Тази публикация определено заслужава отделеното внимание и подробно описание. Обектите в нея не са много, но ме заинтригуваха, докато проучвах внимателно религиозните течения в град Раковски, местното население и чупех болт след болт по окачването, с кошмарните пътища в града и околните населени места.
Град Раковски е основан през 60-е години на миналия век (1966 г.). Тогава, както е модерно да се казва сега, са били слети три села: Генерал Николаево, Секирово и Парчевич. Какво толкова, много градове са получени чрез сливане на села и махали. Интерес в мен пробуди друг факт. В града живеят павликяни, приели по-късно католицизма. Павликянството е християнско религиозно движение, което се поражда в граничните арменски земи, където те създават собствена държава. Тази държава просъществувала закратко. Павликянството е било по-широко разпространено през Средновековието. Това автоматично нарежда град Раковски като най-големия град в България, където преобладаващото население проповядва католицизъм. В град Раковски има няколко манастира, католически църкви и катедрали.
Католическата църква "Пресвето сърце Христово" е гигант сред къщите наоколо и не напразно и отреждат второ място в класацията най-голям на Балканите, след катедралата в Загреб.
Нямах време, поради ангажименти и забавяне в късните часове за да разгледам и вляза, и в други църкви, музеи и забележителности. Пътищата са неясни, разбити и ако решите да посещавате град Раковски, избягвайте да минавате напряко през селата, карайте от Пловдив по главните пътища.
Католическата църква "Пресвето сърце Христово" се намира до Раковски манастир "Света Елисавета", който бях тръгнал да търся... Дворът е чист, поддържан, с окосени ливади, красиви дървета и много рози.
Оградата зад розовия храст разделя двете постройки. Тази на църквата и тази на манастира. Цветята ухаеха невероятно, облачността се изливаше по околните села и дъждът тъкмо спря, след като стъпих на зеления килим.
Църквата е огромна и нито може да се опише с думи, нито да се обхване отвътре, дори с широкоъгълен обектив. Поканиха ме най-любезно да снимам вътре, което силно ме изненада, тъй като по православните манастири и църкви в България обикновено е забранено, или става след специални разрешения от митрополити, игумени и т.н. Пълният блясък пленява въображението на човек озовал се на подобни места. Звукът на затвора на фотоапарата се отразяваше в катедралната структура на сградата и я обикаляше със затихване по няколко пъти. Човекът ме предупреди, че в 17:30ч. ще има литургия. Силно съжалих, че не останах, за да документирам интересните персони, които започнаха да прииждат, облечени в черни дрехи и забрадки.
Само за сравнение, един кадър и от катедралата в град Нови Сад - Сърбия.
Манастир на сестрите Францисканки "Света Елисавета". За Францисканците! Това в превод са някакви религиозни движения, за които има много подробна информация в интернет пространството. Отделно има монашески области на сестрите Ехаристинки, сестрите Бенедиктинки... и какво ли още не?
Манастирската сграда е модерна, с обновена фасада и дограми, и не представляваше голям интерес за мен от фотографска гледна точка, а и по принцип. Въпреки това влязох в двора, за да снимам към църквата с друг ракурс и интересната облачност, която предвещаваше страхотен залез, но него проиграх в дупките между селата...
Последен ракурс към католическа църква "Пресвето сърце Христово". Такъв тип обекти представляват интерес за мен от фотографска гледна точка. Но присърце си остават старите православни манастири и църкви в България.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар