Показват се публикациите с етикет фото пътеводител. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фото пътеводител. Показване на всички публикации

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

Църква „Свети Георги“ - село Орешец

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Местоположение на църквата – Църквата „Свети Георги“ се намира в южната и най-висока част на с. Орешец, в непосредствена близост с гората, покриваща северните дипли на Столова планина.
   До с. Орешец води тесен, но добър асфалтов път от гр. Белоградчик; обозначен е с табели. Оставете автомобила си на паркинга пред новооткритата пещера „Венеца“ в с. Орешец и поемете пеша по улицата към края на селото и склона на планината. Църквата се намира на няколкостотин местра от паркинга.
   История – Според местни предания църквата е построена в началото на 19. век върху основите на по-стар храм. Има и легенда за възникването на църквата, която гласи: „Едно козарче загубило козата си в гъста растителност. След дълго търсене я намерило до извор, където се била окозила. Mястото се видяло благословено на хората, които придошли от други села, преселили се там и построили своя храм“.
   Днес споменатият извор все още седи, направена е чешма и – отново според легендата – водата, която тече от тази чешма, извира от дълбините на Балкана и е светена. В близост до църквата има изход на пещера, която не е единствена в този район, много е вероятно да е свързана и с други пещери от околностите. Тук, през пролетта, стичащата се от планината вода изчезва под земята до камбанарията на църквата.
   През 1973 г. орешецката църква „Св. Георги“ е обявена за паметник на културата от местно значение. По времето на комунизма храмът е превърнат от местни жители в обор. Съдбата на тези хора, осквернили святото място, е жестока. Единият от тях скоро заболява от рак и умира, а синът на другия загива при катастрофа. Последвали години на забвение за храма, започнал постепенно да се руши, за да стигне в изключително окаяното си състояние, в каквото се е намирал съвсем доскоро. Но благодарение на благородната инициатива, подета от местните жители, които създали и ново църковно настоятелство, през последните години светинята възкръсва за нов живот.
   Архитектура и текущо състояние – В архитектурно отношение църквата представлява еднокорабна и едноапсидна сграда, с притвор от запад. Апсидата е полукръгла отвън и отвътре и доста дълбока, което е характерно за църквите от Северозападна България. Полуцилиндричният и` свод се е пропукал и ремонтът му не търпи отлагане. Църквата е с трискатен покрив с керемиди. Градежът на постройката е масивен, зидарията е от варовикови блокове, споени с хоросан. Северната стена е укрепена с три контрафорса.
   Вътрешността на храма е покрита със стенописи, част от които доста повредени. Зографисването е изпълнено през 1866 г. от тревненски майстори – това се разбира от надписа над лявата входна врата. В надписа са изброени и имената на зографите, като между тях се среща името на Витан Георгиев Николов (1850 – 1916 г.), внук на папа Витан – основател на Тревненската художествена школа. Наред със зографите се разчита и информация за майстора-строител Велко Кр. Йованов от българското с. Ябланица, Дебърско, същият е направил звънарницата и дюшемето.
   Живописта е доста колоритна (цветовете са ярки, преобладава турскосиньото), а на фигурите е придадена живост. Сцените с Христа не са подредени хронологично, самият Христос е в цял ръст, несъразмерен, а при „Рождеството“ има изрисувани магаренца и крава, което показва не само реализъм, типичен и търсен за онези времена, но и наивност и чистосърдечност в изображението на библейските сцени. В зенита на свода е изрисуван Христос Вседържител, обкръжен от медальони с Апостолите. Композициите на свода, заедно с Бог Саваот, оформят шестоъгълна звезда. Впечатляващи, контрастиращи на фона на другите стенописи, са изображенията на слънцето (на северната стена) и на луната (на южната стена), които са изписани с ярки цветове и са ориентирани на изток. Те олицетворяват вярванията на дохристиянския свят.
   Иконостасът на храма е дърворезбован, но за жалост нито една от оригиналните икони не е запазена, всичко е било заграбено. Това, което е оцеляло, е разпятието (венчилка), в най-горната част на олтарната преграда и цокълът с каноничните изображения на старозаветни сцени с Адам и Ева.
   Църковният комплекс, който освен храма включва и камбанария, останки от някогашното килийно училище и гробище, е ограден със зид от варовикови камъни.
   Интересни места за посещение в района – От паркинга, където сте оставили вероятно автомобила си, започва пътека, която извежда до новооткритата пещера „Венеца“. Тя впечатлява посетителите с цветното си и нестандартно осветление, което прави пещерните образувания да изглеждат още по-впечатляващо. Само на 20 км оттук се намират Белоградчишките скали в гр. Белоградчик, където може да се разходите по тихите улички или да отседнете в някоя от къщите за гости.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Желенски манастир „Св. Кирик и Юлита“

