петък, 6 юли 2018 г.

Кораб планина - връх Голем Кораб (Maja e Korabit) - 2764 м.н.в.


   Кораб планина (на македонски: Кораб, на албански: Korabi, Кораби) се извисява красиво и обзорно с назъбените си хребети, между Република Македония и Албания. Най-високият и връх - Голем Кораб (на албански: Maja e Korabit), висок 2764 м.н.в., е разположен на самата македонско-албанска граница и отдавна будеше любопитството ни, като първенец на Кораб планина. Върхът е планински първенец и на двете държави - Македония и Албания. Обмисляхме да изкачим Голем Кораб от македонска страна, тъй-като от албанска - достъпът до планината е по-труден, поради липса на пътища до подхода.

   Отне ни доста време и усилия, за да се подготвим и организираме. Отново с тръгване през нощта в петък срещу събота, пристигнахме рано-рано в подножието на Голем Кораб и граничната застава "Победа". Макадамов път към края, от село Маврово, с дължина от 15 км, извежда до заставата, където в наши дни с почуда установяваме, че може да се разпънат палатки дори в двора и. Граничарите са изключително любезни, дори ни запалиха огън и ни поканиха вътре на кафе. Има хубава беседка с асбестов покрив :) и човек спокойно може да се завърти за няколко дни тук и да се наслади на планината. В миналото това съвсем не е било така. Само до преди малко повече от десет години, се е изисквало специално разрешително от полицията, придружено от такса, което не винаги е било отпускано. За пета поредна седмица отлагаме Кораб планина и връх Босански Маглич в Босна и Херциговина, поради нестабилното време, но сега уикендът отвори слънчева прогноза за неделя и шансовете ни за успех се увеличиха. Не, че е кой знае какво човек да се придвижва в дъжд, но гръмотевичните бури определено ни спират, а и гледките в лошо време са кът.

   Пътят по макадама минава във внушително ждрело с красива река и край граничен пункт Стрезимир, след което пристигаме край обновената застава "Победа". Отсечката е добре поддържана и с повече внимание минахме по нея, въпреки че малко по-ниските автомобили, биха се затруднили. На няколко места има изградени стопанства с кошери и много цветя, пчели. В общи линии от София до тук, са около 330 км през Гюешево. С добро планиране и преглед на картата - никакво объркване на подхода. Избрахме да караме по магистрали, а в двете посоки таксите по тях бяха около 15 лева, които си струва да се платят, за бързо придвижване.

   Обикновено попътно не пропускаме да се отбием до някой друг обект - манастирче, водопад, каньон или някое градче, но сега стриктно следвахме плана и в ранния следобед, се озовахме на поляната пред заставата. Граничарите са много любезни, както споменах и въпреки че сме в Македония, май повечето от тях са албански войници, затова в никакъв случай не трябва да се говори пред тях лошо за албанците. И като приемем за плюс доброто им отношение, туристите в района са превърнали наоколо в пълна кочина - боклуци, пластмасови шишета, найлони...

   Беседката и палатките ни. Нашата вляво и вдясно на Димо. Отначало бяхме скептично настроени към идеята да сме точно тук, но бързо се решихме и организирахме бивака.

   Поглед към заставата от реката под нея, която беше буйна и ледено студена.

   По билата все още има сняг, който в комбинация от дъждове, води до голям дебит. А дебитът води до какво - до бързо охлаждане на топлата бира. :)

   Времето беше изключително динамично. От сини небеса и палеща жега, до бързо събиращи се облаци, изливащи големи количества вода.

   За върха знаех, че се преодоляват 1350 метра положителна денивелация в 8-9 км пешеходно трасе. Някой е дописал 4,5 часа на табелата, което не е сигурно и зависи от темпото на участниците. Обмислях да го съкратя на две. :) Определено бяхме пристигнали твърде рано и в чудене с какво да запълним времето, се мотахме наоколо, снимахме всякакви щуротии и си почивахме край реката и зелените поляни.

