След тежка зима с много сняг, студ и не особено приятна за разходки по родните пътища, най-накрая се показаха и първите слънчеви лъчи, с които дойде и хубавата дългоочаквана от всички пролет. Пролет - сезонът, в който животът възкръсва изпод бялото було на дългата зима и дава заявка за нови вълнения.
Не мислихме дълго къде да отидем за двата прекрасни слънчеви дни, които ни очакваха, за да се разходим, да поснимаме и да помръзнем, въпреки априлското слънце, което се оказа измамно :). Тетевенският балкан е обещаваща дестинация, заобиколен от множество хълмове, покрити с тучни ливади и хрупкави купи със сено, цветя, потоци, рекички и водопади, които спират дъха с ромоленето по камъчетата. Не напразно го оприличават като "Швейцарията" на Балканите.
Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен, Трескавец и Вежен. През града минава река Вит, която ни отвежда до краен квартал на Тетевен, откъдето започва феерична екопътека "Под пръските на водопада", която в основната си част от три километра и половина обикаля по асфалтов път, покрай който гледки от този род са напълно нормални, а именно - стари схлупени къщурки с 200 годишна история.
Не пропускаме да се снимаме за спомен и продължаваме натам.
Гледки като тези от следващите няколко снимки са буквално на метри от пътя...
... и ни отвеждат до края на асфалтовия път, който продължава по осеяна с есенните листа от миналата година пътека. Ходейки по листата, като че ли потъваме и пристигаме в друго измерение. Измерение, изпълнено с чистота и свеж планински въздух, придружен от шумната пролетна река, виеща се феерично покрай пътеката.
Това е нещо като мини водопад по пътеката, който ме съблазни да премина по камъчетата от другата страна на река Козница, за да го заснема. Тъкмо го заснех с разпънат във водата статив и доволен от кадъра, реших да се върна по същите камъни на пътеката. Да, ама не! Цоп с двата крака в ледените пролетни води! :) Добре, че в колата винаги нося резервни дрехи и обувки. Свършиха ми идеална работа в случая :). Без лоши настроения, очакват ни още красоти.
Един от тетевенските водопади. Буен - с бясно падащи води. Красота :) ! До него е изградена беседка с огнище, a какви ли пържолки стават там, ще разберем друг път?
Ето я и беседката.
Връщаме се на асфалтовия път и продължаваме разходката си по тези чудни кътчета на България. Покрай пътя гледките продължават да спират дъха. Схлупените къщурки са по всички полянки и склонове, около Тетевен и най-вече в околните селца, разположени по по-високите части.
Около пътя имаше отбивка с беседка, на която поспряхме да похапнем и да се полюбуваме на гледките. А те нямаха край!
Отпочинали се върнахме в Тетевен, където изпихме по едно, две кафета за да опресним замаяните си от чистия въздух глави :). Върховете, около Тетевен са доста и за хора като нас, които не бяха идвали, беше трудно да изберем къде ще е най-красиво за разходка, но в последствие разбрахме, че красотите на този край са навсякъде.
Информацията за два от върховете, които успяхме да изкачим в двата си дена престой беше достатъчна, за да не се лутаме дълго и да намерим път за село Бабинци, което се намира във високите части, по склоновете на Васильова планина. Пейзажите бяха в изобилие и спирахме навсякъде, около пътя, за да ги запечатаме.
След девет километра пристигаме и там, в село Бабинци, откъдето по пътека през пасища стигаме под връх Острич. Остър като името си, с параклисче разположено на самия връх. Идилия!
А и тези звънчета,... едно парченце и си там :).
Последващото стръмно изкачване на връх Острич беше придружено с някое и друго подхлъзване по мократа шума. След 15-20 минути бяхме горе. Струваше си разходката, гледката беше величествена, не може да се опише, да не говорим за снимките.
Tук най-добре се вижда пътя, по който дойдохме.
Надолу по пътя за Тетевен ни хрумна идеята за преспиване, с цел на другия ден да пообиколим още малко. Решението възникна спонтанно, толкова много красоти, а времето все не стига. Късен следобед, решението е взето - ще се спи в колата до екопътеката, където бяхме сутринта. Там имаше подходящо място да запалим огън и да църнем по една мръвка, както споменах по-нагоре. Взехме мръвки от Тетевен и си запалихме огън. Ако знаехме какъв зор ще е намирането на сухи дръвца по това време на годината, сигурно щяхме да се откажем. Добре, че не го направихме. Тъкмо запалихме огън до рекичката и взе да се стъмва, с което температурите паднаха доста. Нормално, планина е все пак, въпреки априлското слънце :). Облякохме дебелите дрешки и седнахме до огъня, да се сгреем и подсилим след дългия ден, изпълнен с много път, разходки, премеждия, гледки.
Стъмни се напълно, а небето, ах това небе - черно, ясно, с милион звезди и нулеви температури *************. А колко е вкусна храната на подобни места...?
Постояхме час-два, докато гледайки тлеещата жарава, студът ни принуди да влезем в работещата кола, където заспахме с ромона на реката. Друг път ще се спи на хотел!!!
Който е спал в кола, знае какво е усещането на сутринта, с болки в обездвижените крака и ръце :). Още по тъмно, към 6 ч. сутринта станах обзет от странна мания да направя още няколко снимки по екопътеката, докато не се е развиделило. Няма такова екстремно събуждане. Ставаш затоплен и излизаш на нулеви температури :).
Нищо особено. Без светлина трудно се снима.
Е поне успях да заснема "Скока" - водопад с височина около 50 метра, който е активен май само през пролетта, това установих при следващите си посещения тук, когато "Скока" беше в ревизия :).
Следва кафе под открито небе и поемаме отново към село Бабинци, откъдето изкачваме и втория връх - връх Червен, с височина 1222 метра. По пътя спряхме да се полюбуваме на изгрева и нагоре към върха :).
Приятна разходка по Тетевенския край! Една чудесна дестинация, подходяща за всички ценители и любители на природата.
Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.
Прав е бил човекът:)
Следва една седемстотин километрова обиколка на България по зимно- пролетните пътища и проходи на Републиката. Когато краката са здрави не трябва много акъл, както е казал народът! :) До скоро!
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
