Изкачване на връх голям Кадемлия с колело / 2022
Бях се качвал само зимно време на връх голям Кадемлия (първенец на масива Триглав). 2 пъти, в началото на планинарстванията, преди 10 години, в истинските зими. Завъртал съм се наоколо десетки пъти, но все покрай върха (ждрела и каньони, водопади, ръбове, върхове...). Тръгнах по тъмно към връх голям Кадемлия с велосипеда от центъра на село Тъжа. Не бях правил планинско каране от късната есен на миналата година, когато развих 55 километра надолу по пътя от Кръстец към Дъбово в есенните листа с Cube-а. Знам, че въпреки сериозните преходи това лято, лостове, бягане, карането на колело е "друга бира", а поставената цел от 70 км до връх голям Кадемлия и обратно - хич няма да е майтап... И не е... И не беше. Вечерта пих ракия с магнезий и предната вечер - също. :) :) :) Мускулна треска нула... Точно 12 часа общо за деня от автомобила, до автомобила. Каране 7:51 ч, около 4 часа почивки (странно). Явно заиграх с манатарки, снимки на червени мухоморки и събирането на боровинки, при все че почти не съм спирал за друго, а на върха не съм бил повече от 20 минути...
Пътят преодолява 35 километра на посока от центъра на село Тъжа и 1800 метра положителна денивелация. Аналогично е и при връх Ботев, който е само със 100 метра по-висок, но тръгването от Паниците е от малко по-високо.
За разлика от връх Ботев, където се качих с колело за градски условия на 20-е години, 26 цола, с калпава касета, без пружинна вилка и калпави спирачки, тук подходих с бойната 29-а и комфортът и скоростта надолу бяха добра заигравка...
Високо над Смесите съм по билото на планината.
Връх голям Кадемлия - голяма хапка за нетренирали с колело последната година хора. Само надъхването, спортната форма и катастрофалните преходи последните месеци, ме изкараха до котата му... За сравнение - квартал Видима-връх Марагидик (време 2:08 ч.) Много условия са важни, за да се разбере за колко време ще се качи и колко ще е изморен човек... Винаги се престаравам с раницата, а тук това не е добра идея и не я спазих (пухенка, мембрана, полар, инструменти, резервни гуми, храна, вода)... Стара планина е коварна, а месецът е с буквата "Р"...
Блъскам се в облаци и на моменти черните мъгли са пристеснителни, а върхът все не наближава...
Стадо овце на фон на големеца - първенец на масива Триглав (връх голям Кадемлия). Няколко охранени каракачанки ме залайват, но овчарите си ги викат и поемам бавно нагоре по сипеите на пътя...
Маратонките са удобни при каране, но в "плаващите пясъци" на чакъл, са неприятна комбинация... Решил съм да ги взема, заради сухото време и не съжалявам...
Крави по пътя и последните завои до котата на връх голям Кадемлия и заслончето, кацнало там...
Гледката на изток. В последствие, докато се спускам се и изяснява...
Заслон голям Кадемлия.
ПуФкаво облаче... :)
Няколко пъти спирах за по-дълго и затова километрите не са реални - трбва да са около 68-69 общо... Вечерта ходих до магазина 2 пъти и минах 70-е... 🙂 🙂 🙂 Не, че има значение... Изкъртването при изкачването на връх голям Кадемлия е гарантирано! 🙂 🙂 🙂
Пред заслон голям Кадемлия.
Сърнела.
По пътя! :)
Заслон голям Кадемлия. Превърнат в едно уютно и прекрасно кътче, кацнало на свирепото Старопланинско било. Пазете го! 🐻🐴
Няколко отровни красавици в един кадър. Събрах дузина манатарки и ги сготвих с картофи, лук и розмарин вечерта...
Изкушение е да спре да препуска човек, когато се спуска... Но има лакомства за фризера... :)
Катя на връх голям Кадемлия през зимата в адска буря, която ни хвана на слизане и ни показа мощта на Стара планина! Никога досега не съм попадал на такъв свиреп вятър, с който се борихме тогава, за да слезем в долината! Респект!
Пътят преодолява 35 километра на посока от центъра на село Тъжа и 1800 метра положителна денивелация. Аналогично е и при връх Ботев, който е само със 100 метра по-висок, но тръгването от Паниците е от малко по-високо.
И на връх Ботев / 2020.
Зареждам с къпини на няколко места - горивото за предстоящия ден... Изпивам едно пепси, един редбул, изяждам един шоколод, един банан, два сникерса, четири вафли и около половин килограм червени боровинки за целия ден, плюс кафето и точно два литра вода. Оказаха се достатъчно, но за бързина не можеше да се говори. Пътят е черен, макадамов, а в последните 10-а километра стръмен, с изкачване по сипеести и малки камъчета, като на места се тика/бута колелцето и се псува звучно...
Аналогично е и изкачването в Рила планина по маршрута: село Пастра - язовир Калин - връх голям Калин (2667 м.н.в.), само че там пътят е по-кратък, много по стръмен, но за сметка на това бетонен и по-лесно се кара... :)
Излизам над мъглите.
Водопад Кадемлийско пръскало се раздава след пороите... Бабското пръскало съм подминал отдавна, което също тече, а в Тъжанското ждрело водите се изливат със страшна сила...
Кал и мизерия е на много места, но съм подготвен психически... Гумите са подходящи, с хубави вътрешни, боза и ленти... Трябва да съм идиот, за да спукам гума и безаварийно спуснах до село Тъжа в късния следобед...
Високо над Смесите съм по билото на планината.
Върхът тъне в мъгли, а тук в тази мобилна постройка, сякаш живеят овчари през лятото... Тежък живот във високата планина...
Маратонките са удобни при каране, но в "плаващите пясъци" на чакъл, са неприятна комбинация... Решил съм да ги взема, заради сухото време и не съжалявам...
Гледката на изток. В последствие, докато се спускам се и изяснява...
На връх голям Кадемлия.
Заслон голям Кадемлия.
ПуФкаво облаче... :)
Пред заслон голям Кадемлия.
Заслон голям Кадемлия през зимата, когато възлов момент в свирепа буря и липса на какъвто и да било опит, бяха от значение дали ще продължа с планините...
Дузина манатарки с масло, малко картофче, лукче, розмарин, чубрица, сол - класика с тъмната бира...
