Марцианопол или Маркианопол/Марцианополис (на старогръцки: Μαρκιανούπολις, на латински: Marcianopolis) е древноримски град, разположен при днешния град Девня, България и обект на описание в публикацията.
Градът първоначално се нарича Партенопол и е преименуван от император Траян в чест на сестра му Улпия Марциана. През късноримската епоха той е център на провинция Долна Мизия. През 267 г. е нападнат от готите, а от 368 г. император Валент го използва като своя зимна резиденция по време на войната с готите от 367 – 369 г. През 342 г. Марцианопол е епископско седалище и неговият първосвещеник е участник в ключовия Сердикийски събор. През 447 г. градът е превзет и разрушен от хуните на Атила. През 587 г. е превзет за кратко от аварите, а през 596 г. там се концентрират войските на Източната Римска империя преди поход срещу аварите на север от Дунав. Разрушен от аварите по време на нашествията от 614 – 615 г., градът е изоставен и дълго време не се споменава в изворите.
Известни са останките на четири църкви в града. На възвишение в южния му край е предполагаемата епископска катедрала – строена в края на IV век като еднокорабна, през VI век тя е разширена в трикорабна. На 120 метра източно от градските стени, в местността "Табия", е разположена църква, функционирала през V-VI век. Друга църква е открита в източната част на амфитеатъра. Малка църква на десния бряг на реката, строена в края на IV век, е унищожена напълно в началото на XX век.
Марцианополис имал неправилна форма, но улиците му били ориентирани по посоките на света. В отделни пасажи те достигали ширина до 8,60 м (едно кардо) и 9,15 (един декуманус). Били постлани с варовикови плочи. Под тях прокарвали тръбопроводите, а под средата на платното се намирал каналът за нечистите води. Иначе тук вода имало в изобилие, много от карстовите извори били каптирани, а основният зидан водопровод идвал от западна посока. Здрава каменна стена с дължина 3500 м заграждала централната част на града. Останалите жители живеели навън и около нея. Съоръжението било построено в последната четвърт на II в. Върху монета на Гордиан III (238-244) е представена многоъгълна крепост с 14 кули. Върху друга пък е представена една от портите на града, фланкирана с две кръгли кули. Стената пазела векове наред от много варварски нападения, но на три пъти се пропуквала. Първо готите през 250 г. опожарили Марцианополис, после хуните (447) и накрая (за последен път) аварите през 586 г. При всяко нападение стената след това била поправяна или доизграждана. Сега са проучени фрагменти от нея с няколко кули от късноантичната епоха.
 |
| Една от гробниците в Марционопол. |
При археологически разкопки е открит амфитеатърът на града. Той имал неправилна елипсовидна форма и заемал площ от 4000 кв. м. Дължината му по голямата ос е 65 м, а по малката – 59 м. Арената е имала параметри от 47 х 40 м. Каменните седалки били разположени върху 12 реда, а 14 пътеки са разделяли съоръжението на толкова зони. Амфитеатърът има два входа, в северната и южната част, оформени като арки. Намерени са и подземни помещения, тълкувани най-вероятно за престой на дивите животни или за поставяне на загиналите гладиатори. Той е събирал 3500 души и е бил изграден през първата третина на II в. От Марцианополис разполагаме с няколко надгробни плочи на гладиатори. Един от тях ни разказва за Смарагд, който е бил любимец на публиката. От запазения текст четем: "…след като убих мнозина противници, колкото пожелаваше Мойра (съдбата), заплатих ти отсъденото ми, когато се сражавах като гладиатор за 20-и път. Юлия издигна в памет на Смарагд. Бъди щастлив минувачо." Обикновено гладиатори се набирали сред робите или военнопленниците. Често взимали и осъдени престъпници, но най-красиви боеве ставали между професионалисти. Те се биели из цялата империя, а публиката имала свои любимци, които неистово подкрепяла. Професионалистите имали и свои сдружения, които им осигурявали почести при погребението и направата на паметна плоча. Обикновено останалият жив до деветата битка се смятал за истински гладиатор и можел да се оттегли. Победителите получавали лавров венец и парични награди. Несъмнено Смарагд е бил истински боец-професионалист на арената. От друг надпис научаваме за кончината на роб-гладиатор, наричан Нарцис. В трети надгробен паметник четем за Марциан – "победоносния секутур" (вид тежковъоръжен гладиатор).
В наши дни е построен музей на мозайките, който се помещава в модерна сграда и не работеше при посещението ни в комплекса.
 |
| Музей на мозайките, град Девня. |
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар