По цялата брегова ивица на река Дунав в България стоят останките на множество крепости, руини, отбранителни линии... Дуросторум (Силистра), Трансмариска (Тутракан), Димум (Белене), Нове (Свищов), Сексагинта Приста (Русе), Ятрус (Кривина), Ескус (Гиген), Августа (Хърлец), Рациария (Видин), Бонония (Видин), Алмус (Лом), Цеврус (Долни Цибър), Регианум (Козлодуй), Укрепление Камъка в Оряхово, Валериана (Долни Вадин), Палатиолум (Байкал), Асамус ІІ (Черковица), Куинтодимум (Белене), Укрепление в село Батин (Русе), Скайдава в село Батин (Русе), Тримамиум в с. Мечка (Русе), Медиолана в с. Пиргово (Русе), Тегра в с. Мартен (Русе), Кинтон в с. Нова Черна (Тутракан), Нигринианис в с. Долно Ряхово (Силистра), Кандидиана в с. Малък Преславец (Силистра) и Теголициум в с. Ветрен (Силистра).
Обектите от заглавието на публикацията са край двата дунавски града Никопол и Белене, разположени над живописни местности. Това са римският военен кастел "Димум" и "Шишмановата крепост".
Шишманова врата.
"Шишманова врата" или Никополската крепост е силно укрепена крепост с важно стратегическо значение и добре защитено пристанище. Днес от нея е сравнително добре запазена вратата, а от хълма се разкрива гледка и към стените и.
Антична и късноантична крепост Никополско кале е построено на "Змийската канара", на 4.09 км източно по права линия от центъра на град Никопол и на около 0.45 км южно от река Дунав. Намира се на естествено защитен терен, обособен като островърха могила-възвишение от най-северните части на Никополските височини. Крепостта е заемала площ от около 20 дка. Иманярските изкопи са разкрили стени, изградени от ломени камъни, споени с хоросан, изсечени в скалата помещения със стълби, може би водохранилища или земни етажи на бойни кули, вкопани в земята приземни етажи на сгради. Изградена в късната античност върху античен кастел, в близост с античния "Никополис", тя сигурно е получила неговото име, запазено и днес в наименованието и. До неотдавна от тук, северно от нея е минавал пътя Никопол-Белене, който е изграден върху Крайдунавския римски път по Дунава.
Река Дунав и част от руините на хълма.
Изглед на север към бившия химически завод, построен на брега над реката на територията на Румъния. Като се има предвид, че в 350 дни от годината, тук ветровете са основно северни, можем да си представим на какъв отровен въздух са били подложени дробовете на хората в близките градове и села...
Китното градче Никопол в началото на пролетта.
С изглед към брега на Дунава и шлеповете по поречието.
Старата църква в град Никопол е интересна добавка към разходката в района.
Крепост Димум край Белене.
Антична и късноантична крепост и римска пътна станция Димум се намира в северната част на град Белене на самия бряг на река Дунав. Кастелът Димум вероятно датира от I век, когато тракийското селище с флотска база прераства в укрепен, граничен лагер. По-късно лагерът прераства в крепост, а в последствие и в крепостен възел. Крепостта е претърпявала четири големи вражески нападения и два строителни периода. През Средновековието тук се настаняват българите, за което свидетелстват керамичните материали от IX-X и X-XIV век.Археологическите находки от последния културен пласт показват, че то е съществувало без прекъсване до наши дни благодарение на последните му заселници - павликяните. Димум е обявен за паметник с национално значение през 1968 г. При експанзията на Римската империя на изток, крепостта е границата на т. нар. илирийско и тракийско мито, които се обединяват в края на II в. Идентифицирането на Димум почива на писмени извори. Табула Певтингериана отбелязва, че на пътя от "Сингидунум" (Белград) за "Константинопол" по дунавския бряг се намира крайпътната станция Димум, която отстои на XIII мили от "Ескус" (Гиген) и на XVI мили от "Нове" (Свищов). Тези сведения са потвърдени и в пътеводителя на император Антонин, в който пътната станция Димум е поставена на XII мили от "Секуриска" и на XII мили от "Нове". След преместването на границата на Римската империя по десния бряг на Дунав през 275 г., Димум се разраства. Според един надпис тук е настанен отряд солийски конници, които се намирали "под разпореждането на знатния дукс на Втора Мизия". На запад извън крепостните стени се изграждат отделни квартали с големи сгради. Изградена е римска пътна станция.
През късната античност Димум е един от големите градски крайдунавски центрове и той е последната, най-северна митническа станция на диоцеза Илирик. Кастела Димум е взел участие във всички исторически събития по преселването на славяни, авари, готи, но независимо от това той се е запазил като градски център и е отбелязан като град Димум в Земеописанието на неизвестен автор от Равена от VI век. К. Шкорпил, който е посетил града през 1905 г., съобщава, че Димум е имал правоъгълна форма с размери 370х320 крачки. Още тогава укреплението е било застроено и от него са били видими само незначителни части от крепостната стена.
В днешно време са запазени части от западната стена, западната кула, охраняваща западната порта и част от южната стена в двора на училището. Северната стена на твърдината е била отнесена от Дунава. Кулата е правоъгълна, с вътрешни размери 9.8 на 11.7 м. Ориентирана е с ширината си по течението на реката. Стените са дебели 2.7 м и са запазени при източната стена до 2.7 м над банкета и до 1.30 м при западната стена. Над основата стената е облицована с грубо одялани каменни блокове, изградени в системата биндер-лойфер. От тази облицовка са запазени два реда при западната стена на кулата. Североизточната кула също е била открита частично и запазена преди години, но днес над нея е изграден пристанът към острова. Това означава, че северната стена е била дълга около 330 м. Запазена и ясно очертана над терена е част от западната крепостна стена, която се намира на уличното платно извън дворовете.
Използвани източници: Митова-Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979 М. Гърдев
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар