Кабиле е древен тракийски град, основан около IV в. пр. Хр. върху основите на по-древно селище в подножието на днешния Зайчи връх, близо до завоя на река Тонзос (Тунджа) в древността. В наши дни територията, на която е бил разположен древния град и по-късните селища край него са превърнати в археологически резерват, разположен на 10 километра от град Ямбол. Местоположението на Кабиле е възлов пункт при пресичане на важни пътища през древността и античността. От тук е минавал пътят от Айнос (днешен Енез при устието на Марица (античния Хеброс) към Хемус (Стара планина) и долното течение на река Дунав, както и диагоналният път (Via Diagonalis) от Бизантион през Сердика (София) – Найсос (Ниш) към средното течение на река Дунав. С това си стратегическо местоположение древното селище Кабиле постепенно прераства в град, който се обособява във важен политически, икономически и религиозен център на Одриското царство и Римската империя. Днешният Национален археологически резерват Кабиле обхваща площ от близо 650 декара и е част е от Стоте национални туристически обекта и задължителна отбивка в тази публикация.
Първите археологически проучвания на територията на Кабиле са осъществени през 1912 г. от проф. Богдан Филов. През 1927 година територията, на която е бил разположен Кабиле, е обявена за народна старина. През 1969 година Кабиле е обявен за паметник на културата от национално значение и Национален археологически резерват. Началото на системните археологически разкопки в резервата е поставено през 1972 година, а от 1979 година е обявен за природозащитено място.
Според античните извори Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия. Градът е създаден около 2000 г. пр.н.е. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх, който е единственото възвишение в околността, край завоя на река Тонзос (Тунджа), откъдето реката се отправя на юг, за да се влее в река Марица при Одрин (Едирне). В древността и през античността завоят на реката е бил край Зайчи връх, където реката е образувала широки разливи, удобни за пристани. Днес реката е изместила коритото си с 2,5 км на север.
През втората половина на I хил. пр. Хр. Кабиле е един от главните градски центрове на Одриското царство, което за кратко време, успява да обедини по-голямата част от тракийските племена на Балканския полуостров и води успешно войни с македони, пеони и илири. През 3 век пр.н.е. вече е част от територията, управлявана от траките одриси и част от контролираната от тях територия. Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон и по-голям храм на богинята Артемида – Хеката, в който са се съхранявали и много от надписите издълбани върху каменни стели касаещи града.
През 341 г. пр.н.е. градът е завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски. За града се споменава в трудовете на 14 древни автори, като най-ранният от тях описва превземането на града от Филип Македонски.
Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до река Тунджа. В края на IV – началото на III век пр. Хр., Кабиле е една от резиденциите на одриските владетели Спароток и Скосток и практически функционира като град държава. Спароток сече монетни емисии със своя образ през първата четвърт на III век пр. Хр.
Около периода на келтското нашествие, царската власт в Кабиле се заменя с градско управление. През III – II век пр. Хр. градът сече монетни емисии с изображение на култовата статуя на Артемида Фосфорос. Споменат е от Теопомп, Полибий и Анаксимен. През тази епоха градът е голям икономически и търговски център и поддържа широки връзки с Мала Азия, с градовете по тракийското крайбрежие и Егейския свят. На територията на Кабиле са открити около 500 амфорни печати от някои центрове от Източното Средиземноморие.
През 71 г. пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век пр.н.е. Градът е най-важният военен римски лагер в провинция Тракия през II – III век сл. Хр., където е настанена кохортата на луцензите. В него се изграждат терми, обществени сгради, казармени помещения, светилища, крепостни стени. Кабиле е един от основните градове в своята провинция след реформите на император Диоклециан през 4 век. Намира се на кръстопът между пътищата Августа Траяна – Адрианопол и Августа Траяна – Анхиало. Запазени са строителни надписи от римските императори Хадриан, Антоний Пий, Каракала, Александър Север, Аврелиан, Галерий.
През IV век градът изглежда е епископски център, тъй като местният епископ Север е споменат като участник в Сердикийския събор, а някои автори отъждествяват епархията с известния от други източници Диосполис. От този период е датирана монументалната трикорабна базилика с мозаичните подове, част от които са изложени в музея към НАР Кабиле.
Откритата керамика от X-VI век пр. Хр. доказва, че селището вече е съществувало през ранната Желязна епоха, но най-старият културен пласт, макар и оскъден е от Бронзовата епоха. През V – IV век пр. Хр. Кабиле поддържа активни търговски връзки с почти всички градски центрове в Егейския свят
В края на IV век е превзет от готите. Краят на града идва след нашествието на аварите през 583 година, когато е разрушен и след това никога не бива построен отново. Продължава да съществува като обикновено селище до османското нашествие в българските земи през XIV век. През Средновековието на мястото, където се е намирал античният град, е построено малко селище. То съхранява старото си име, което със закономерни изменения, съобразно фонетиката на старобългарския език е запазено до началото на XIX век – Ковел. В северния край на село Кабиле е разкрита при разкопки църква от XI век, вградена в тракийска могила, очевидно свързана с това селище от късното Средновековие.
Първите археологически проучвания на територията на Кабиле са осъществени през 1912 г. от проф. Богдан Филов. През 1927 година територията, на която е бил разположен Кабиле, е обявена за народна старина. През 1969 година Кабиле е обявен за паметник на културата от национално значение и Национален археологически резерват. Началото на системните археологически разкопки в резервата е поставено през 1972 година, а от 1979 година е обявен за природозащитено място.
Територията, заемана от града, както и териториите, разположени в близост до мястото, са обявени през 1965 г. за територия от национално значение и са превърнати в археологически резерват. Територията на резервата е близо 650 декара.
В археологическия резерват могат да се видят останките на доста сгради, както и останки от крепостните стени и източната и западната порти на града. Разкрити са централният площад (агората), обществени сгради, римски казарми, обществена римска баня. Разкрита е централната епископска базилика, в която е открита цветна мозайка, която може да бъде видяна в изградения музей с експонати – находки от района.
Разкопките в района на резервата и около него продължават всяко лято от български и международни екипи от археолози.
Скално светилище се намира в източната част на Зайчи връх. То е все още недостатъчно добре проучено.
В най-високата част на върха са изсечени две траншеи, които се пресичат и образуват кръст. Раменете на този кръст са ориентирани в четирите посоки на света. Източната траншея, която в археологическите публикации е наричана вход, до който се стига по стръмния терен, всъщност е траншея, през която е наблюдавано слънцето в дните на пролетното и есенното равноденствие.
Според археоастрономическите изследвания за ранната Желязна епоха, когато е датирана т.нар. "голяма сграда" при върха, равноденствията са били точно определяни на това място с точност до около един ден. Южната траншея, дава възможност за наблюдения на кулминациите на някои ярки светила. От центъра, образуван при пресичането на двете траншеи, може да се наблюдава още лятното и зимното слънцестоене през специално подравнени за целта места на скалите от двете страни на източната траншея.
Археоастрономическите изследвания показват, че скалните изсичания са оформяли паметника в периода 2000 – 1500 г. пр. Хр., за да се наблюдават изгревите на слънцето в момента на равноденствие. Допълнителните прорези и оформяния на скалите свидетелстват, че съоръжението е ползвано до III – I век пр. Хр.
 |
| Зайчи връх, скално светилище, Кабиле. |
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар