Есен във Въртопа, водопадите на Въртопа
Има едни такива места, които всяват страх само като се замисли човек за тях, пък да не говорим за туристически преходи и фотографии, които изискват носене на техника, обективи и стативи. Е, аз се опитах да наруша някои от тези правила и с Илийката, (опитен алпинист и пещерняк) и Катя се впуснахме в едно приключение в местността Въртопа, в Козница планина. Едно място, за което няма информация в търсачките, а снимките от там са Табу. Начините за слизане там са два: единия чрез каньонинг включващ използване на алпийска техника за спускане от поляните над дере Въртопа, който изключва носенето на фототехника, а втория, при който се виждат само малка част от десетките водопади по трудния начин, а именно по почти отвесен улей, който без майтап може да вземе живота на човек, ако не знае какво прави. Въпросният улей не е като онези Старопланинските, осеани с грамадни туфи трева, за които човек да се хване, а запълнен от малки и много големи камъни съчетани в т.нар. каменно поле, което както се оказа е съвсем нестабилно.
В началото на Въртопа. Приятната и леснопроходима река в началото се превръща в непристъпен скален каньон, в който придвижването става само отгоре-надолу с алпийска екипировка.
На преден план ясно се вижда и белее Старопланинското било.
Скалните кули на ждрелото и тъмната му част, (с непристъпните водопади) която през целия ден беше обгърната от тъмнина, заради ниското слънце и ни примамваше с мистика.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
В началото на Въртопа. Приятната и леснопроходима река в началото се превръща в непристъпен скален каньон, в който придвижването става само отгоре-надолу с алпийска екипировка.
Приятното струпване на листа завърташе интересни сюжети във водата, от които всички се възползвахме и снимахме. Най-озадачен беше Илия, за който техниката на снимане в режим "скорост на затвора" не беше позната и резултатите определено го радваха.
Малко по-късно каньонът започва да се изразява ясно, а стените му да се стесняват.
Единствено от запад, откъдето се движихме имаше разни пролуки. От изток са напълно отвесни скали, заграждащи непристъпно цялата тази красота от вирове и цветове.
Тук реката е каптирана, което се изразява ясно по силният дебит на водопада над каптажа. Тук е и мястото, до което човек може да разгледа водопадите без алпийска екипировка.
С изкачване по западния склон над водопада от горната снимка по стръмни скали, ситуацията ставаше все по-неясна и по-неясна. Красотите на реката оставаха дълбоко скрити в тъмната част на непристъпният каньон, а начините за подход - неясни. Единствено шумът на водопадите отекваше и ни приканваше да опитаме-рискуваме.
Оказа се, че единственото място без скали за слизане в тази част на каньона, където са малка част от водопадите му е много стръмен, без майтап почти отвесен улей води до реката, който виждахме в далечината от снимката долу. За жалост улеят не беше запълнен с онези приятно-големи и стабилни Старопланински тревни туфи, за които човек да се държи спокойно слизайки надолу. Все пак се добрахме до улея и решихме да пробваме. Катя пък реши да не ни се връзва на глупостите и да ни чака на една скала до улея. Аз и Илия започнахме да слизаме един до друг, пресичайки улея на серпентини. Стояхме на 2-3 метра един от друг, защото постоянно свличахме опасни количества камъни и при една по-голяма дистанция това би могло да завърши със злополука. Един малък камък, който откъснах с обувката си, ме удари до толкова болезнено, че затворих очи за миг. Сега чак осъзнах в колко опасна ситуация може да се озовем тук по улея, където изхода е само един - нагоре.
Почти слезли до долната част, на около десетина метра от реката се случи това, от което се опасявахме и треперихме да не предизвикаме докато слизаме. В продължение на десет секунди, в които успяхме да реагираме адекватно, започнахме да чуваме грохота от каменното поле, което се беше свлякло на стотина метра над нас. Камъни с големината на автомобилни гуми и десетки по малки летяха и се засилваха един друг по отвесния склон, предавайки един на друг енергия и гравитационна мощ. Както и подозирах, на Катя и беше втръснало да стои и тръгнала да слиза след нас. Огромна грешка, която никога не трябва да се допуска при изпълнение на каньонинг и която реално може да доведе до фатален край. Движението задължително трябва да се състои на малка дистанция с цел да се отреагира бързо и да има видимост, ако се случи свличане на каменна маса (което е напълно в реда на нещата за такъв терен)...
Долу до реката бяхме още в лечение на стреса и трупането на нов такъв. Бяхме на около 150-е метра от скалите, където е Катя и едно движение от там горе би ни затрило. Тук нямаше и къде да се скрием, или още по-безумно - да бягаме.
Бяхме в абсолютно непокътнато и диво място. Имаше достатъчно вода, за да бъде есенната приказка изпълнена по всеки параграф. И някак си самодоволни от трудния успех.
Цветовете в този мини Джендем преливаха. Теренът 1:1 копираше поречието на Джендемска река.
В тази си част, каньонът предлага няколко водопада, до които стигнахме. Оттам нагоре клисурата става напълно непроходима и единствен вариант остава чрез алпийско спускане от горната част на ждрелото, преди което реката лъкатуши в приятна гора.
Тук се изкатерихме отдясно, който как намери за добре. :)
И последния водопад, до който стигнахме, около 15-е метров.
Нагоре от него положението беше такова:
За да излезем в източната част на ждрелото, откъдето да слезем на пътя е нужно минаване по скален ръб, по който като гледах къде стои Катя и ми ставаше лошо.
На преден план ясно се вижда и белее Старопланинското било.
Скалните кули на ждрелото и тъмната му част, (с непристъпните водопади) която през целия ден беше обгърната от тъмнина, заради ниското слънце и ни примамваше с мистика.
Този каньон определено влезе в топ 5 от класацията ми с диви места след резерват Южен Джендем и Каньонът на Джафардере. Така човек може да избяга еднодневно от сивото градско ежедневие и да се "набие" в тайните на един трудно разкриващ се пред него есенен свят.
Ето и извадка от картата и трака, който начерта гпс-а в този ден. Оказа се, че сме изминали разстояние от 7.3км., което при движение по друг терен обикновено умножаваме по 3.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
