са дело на дебърски зографи. През 70-те години иконите са дадени за реставрация, откъдето изчезват. В двора на старата църква е построена нова. Иконостасът на новата църква „Свети Николай Чудотворец“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
   Архитектура и текущо състояние – В двора са запазени стари надгробни паметници (според специалисти – на монаси), което е едно от свидетелствата за съществуването на манастирски комплекс на това място, но храмът се руши ден след ден.
   Интересни места за посещение в района – Ако пътят ви минава през с. Владимирово, отбийте се в двора и разгледайте храма, а в непосредствена близост, до околни населени места, може да посетите няколко манастира: Добридолски, Изворски, Брусарски.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Радибошки манастир „Св. Троица“

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Местоположение на манастира – Радибошкият манастир „Св. Троица“ се намира на около 3 км югоизточно от центъра на с. Радибош, в близост до една от най-отдалечените селски махали. Скътан е в живописна гориста местност, сред южните склонове на планината Черна гора.
   Ориентир за пресечката, която се отделя от главния път в селото и води до Радибошкия манастир, е местният магазин, който ще видите на отбивка до пътя, докато пътувате след влизане в с. Радибош. На стотина метра преди магазина, се отделя черен път (пада ви се вляво спрямо посоката към магазина), по който трябва да продължите покрай последните къщи на отдалечената махала. Там живеят хора, които ще ви укажат вярната посока. Пътят ви минава през оголена равнинна местност, докато накрая стига горски масив и в последния участък има разклонение, на което трябва да се отделите рязко вляво и надолу. От разклонението до манастира ще стигнете само след няколко минути.
   История – Манастирът е изграден през късното Средновековие (16. – 17. век) край старото с. Радибош. Точното време на неговото възникване не е известно, но тъй като не присъства в списъците на турските данъчни документи от 16. век, в които се срещат някои манастири в района на Радомир, може да се предположи, че той води началото си най-рано от 17. столетие. Това становище се потвърждава и от появяването му в историческите извори от следващите два века, непосредствено преди Възраждането. Изглежда, че тогава Радибошката обител е започнала да запълва празнината, оставена от вече западналия Пещерски манастир „Св. Никола“ (описан в книгата). През 19. век манастирът се обособява в едно от големите духовни средища на мрачната епоха.
   Той продължава своето съществуване и след Освобождението, дори и след 1944 г., в годините на атеистичния социализъм, за да спре да функционира някъде към началото на 80-те години на 20. век, когато е окончателно напуснат. Впоследствие манастирът е превърнат в място за отглеждане на добитък и накрая остава това, което виждаме днес – забрава и разруха.
   Архитектура и текущо състояние – В архитектурно отношение манастирският комплекс се състои от две рушащи се сгради и църква, която, аналогично на повечето от съвременните църкви, през 19. век е разширена на запад. Вероятно тогава са построени и манастирските жилищни и стопански постройки.
   Манастирският храм „Св. Троица“ представлява малка еднокорабна, едноапсидна църква с полуцилиндрично сводово покритие. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка. На надлъжните стени, вместо певници, са изградени дълбоки ниши. Вътрешността се осветява от малки прозорчета, намиращи се в южната ниша, в апсидата и едно над нея. В северозападния ъгъл на олтарното пространство се намират вградените (според канона) проскомидийна ниша и умивалня.
   Първата ниша има триъгълно сечение, а нишата на умивалнята – петоъгълно. Западната стена на църквата е ограничена от антиархитектурен прийом, характерен за църквите в Западна България (Маломаловски, Алински манастири). При разширяването на църквата тази стена е съборена изцяло. От запад е бил и входът на храма. Южната стена на пристроената част е едно продължение на старата южна стена, но северната стена е изнесена навън с 0,80 м. Това разширение на кораба е отразено и в покритието му. Пристроената част има самостоятелно хоризонтално дъсчено покритие, а останалата част от пристроеното пространство, която е едно продължение на старата църква, е покрита от полуцилиндричен, дървен свод. Днес цялата църква има общ покрив, стъпил върху малък корниз.
   Стените на църквата са измазани с хоросан отвън и отвътре, който сега е почти паднал. Архитектурните данни на старата част от манастирската църква „Св. Троица“ разкриват, че тя принадлежи към типичните за горнострумските райони еднокорабни църкви от късното Средновековие, но бележи нов момент в църковното строителство. Тук певниците са заменени от дълбоки ниши, които, макар и неизявени на фасадата, са достатъчно дълбоки и сигурно са изпълнявали техните функции.
   В двора на манастира е запазена красива старинна чешма, от която тече чиста, студена вода.
   Някога цялата вътрешност на старата църква е била стенописана. По стените и` са запазени фрагменти от първоначалната мазилка, по която има стенописи от първия живописен слой, но по-голяма част от тях все още не са разкрити. Отделни фрески се забелязват тук-там из храма: в апсидата – част от сцената „Причастие на Апостолите“, а над нея незначителен фрагмент от „Богородица Ширшая Небес“; вляво от апсидата – трудноразличима част от сцената „Благовещение“; на южната стена в наоса – няколко частични изображения на прави светци от първия пояс, над тях е запазен фриз с няколко светци в медальони, а отгоре, в извивката на свода, от третия пояс с евангелските сцени, се открояват две непълни сцени; в арката от западната фасада (преди да бъде разширена църквата) прозират отделни изображения на редуващи се светци в медальони с ангели и херувими.
   Малките размери на храма са наложили да бъде използван съкратеният живописен регистър. Макар и да се вижда съвсем малка част от стенописната украса, все пак може да се установи, че тя е изпълнена с голямо майсторство. По стилови особености и живописна техника тукашните стенописи не отстъпват ни най-малко на тези от близката църква „Св. Петка“ в с. Радибош.
   Радибошкият манастир „Св. Троица“ не предлага настаняване, но може да отседнете в с. Радибош или околните села. Природата около манастира е подходяща за пикник и ако сте решили да останете повече време, може да разпънете палатка в близост до светата обител.
   Интересни места за посещение в района – В с. Радибош, продължавайки по пътя след магазина от описанието, ще стигнете до края му. Оттам започва няколкокилометрова черна отсечка, която извежда почти до язовир „Пчелина“ („Лобош“). Там, на брега му, може да посетите и разгледате късносредновековната църква „Св. Петка“.
   В с. Поцърненци се намират параклисът „Св. Йоан Летни“ и Поцърненският манастир, които са обект на описание в книгата. Интерес представлява скритият сред горски масив Прибойски манастир в с. Прибой, който също тъне в разруха и забвение, докато дървета растат в самата постройка и скриват ден след ден руините на миналото ни.
   Районът около градовете Радомир, Кюстендил и Трън е пропит с история, която светите места са пазили зад стените си в трудни времена. Сега тези манастири и църкви са забравени от Бог и модерното поколение, но сякаш изпълнени с надежда за бъдещите дни. Ако имате път към с. Коркина, отбийте се да разгледате стенописите на местната църква, които се размиват ден след ден от дъждове и слънце, тъй като покривът и` отдавна е разрушен. Проучете и други свети места, каквито има много в този интересен край и допълнете духовната си разходка с тях.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Очушки манастир „Свети Пророк Илия“

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Местоположение на манастира – Очушкият манастир „Свети Пророк Илия“ е разположен на левия бряг на река Очушница в Септемврийски рид (преди Черни рид) на Ихтиманска Средна гора, на около 2,5 км югоизточно от с. Очуша. Той е малък манастир – параклис, до който ще стигнете лесно по асфалтиран третокласен път, който води до с. Очуша. Преди селото има отбивка с табела за манастира, от която до светата обител може да провървите останалите няколкостотин метра пеша по черен път.
   История – Не се знае кога точно е основан манастирът, възстановен е през 1923 г. когато е построена малката, еднокорабна и едноапсидна църква.
   Архитектура и текущо състояние – Понастоящем манастирът е периодично действащ. Всяка година на 20 юли там се прави курбан, като на събора се сбират жители от околните села в манастирския двор, който е широк и побира доста хора. В останалото време посетители като че ли няма, съдейки по избуялата трева.
   Интересни места за посещение в района – Непосредствено до близките градове Ихтиман, Костенец и Самоков има концентрация от няколко малки манастира, които можете да разгледате. Това са манастирите: „Св. Дух“ край с. Живково, „Св. Спас“ край Долна Баня, „Покров Богородичен“ в гр. Самоков, „Възнесение Господне“ край с. Горна Василица.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Ивановски скални църкви