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Местоположение на манастира – Желенският манастир „Св. Кирик и Юлита“ се намира в много живописна горска местност, а от него в днешно време са останали каменните зидове, кацнали като призраци-пазители върху отвесна 30-метрова скала. И ако на времето хората там са търсили уединение и са отправяли молитви, то в днешно време мястото страховито ни приветства с разкопките на иманяри и надрасканите от младежи стенописи.
   Най-удобен вариант да се стигне лесно до останките на Желенски манастир „Св. Кирик и Юлита“ е като подходите от китното с. Желен, в близост до гр. Своге в Искърското дефиле. Тръгвате от гр. Своге покрай Свогенския манастир в центъра (той е старинен и заслужава да се отбиете) и продължавайки по пътя, скоро ще стигнете въжен мост над река Искър, а преминаването по дървената му конструкция с метални въжени парапети сякаш разделя двата бряга на реката на два различни свята. Неусетно стигате първите къщи на това запустяло село, където паркирате автомобила и тръгвате по черен път, който съвсем скоро ще ви отведе до горски масив с оброчен кръст и малка каменна чешма. Ако се колебаете и имате съмнения, попитайте някой местен човек, въпреки че тук хора почти не са останали. От чешмата тръгва едва видима пътека, която минава през гъсти храсти и повежда по стръмното, като вече се откроява по-добре. Само след няколко минути останките ще изплуват пред вас. Намирате се в светата обител „Св. Кирик и Юлита“.
   История – Няма писмени сведения кога точно е основан манастирът, но според някои предания от местното населения, това е било преди падането на България под турско робство. Знае се, че в старо време той е притежавал немалко имоти: ниви, ливади, пасища и дори едно езеро наблизо. При идването на турците обителта била разрушена, а имотите завзети и направени „вакъф“. Успяло да се възроди, манастирчето в края на 18. и началото на 19. век е обитавано от монаси, а по спомени е имало и магерница. Приблизително по същото време обителта е била опустошена от безчинстващите банди на Осман Пазвантоглу. Според преданието тогава само един монах успял да избяга, но за негово нещастие преследвачите намерили килимявката му, която ги насочила по дирите му. Изнемощял и изгладнял, той бил догонен от кърджалиите нейде между с. Батулия и с. Курило и съсечен на място. Споменът за святото място се съхранил през тъмните векове на робството и на полянката, където сега е кръстът, имало чешма с каменно корито (вероятно на мястото на днешната чешмичка). Около нея се правел събор два пъти в годината: на „Св. Четиридесет мъченици“ (9 март) и на „Св. Кирик и Юлита“ (28 юли). Съществувал обичай да се колят по 5-7 овена и да се прави курбан. Традицията е съхранена и сега на всеки 28 юли тук се прави голям курбан.
   Архитектура и текущо състояние – Днес са останали само руини – северната част и основите на западната и южната стена.
   Почти същото е било положението и през 1924 г., когато учителят от Своге Д. Ижчиев посетил манастира и го описал. Размерите на изградената с тухли и камъни стена са били както и днес – височина 2,50 м, дължина 3,50 м и дебелина 0,75 м Тогава са били запазени значителни фрагменти от стенописи: изписани образи на светии, между които се откроявал този на „Св. Архангел Михаил“, при това на две места – по средата на стената и вдясно. Този в средата бил със 75 см дължина, а над него имало по-малки образи на други светии със старославянски надписи, които били мъчно отчетливи. В дясната част на стената имало друг, по-малък образ на „Св. Архангел Михаил“ – съответно с надпис, а вляво от него – вдлъбнатина, която и днес си стои – навярно това е умивалнята.
   За жалост, днес от описаните стенописи (преди 86 г.) са останали незначителни частици – горната част на изображението на „Св. Архангел Михаил“ със светците (личат се ореолите им) и част от декоративната украса на пиластрите на отвора в лявата страна на стената.
   Интересни места за посещение в района – Искърското дефиле е богато с природни забележителности, скални феномени, водопади и няколко манастира в планинските дерета. Сред по-известните природни забележителности са: скално образувание Ритлите, водопад Бовска Скакля по Вазовата екопътека, с подход от селата гара Бов и Заселе, Лакатнишките скали, Ръжишката пещера, пещера Темната дупка. Допълнете разходката си и с манастирите: Черепишки, Батулийски, Свогенски, Осеновлашки, а в накацалите по скалите села отседнете в къща за гости и се полюбувайте на красивите гледки, разкриващи живописните завои на река Искър и потракващата железница.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

