Над Осиково три дни с палатки, бири, водопади и баири...

 Над Осиково три дни с палатки, бири, водопади и баири...
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Пристигаме по залез в Родопите. Очакват ни свежест, прохлада и много китни гледки към околните баири над село Осиково. Почивка и релакс сред свежестта и изглед към село Петвар по залез...

   Приказно място за първи бивак и насреща са връх Модър и връх Голица - изкачвани при предходно идване в района! 🙂 Публикация към приключението "Модър и Голица".

   Много жарава, бири, еликсири и малко баири, колкото да разбера, че кракът май не е чак толкова зле... И заигравка със скари, тикли....

   По пътя.

   Китното, високопланинско село Осиково.

   Няколко водопада и дерета проиграхме в трите дни. Загрявах с много леки подходи първия ден. Втори ден натоварих по-сериозно, колкото да разбера, че май не съм скъсал връзки, а по-скоро е било брутално претоварване и леко разтягане при денят в резерват Стенето... Дано е така! 🙂

   В едно от прилежащите дерета... Слизам с идея да не се забавлявам, но то взе че се получи...

   Още един водопад час по-късно в още по-съседно дере... :)

   И в ранния следобед край село Осиково.

   Почивка на хамаци, палатки и яко айляк в тези три прекрасни пролетни дни...

   Осиково през нощта. Втора нощ, която беше толкова ясна и свежа...

   Трети ден рано сутринта и с вятър, поемаме отново по познати и непознати пътеки.

   Едно от стадата.

   И рекичка, извираща дълбоко под скалната стена.

   Още един водопад, но вече сух. Сигурно е малко над 10 метра и ще е много красив с вода от обилното снеготопене, но за жалост - непостоянен...

   Скалната ниша под водопада.

   Над село Осиково по околните баири...

   С леко натоварване се справих и днес. 

   И с доста труден подход и куцук-куцук над водопада на любовта (Бялата стена).

   Водопад Бялата стена, известен още и като водопада на любовта. Кой ги измисля тия имена...

   Ягоди.

   Малини и къпини, боровинки... 🙂 🙂 🙂

   Силивряк.

   Салатка.

   Рано-рано сме я подкарали и ще окапем скоро, но все пак отбелязваме с празнична трапеза и приказни гледки третия бивак!

   Гъбки и мръвки, печен лучец и ракийка...

   По залез...

   Третото дере на последния ден беше с доста труден подход, но и тук се справих, дано всичко е наред, за предстоящия северен Джендем...

Пещерата и "Погледа на слона"

 Пещерата и "Погледа на слона"

   Погледната от различни посоки, пещерата наподобява определени силуети и фигури. От пътя изглежда страховито и подканва човек да сведе поглед. На няколко скални нива, с отвесни и ронливи скали, трудно уцелихме "подхода". Такъв реално няма. Само няколко животински пътеки, от които се вижда как дивите кози тичат по опасните отвеси и изчезват за поглед зад всеки следващ масив. Оказа се, че на две места е добре човек да спусне рапел, но се справих някак и след доволно лутане и припотяване, проникнах от терасирания под скалните отвеси вход с откатервания на кратки пасажи, а се измъкнах през другия... Проходът на пещерата представлява внушителна зала, а край и в нея има леговища на диви животни, както се разбра и може би гнездящи птици. Имъкнах се бързо, за да не ги притеснявам. Със сравнително лесно, макар и провиращо се през драки и стръмен склон слизане, може да се излезе над пещерата, откъдето с 30-40 метров рапел да се проникне отгоре. Уви, открихме я случайно и далеч нямахме подготовка за това...

   "Погледа на слона".

   Интересни скали, край които човек се провира и се чуди дали изобщо има работа тук...

   "Погледа на слона". Разкошният върхов гребен над пещерата, по който се излиза над нея и отвесните, нестабилни и ронливи скали... По "родопски равно", както се казва. Много хора твърдят, че Родопите са скучна планина... Дори изявени туристи и планинари... Ужас... След стотици преходи и приключения на Родопите за последните 10 години, разбирам, че тепърва навлизам "по-сериозно" във вселената "Родопи", но сякаш всяко усилие човек да види и посети всичко, отеква безгласно при всяко следващо и следващо посещение...

   Диви кози...

   Проходът.

   Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Цена: 45 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127