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Местоположение на църквите – Скалният свят в Природен парк Русенски Лом до русенското с. Иваново е изключително богат и разнообразен. Царство е на екзотична флора и фауна – редки птици като черния щъркел и червения ангъч (тази птица почти не се среща в последно време и тук), карпатски и италиански скорпиони и др. – и скални венци, обграждащи лъкатушещите води на река Черни Лом, която се влива в река Русенски Лом. На територията на Природен парк Русенски Лом преминават няколко реки/притока: Бели Лом (също толкова „черен“, колкото следващите два), Черни Лом, Мали Лом – всички, след вливането си в река Русенски Лом, продължават своя път към река Дунав. Над триста вида птици намират всяка пролет тук своя дом и допълват разнообразния пейзаж. Ломовете са прокопали величествени скални венци във времето, образували са дълбоки пещери (една от които е втората по дължина пещера в България – пещера Орлова Чука) и ниши, стотици скални ниши, съхранили в себе си по част от историята. Спокойно можем да обобщим всичко казано като „планина под равнината“.
   Вариант да обиколите Ивановските скални църкви е като паркирате с автомобила си при информационния център, до който се стига по тесен, но асфалтиран път от с. Иваново, област Русе. Движейки се по главния път в селото, ще видите табела, която указва пътя. Има широк паркинг, от който тръгва алея с лампи и скоро (10 минути) води в подножието на Ивановските скални църкви – в списъка с обекти под защитата на ЮНЕСКО. До обекта има изградени стълби с метални парапети в скалите. Има и входна такса.
   От двете страни на река Черни Лом, непосредствено до нея, вървят успоредно два пътя. По всеки от тях, навътре по Поломието, има множество скални църкви и скални килии със стари стенописи, белязани от ръцете на времето. Достъпът до тях е като вървите по черните пътища и гледате по скалите над вас. До повечето от тези ниши има малки табели с посока и информация. Пътеките са обрасли в гъста растителност, а скалните църкви са заключени с решетки, срещу набези от недобросъвестни хора, които са надраскали изящните стенописи. До самите килии със стенописите, част от които са показани в книгата, може да пробвате да стигнете, ако имате опит в катеренето и се изкатерите по скалите, водещи дотам, но това не се препоръчва, защото няма осигуровки и е опасно.
   Поломието е добра дестинация за релаксираща разходка сред природата. Птиците ще ви накарат да се отпуснете, а цветя и треви са същинска радост за очите. Имайте предвид, че преходът е дълъг, затова си носете вода и връхни дрехи.
   История – Ивановският скален манастир е основан през 20-те години на 13. век от монаха Йоаким, който заедно със своите ученици построил първата скална църква. Тя и останалите църкви в местността образуват скалния манастир „Св. Архангел Михаил“. През целия период на Второто българско царство манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са били царете Иван Асен ІІ (1218 – 1241 г.), Иван Александър (1331 – 1371 г.) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Дори цар Георги I Тертер (1280 – 1292 г.) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и завършил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в „Кръщелнята“.
   През 14. век Ивановският скален манастир е център на исихазма. Манастирът съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През 18. век светата обител отново е обект на поклонение от вярващите.
   Ивановските скални църкви, образуващи манастирския комплекс, са един от 9-те обекта в България, включени в списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
   Архитектура и текущо състояние – Ивановският скален манастир е недействащ и представлява своеобразна мрежа от около 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом. Помещенията се намират на 32 м височина над водата и са свързани с пътеки и скални стълби. По време на апогея на религиозния комплекс скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300. Ивановската обител е най-известна от групата скални манастири в Добруджанския район. Църквите при Иваново са част от множеството скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода 10. – 14. век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.
   Ивановският скален манастир не предлага настаняване и храна. В близките села има къщи за гости, в които може да отседнете.
   Интересни места за посещение в района – В близост до с. Иваново е с. Басарбово, до което се намират Басарбовските скални църкви. В района на с. Нисово, навътре в природния парк, се намира големият Нисовски скален манастир, до който има голяма поляна, подходяща за палатки и бивак. Интерес за туристите представлява сгушеното сред отвесни скали село Червен, над което бдят останките от средновековен град Червен. Допълвайки разходката си с някоя от гореизброените дестинации, ще останете очаровани от високите скални масиви, виещи се в респектиращи каньони, и богатата флора и фауна, присъщи за територията на Природен парк Русенски Лом.
   С богато описание и разглеждане на всички църкви, може да се запознаете в линка ТУК.
   Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

четвъртък, 10 май 2018 г.

Белчин - Цари Мали град - крепост Шишманово кале - екопътека Бели Искър - Алекови водопади

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   Плановете за събралите се няколко почивни дни по Гергьовден, съчетаваха контрастна и богато украсена сцена: повече почивка с кулинарни представления, кратки разходки в свежите дни на късната пролет, залези с прелитащи самолети и тъмните пътеки на Верила, пълноводните водопади на Витоша и екопътеките в Рила, както и крепости, но да започнем от началото.