сряда, 4 април 2018 г.

Изчезващите свети места на България - предстоящо издание

   В работа по кадрите, с които да допълня предстоящото второ издание-книга, се впуснах в поредното приключение по обезлюдените пътища в много части на страната. Малко от туристическите обекти, които посетих се радват на особено внимание, ресурси, асфалтирани пътища и лъскави фасади, а другите тънат в разруха и самота, обрасли в коприва и треви, под дебелата сянка на вековните български гори и мащехата България. Такава е действителността у нас. Не умеем да съхраним това, което е съграждано с труд, пот, желание и устремени погледи в миналото. Контрастът се изявява в много отношения - съчетаващ разруха и комерс, кич и нападали камъни, луксозни комплекси и едва крепящи се от атмосферните влияния стени, съхранили културни и исторически ценности под покривите на тези сгради - манастири и църкви. Докато сме устремени към модерното и забързано ежедневие, повечето от тези места западат с всеки изминал ден и надеждата ги подминава.
КНИГАТА може да бъде закупена с обаждане на телефон 0877477127 в Е-вариант: цена 15 лв.



   Ето и обектите, които присъстват в книгата.

   Балшенски манастир.



   Руините на Батулски манастир.


   Бовски манастир.



   Бургаски манастир.





   Велковски манастир.




   Врачански манастир.



   Възрожденска църква, село Коркина.



   Възрожденска църква, село Режанци.




   Възрожденска църква, село Новоселяне.



   Драгомански манастир.



   Дренски манастир.




   Искрецки манастир.





   Кондофрейски манастир.



   Крепчански скален манастир.




   Кръглата златна църква.




   Манастир, село Ваксево.


 
   Манастир, село Друган.



   Манастир, село Конска.



   Марянски манастир.



   Маточина, изоставената църква.



   Нанковски манастир.



   Огойски манастир.



   Осиковски манастир.



   Паниците, Малкото манастирче.



   Понорски манастир.



   Прибойски манастир.



   Пустата църква, село Камено поле.



   Раннохристиянска църква, село Варвара.


   Реброкривоноски манастир.



   Средновековен манастир, село Брезе.




   Средновековен манастир, село Голема Фуча.



   Средновековна църква, село Пчелинци.



   Средновековна църква, село Червена могила.



   Средновековна църква, село Пастух.



   Средновековна църква, село Пастух.



   Средновековна църква, село Калище.




   Средновековна църква, село Раждавица.



   Средновековна църква, село Долна Кремена.



   Средновековна църква, село Долни Романци.



   Средновековна църква, село Сапарево.



   Средновековна църква, село Софрониево.



   Средновековна църква, село Чуковец.


 
   Средновековна църква, село Пенкьовци.



   Средновековна църква, село Рани Луг.



   Средновековна църква, град Брезник.



   Средновековна църква, град Бобошево.



   Средновековна църква, село Гаганица.




   Средновековна църква, село Раждавица.



   Средновековна църква, село Добравица.



   Средновековна църква, село Маточина.



 
   Средновековна църква, село Михалич.



   Средновековна църква, село Ослен Криводол.



   Трудовецки манастир.



   Скалните манастири по Сухата река.