Курудере - малкият Джендем на Стара планина

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Величественото Курудере. Страховито, бездънно, с десетки улеи, слизащи в недрата на Джендема по отвесни водопади и полегати скални въртопи. Скални кули великани, назъбени като бръснач триони, са присъщи за пейзажа, а едва личащата пътечка обикаля, подсичайки склоновете високо над него по двата му дълги и дълбоки рида, които се затварят внушително в подножието на Зли връх и Белите потоци в сърцето на планината. Курудере - познато още като малкият Джендем на Стара планина. По схемата на Чорчопов, обикалял по тези земи неведнъж, се запътихме натам. Отдавна исках да проиграя тази пътека, с изкачване над Барата до село Габарево в подножието на планината по западния склон на дерето и слизане обратно по източния му склон. Рискувайки да слънчасаме в очертаващата се жега, се запътихме натам. Изминахме 20 километра по пътеката, видяхме дивите кози по скалите, дивите прасета, сърни и зайци в горите, орлите в небесата и много волни стада коне, пуснати на свобода по трудните и осеяни с билки и трева подстъпи на безкрайните планински ридове.

   Още с излизането от колата, две сърни стреснати от стъпките ни побягнаха през Барата и се скриха в гората. Резерват Соколна е съхранил уникално биоразнообразие от видове. Снимахме се край лавандуловите полета в ранното утро.

   Заорахме през трънаци и рехава гора в началото, в търсене на пътеката. Денят се очертаваше горещ и побързахме да се скрием в гъстата гора, която да ни изведе по ридът, изкачващ се западно покрай Курудере.

   И не след дълго излязохме на скалистия участък, а гледките не закъсняха, разкривайки ни мащабите на природата.  

   Използвахме практично първото равно място за почивка, където закусихме. Чакаше ни изморителен, дълъг ден.

   Разходката естествено не мина без компания. Волните коне на Балкана, покрай които се движихме цял ден.

   Гледките към шеметните пропасти на Курудере също не закъсняха. Колкото повече се изкачвахме по стръмния западен рид, толкова по-стръмно и диво се разкриваха те.

   Пътеката минава на сантиметри от скалите.

   Стадо диви кози пробягаха със завидна скорост и ловкост по скалите. Курудере е животински рай. Дано си остане непокътнат!

   Пресякохме Белите потоци, които дават началото на шеметни водопади в Курудере.

   Няколко вира с кристално чиста и ледена вода утолиха жаждата ни.

   След не малко ходене в жегата, излязохме по източния склон на дерето, в подножието на връх Саранка. На отсрещния западен рид ясно личи едва видимата пътека, пресичаща над скалните триони, по която минахме преди час.

   Стръмния западен рид и бялото петно в дъното - местност Барата, откъдето тръгнахме в хладината на юнското утро. През целия ден имаше лек ветрец, който ни спаси да не прегреем, въпреки че вече бяхме поели повече от слънчевата светлина.

   Мястото е феноменално и атмосферата не може да се пресъздаде по никакъв начин, трябва да се посети и изпита! :)

   Улеите, спускащи се стръмно и, като че ли до безкрай от източния рид.

   Като дяволски нокти забити в земята са острите като бръснач скали.

   Следваше спускане без край през горите на резерват Соколна, по източния склон на величественото Курудере. Затворихме хубав кръг, оплакнахме окото с нелоши гледки и ви ги показах, както лично аз ги видях. :) Долу ни чакаше напечената кола, а по късно и заслужено охладената бира.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)

Водопад Сливодолско падало и резерват Червената стена

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Водопад Сливодолско падало. По официална статистика - най-високият водопад в Родопите с височина на водния пад, около 50м. На места се споменава и като 70м. , но не е потвърдено. Друг негов конкурент, за който не се споменава, е водопада над село Безводно-80м. , но като се абстрахираме от цифрите, Сливодолско падало си е достоен конкурент и очарова с дивната си красота.

   Сливодолско падало през есента, западни Родопи:

   Водопада в село Безводно, източни Родопи:

   Не е трудно човек да се озове сред красивите гори, в ждрелото на водопад Сливодолско падало. След трети тунел по живописния път Асеновград-Бачково, се отделя маркиран маршрут по изградена екопътека. След снощния купон...

... и пороя в последствие, който ни настигна през нощта, докато бивакувахме, си знаех, че положението ще е повече от весело. Не очаквах толкова от рано да има толкова много паркирани коли на отбивката. Ясно! По-късно ще стане още по-забавно и конкурентно на лудница! :) Подсилих се с каквото беше останало от снощи и поех по стръмната пътека. Водопад Сливодолско падало се излива по отвесна стена, облечена във вековен мъх, в ждрело, в дебрите на резерват Червената стена.

   И не след дълго, пътеката ме принуди да забавя ход. Примамващите и красиви вирове са след всеки завой. В отминалата есен пробягах фееричната пътека, за да стигна по светло и да видя водопада, но сега нямаше да ми се размине. Имах цял ден на разположение и го оползотворих пълноценно.

   И следващото мостче с изумрудения цвят на кристалната река.

   Друго, което не ми даваше мира докато снимам е, че отдавна се каня да се спусна на рапел по този водопад и сега, като че ли беше перфектния момент. Тази съдба хич не ме обича в последно време. :) И вода имаше да се измокря до кости, която да се излива екстремно върху мен от 50-е метра, туристи по чехли също не липсваха, публиката е от особено значение и винаги на "почит"... :) Не си носих оборудването - това е, днес не беше ден за подобни дела...

   В екстремните занимания ме "компенсира" първия водопад по пътеката. Снимах се с телефоните си в джоба и ги удавих... Така започнаха неволите, ама те тези занимания са си опасни, няма никаква логика в тях, а и кой ти търси логика, важното е, че кеф цена няма. Вече е лято, водопадите все още текат доволно, настроението трябва да е на шест! :)

   Минаваха хора над мен по пътеката и ме сочеха като прокажен. Опасно е да се ходи по екопътеки в събота и неделя, особено в сезона... :)

   Малко преди водопада прескочих въжето, излязох от очертанията на екопътеката и с риск да се пребия, се изсулих надолу с бясна скорост, тъй като всичко под мен се свличаше по 70 градусовия кален склон. Исках нестандартен кадър на този приказен водопад и го получих с цената на не малък престой в болезнено вледеняващите води. Тъмните ждрела концентрират много свежест и хлад, които карат човек да настръхва постоянно, особено когато ледените речни води се опитват да го пратят надолу по течението.

   Водопад Сливодолско падало през лятото, резерват Червената стена. Получих желаното, но повярвайте, слизането тук изисква поне едно висше образование! :) Течението на моменти почти отнасяше статива, който буквално притисках в дълбоките води. Тъй като дъното е грубо и варовиково, и бях с алпинистките обувки, почти не срещнах трудност със задържането по дъното, което е важно за да стои човек до колене в толкова количество вода.

   Излязох и над водопада, разгледах къде евентуално може да се направи установка и заслизах надолу към жегата и лудницата по оживените пътища. По пътеката, на едно от мостчетата пет, шест човека пресичаха едновременно, държаха здраво перилата, друг ги снимаше в това време. Двама бяха по чехли, честна дума! Не го очаквах! Не ми издържаха нервите и реших да се помайтапя с тях. Скочих от мостчето във водата и тръгнах буквално през реката надолу без пътека... Само се обърнах малко по-късно за да видя интересните физиономии следящи ме изкъсо от мостчето... Фотографът им със сигурност е направил интересни снимки. :) Поредната забавна история беше факт. Толкова от тук. Мястото е с невероятен потенциал. За снимки, за рапели по отвесните скаляци. Само да не попада човек тук в събота и неделя, когато пуснат генератора за тълпи в действие и всички решат да избягат от асвалтовия свят на големите градове.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

   До скоро! :) Следва една особено блазнеща ме екопътека в дебрите на Родопа планина - Загражденската. Скоро ще се включа и по нея, ако зимата не се е "тагнала" отнасяйки мостчетата от там! :)