   Събрахме се в часовете на облачния петъчен следобед, с Митко и Мария в София, и поехме по дъждовните булеварди към Белчин - китно щъркелово селце, кацнало високо в планината, където спокойствието отдавна "не цари", след обновяването на крепостта там - Цари Мали град. :)

   Зареденият с лакомства багажник и предстоящият Гергьовден, с нищо не загатваха за кротък завършек на одисеята, която заформихме. В комбинация от свежест, кадри и релакс, дните отново отлетяха като миг. За настроението ни се погрижи и гостоприемния стопанин чичо Симеон, който е известен и с имената си - чичо Георги, чичо Петър и т.н. :) За да не разводнявам публикацията с повече приказки, ще приложа по няколко кадъра, а набелязаните туристически обекти, определено допълниха с интерес богатата колекция от посетени места... :) Митко бяха ходили до голяма част от тях, но за лаици като мен, се оказаха дори повече от интересни.

   Не пропуснах макро сцените по изгрев още на следващия ден. Като най-неочакван подарък - макро обективът, се оказа на правилното място, само мигове преди чичо Симеон да окоси до дъно, бъкащото от живот зелено море с високата трева.

   Просторният двор се радваше и на цветната роса с капките по цветя и стръкове.

   Малки охлюви.

   Пухкави цветя.


   Дворът, освен със седемте си кучета, беше зареден и с отпочиващи ретро находки, сред които "Заз" бе заел почетно място. :)

   Ей този симпатяга привличаше по-особено внимание и намазваше с присъствие в стаята и разни лакомства, оттук-оттам.

   Времето отлиташе и дните завършваха така. В това им е чарът на непринудените залези. Спонтанната идея ни изрита от уютния двор още първата вечер и се хвърлихме в калните ниви, с изглед към Витоша, късните лъчи към къщите на Белчин и кръжащи селскостопански самолети, изпращащи слънцето и посрещащи комарени рояци. :)

   Докато в една посока цветове изригваха с огнена лава, сините нюанси назад, сякаш предвещаваха залезен апокалипсис, но не би. Всичко изгасна твърде бързо и нападението от кръвожадните комари ни изрита набързо в изходна позиция. :)



   Крепост Шишманово кале и руините на прилежащата към него църква. Средновековният град, наричан още и "старият Самоков", е унищожен от турците в края на 16-и век. Лесният достъп, само на метри от главния път, го прави често посещавана дестинация от местни или туристи. Малка отбивка встрани от пътя и кафява табела, извеждат дотук.

   Обектът е в близост до селата Мала църква и Бели Искър.


   Богат архитектурен комплекс, но от него е открита само малка част. Скрити и обрасли в гъста растителност, останките очакват по-добри дни и финансиране за разкриването им.





   Следва Цари Мали град. Сравнително нов мега комплекс, състоящ се от чисто нови кули и крепостни стени, изградени съоръжения, църкви, паркинги, летящи охранители, заведения и куп екстри, каращи посетителите да посещават масирано село Белчин в последните години. В миналото, Цари Мали град е бил късноантична римска крепост, както и укрепено селище в Югозападна България.

   Хълмът Свети Спас над село Белчин, върху който е изграден Цари Мали град, разкрива величествена гледка към Витоша планина и китните селца наоколо. Интересно е да спомена, че Белчин се слави с над четиридесетте щъркелови гнезда, разположени навсякъде, които го правят още по-живо и доближаващо се до дивата природа място.

   Реконструираната църква "Възнесение Христово" в комплекса Цари Мали град.


   Село Белчин и пролетното небе, в море от облаци окъпано е то. :)






 
   Поръчковата облачност радваше особено сетивата ни и запълваше картата с памет. :)


   Новата църква в село Белчин.


   Телепорт и сме по екопътека Бели Искър над едноименното село, планината е Рила. В пик на пролетта е гарантирано едно. Забравете за сухите крака. :) Пълноводна река, взривяваща всичко по пътя на гравитацията, красиви и масивни мостове, пресичащи я на множество места и скалните великани над Рила планина, каращи човек да се чувства като джудже в този приказен горски свят.


   На места малките потоци са превърнали в изпитание пресичането по мостчетата.


   Отново в кратки макро забежки по пъстрите пролетни пътеки. :)


   По ред на номерата е перфектният облачен завършек, край една нова за мен водна каскада - Алекови водопади. Учудващо лесен достъп, само на броени минути от Драгалевския манастир, а в пролетен пик, тук е същинска приказка.

   
    И както се случва с всички хубави неща, така и тези дни останаха в миналото, но запечатаха много спомени и красиви мигове у нас...
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
 Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127


 Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

До скоро! :)