   А следващата порция напоителен дъжд така и не закъсня. Катя и Димо мръднаха нагоре по пътеката над горския масив, за да снимат и видят билото на планината. Тръгвайки само по тениски и без дъждобрани, се досетих, че ще се върнат мокри до кости. :)

   По-късно пристигнаха още коли, с чужденци. Хапнахме на две на три, допихме бирата и кой по леглата, кой до огъня. Утре замислях да стана в 5ч., за да съм бърз по хладно към върха и да хвана джулай морнинг изгрева от високо.
   Сутринта с Катя излязохме от гората бавно, но заедно, защото срещите с мечки не и допадат, особено след хижа Рай.

   От изгрева и снимката с телефона - толкова. Решението да не нося големия фотоапарат с обективите е добро и води до бързина към върховете, а в последно време и до панорамни кадри, които не са никак лоши. Планинските пейзажи го изискват. :)

   Масивни била ограждат долините и изливат множество пълноводни потоци. Това трябваше да е върховото било на първенеца Голем Кораб, но не би. Очакваха ме още много километри. Трябва и да се внимава. Говори се, че тук-там, извън пътеките, все още откриват неизбухнали мини от войната... В сила е и за планините в Босна и Херциговина.

   От Кораб извират Дълбока река, приток на Радика, откъм страната на Македония и Велешница, приток на Черни Дрин, откъм албанска страна. В горното течение на Дълбока река, под връх Кепи Брад, се излива Корабският водопад. Той е най-висок в Македония, с височина от 136м.
Пасища и стада - Кораб планина

   На места имаше доста сняг, като за 1-и юли. Оказа се, че пресичането на фирнованите полета рано сутрин съвсем не е безобидна задача...


   Със слизане в съседната обширна долина, се видя върховото било на Голем кораб. В невнимание и бързане, по една от преспите засуках десен глезен.

   И след около 2,5 часа го качих. Димо искал да поспи и тръгнал в 6ч. от палатките. На слизане от върха го засякох да притичва към захода в подножието. Оплака се от пришки, а и миналата седмица беше на "Витоша 100".
В подножието. Връх Голем Кораб, Македония
 
   Връх Голем Кораб - 2764 м.н.в. След множество изписвания и употреба на думата кораб, предстоеше да сънувам кораби... Вадя от раницата дежурните стимуланти, за да вкарам в норма кръвната си захар. :)




   И дежурни панорами. :) Планината определено ме впечатли с километричните си ридове, обзорните и просторни долини. Алпийски пейзаж, изпълнен със стада, потоци, билки, боровинки, малини и капризно време. Наоколо са разположени множество ридове и върхове, които заслужават внимание, но с подход от други населени места.



   В този момент сформиралата се мъгла започна да се вплътнява и сякаш прикапа. Забързах ход надолу и срещнах Катя.

   Тя ме чакаше по средата на пътя между заставата и връх Голем Кораб. Направих и хубава панорамна снимка с просторните била. Продължихме надолу, срещайки няколко българи. В замотаване и бране на мащерка, Димо скоро ни настигна.

   Стадата на Кораб планина и билото, което в началото на прехода помислих за върховото към първенеца и...

   Предстоеше обратният път - пеш до бивака и с колата до България. Доволни, заредени и доволно изморени. :)

   Ако публикацията ви е харесала, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)

Проклетия - връх Мая Езерце

Косово - връх Джеравица

Черна гора, Дурмитор - връх Боботов кук

Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

Швейцария - връх Брайтхорн

Швейцария - връх Матерхорн

Планината Олимп - връх Скала, връх Сколио, връх Митикас

Карпатите - връх Негою и връх Молдовяну

Македония - Кораб планина

Шар планина - Титов връх

Сърбия, Сува планина - връх Трем

Остров Тасос

- Боздаг планина, Гърция

- Озрен планина и Девица планина, Сърбия

Босна и Херциговина - Маглич планина, Вишеград, Сараево, Мостар

(Черна гора Албания) - Проклетия: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

- Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава

- Словения - връх Триглав
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар