Спускане на рапел. Каньонинг през март.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Каньонинг през март? Да бе да......

   Докато снеговете освобождаваха планинските склонове и ждрелата се пълнеха след обилните дъждове от изминалата седмица, главата ми генерираше порции след порции в началото на март. Идеята май като цяло бе моя, а Сашо с когото се запознахме след описването на тази публикация веднага потвърди реализацията и. Да спуснем каньонът на река Леевица по алпийски способ от последният водопад до долната част на ждрелото. Тъй като той имаше работа за довършване по екипирането с анкерни болтове и планки, и тъй като водопадите се оказаха пълноводни, решихме че точно сега му е времето. После пък разбрах, че досега не е правил каньонинг преди месец април... Какво по-свежо начало на месец март от това? Бушуващи ледено студени водопади и съпътстващият ги грохот на падащите в бездната води.

Оказа се, че освен със завидните умения в области като пещерното спасяване и алпинизма, Сашо разполагаше и със солидно количество от неопренови костюми. Дори националният отбор по плуване би му завидял... :) И тъй като се оказа, че зимната летаргия ми се е отразила с наднормено тегло, изпробвах дузина от тях, докато снежинките от задаващата се снежна буря започнаха да прелитат покрай нас. Подухваше си вятър, бяхме интересна картинка, суетящи се в проба-грешка на неопреновите костюми. :)

Малко по-късно в подготовка на установката. 

Спускаме въжето по водопада, по който слизах на рапел преди две седмици (така де, някои спускат въжета, други скътават под предлог че снимат).  :)

И спускнето, което както се оказа в последствие дойде повече от освежаващо... :) Еуфория не липсваше! :)

Владимир по въжето... :)

Сашо по въжето... :)

По първият водопад от каскадата.

При спускането миналата седмица тук заварих това. Сега обаче валежите си бяха казали думата.

На половината от водопада има камбана, в която човек иска или не попада, а ако не е спускал водопада преди дори и неподозира за това. Цялото му тяло неочаквано влиза под мощната водна струя изсипваща стотици литри с болезнена сила и оглушителен рев.

Ето ме и мен. Още със старта оцених неимоверната нужда от неопрена, без който човек със сигурност би изпаднал почти веднага в тежка форма на хипотермия.

От всички спускани до сега рапели по водопади, този се оказа най-поучителен и екстремен за мен. Противно на всички писани и неписани закони в алпинизма за подсигуряване на спускането (протриващото устройство) с шунт или самозатягащ възел (над или под него), при спускане на каньони с камбани по маршрута и мощни водни струи както тук, той не трябва да бъде използван (самозатягащия възел/шунта ), защото рискът от удавяне или хипотермия е почти стопроцентов при блокирането му, както се случи тук с мен. Тъй като бях с шунт, с който съм свикнал да боравя лесно и бързо, не измина много време, в което бях блокиран на въжето (но в подобни случаи и десетина секунди идват в повече на човек). Стотици засилени литри ледена вода се изсипваха на всяка секунда адски болезнено върху главата ми, която миг по-късно остана и без каска, тъй като каската се завъртя от мощно течащата вода при заклащането в камбаната и увисна на врата ми на ремъчката си. Айде каската както и да е, ама и тази вода сипеща се като побесняла (в подобни моменти човек усеща колко е силна природата и се доближава най-опасно до нея)... За около половин минута, от силните удари на водните маси засилващи се отгоре започнах да изпадам в неадекватно състояние. Явно мозъка изключваше от случващото се и "ударите". И въпреки неопреновия костюм и адекватните реакции по освобождаването на шунта, който се заричам да не използвам повече при спускане по водопади, явно получих начални форми на хипотермия. Нормално, снежинките прехвърчаха около нас, температурите бяха около нулата. След като слязох долу едва стоях на крака около минута, беше ми замаяно от болезнените удари на ледената вода. Ръцете ми се оправиха след сериозно раздвижване десетина минути по-късно. Неопреновите ръкавици са важни за правилно боравене с инвентара при спускане на рапел по водопади, особено през март. :)

.........................................................................................................................................................

Това със самозатягащият си го знаех, дори Сашо на няколко пъти ме предупреди, но пусти му страх и вечно подсигуряване - реален случай, когато подсигуряването на протриващото у-во може да ви изиграе лоша шега. Вирът в този водопад е дълбок около метър, което не е много, но при спускане на рапел по водопад, дълбочината на вира под който е по-голяма от ръста на спускащия, въжето трябва да е и без контролни възли, за да може човек светкавично да се освободи от хватките му. Все забранени иначе неща. Каньонингът е екстремен спорт, в който дори всичко да бъде премислено, пресметнато и отгигравано десетки пъти в годините, може да има непредвидими последици или неочаквано развитие, в което се крие и тръпката.

Оказа се, че понамръзнахме и набързо заобиколихме следващите водопади на по чай, където да направим и разбор на събитието. :)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)

Спускане на рапел. Клисура.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   

   Да се спуска човек от мостове на рапел е неописуема тръпка (така се оказа). Отвесът под него се зъби с каменното си притегляне, а мощните разтрисания от профучаващите двадесет тонни тирове, с появяващите се от мъглата им халогенни фарове, карат човек да настръхва...         Всички моменти от изпълнението на установката до самото спускане, допълнително се подгряват и от лекият страх, който се получава от вятъра на моста, когато човек пристъпи зад мантинелата на пътя. Звучи лесно, но повярвайте не е... :) Задължителна осигуровка на площадката, поради спецификата и, както и задължително присъствие на самоизвличащ педал на инвентарника. Ако нямах въпросното съоръжение, вероятно щях да си вися безпомощно, докато протриващото ми съоръжение стои заклещено над мен на ръба на моста, което не е единичен случай при слизане от надвес.

   Имам една такава създала ми се зависимост да подсигурявам двойно установките, както и да проверявам по три-четири пъти всичко, а на всичко отгоре ми беше 13-о (фатално) по ред спускане на рапел...

   След известна борба със заклещеното устройство, в която се чувствах като в небрано лозе, висейки на половин метър от асфалтовия ръб, слязох по въжето и се радвах, че предварително разиграх някои способи от алпийската спелеология и катерене с горна установка. Задължителни и елементарни способи, с които човек преди да спуска по този способ е наложително да се запознае (самоизвличане с педал и самохват/и).

   Бучащият водопад в дерето беше подхранен от дъжда и топлото мартенско време, въпреки че мъглата и намалената видимост не показват това. :) Единствено клипът, който направи Катя загатва за това със звуковите ефекти от падащата вода.

   Идеята за спускането поначало претърпя големи компромиси, породени от нестабилната прогноза за времето, а именно да спусна от 65 метровия мост от поредицата след град Клисура. Но и тук - 40 метровият отвес даваше сериозни поводи за нарастваща еуфория и адреналин, ах и този ромолящ водопад... :)

   Катя и беше добре да се вживява като фотограф и ме поглеждаше забавно, като я попитах дали ще спуска след мен. Ама какви идеи за прекарване на свободното време ми се въртят в главата само... В тази връзка попаднах и на една интересна статия за "бягство от зоната на комфорта", която напълно обяснява нещата, поне за мен!

   Моста сниман от дерето под него.

   И кадър от пътечката на връщане.

   С рекичката и облачното небе. Кратката пауза на дъжда, се оказа добър събеседник на мероприятието. Минути след като тръгнахме отново заваля.

   И с двадесет метровият водопад, който в комбинация с терена, около него е подходящ за каньонинг в топлите летни дни, освен ако не пресъхне. Районите, около тези мостове крият и други забави като екипирани Виа ферати и т.н.

   Водопада и цветовете на "есенната гора".

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)

Каньона на река Леевица

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Ждрела и каньони. В очакване на пролетта.

   За да се занимава човек с каньонинг и да влиза на места, които дори слънцето заобикаля, е нужно впрягането на сили и тежката артилерия. Неудобни и хлъзгави установки, кал, тиня от хлъзгавите скали, са само частица от цялото начинание. И ако цялото това "удоволствие" трае по-малко от час, екшънът който се завихря вкъщи после, не може да се сравни с нищо. :) Часове наред чистене, пране на въжета и въоръжено търпение, което след дълга работна седмица е кът. Все пак зареждането с енергията от тези места, съчетано с еуфорята от адреналина, не могат да не оправдаят дори за миг цялата тази гламатория.


   Отвесните и гладки скални брегове на река Леевица през пролетта се пълнят с вода за няколко дни, в които преминаването по способа на каньонинга не би завършило особено добре. Съдейки по покритите вирове и мощното течение на водата, съчетано с хлъзгави скали,..... не би било добре човек да се озовава там през няколкото дни в годината, в които снеготопенето придружава това. Миналата пролет хвърлих око на непристъпната клисура и дори не подозирах, че е възможно преминаването оттук.

   Сега обаче, година по-късно и липсата на топящ се сняг, поради меката зима подредиха ребуса.

   В горната част на водопада, има едно  място за слизане, на което човек трябва да е супермен без да се пребие (слиза се на къс рапел с установка от клинове). Двуметров водопад, по който иначе да се слезе е почти немислима задача. "Пътечка" с единственото място за подход, по който изглеждаше минаваемо, подсича изключително стръмния склон, от който на метър под "пътеката" се вижда това от долната снимка, само че погледнато отгоре. Натоварен с въжета и инвентар и стъпвайки на пръсти, се озовах на площадката, от която изхвърлих въжето, след като разбира се го вързах за предварително направената установка. :)

   Интересните ракурси са плод на живописни скали със светещите пролуки над каньона. Изгледът е като в резерват Джендема. Тъмни сили и капещите от скалите води съпътстват интересния пейзаж тук!

   Всякаквите "тъмнолюбиви зеленчуци" по скалите намацаха въжета и дрехи до неузнаваемост... Разиграх няколко начина на подредбата на самозатягащи възли и протриващо съоръжение, тъй като се видя от всички опити дотук, че е от голямо значение, за да не си прецака човек инвентара и да го надере по скалите, както се получи в предни опити по подобен терен с "камбани" по маршрута ("Камбана" е показана на долната снимка, когато човек остава да виси, а протриващото съоръжение остава по скалата, ако е закачено за прусик преди да бъде прекарано през въжето. В този случай е хубаво то да бъде максимално близо до катерачната седалка. В противен случай се надрасква).

   Ждрелото и типът слизане наподобяват следващата ми каньонинг цел - водопад Сучурума, където обаче има вода, която както знам е адски студена и още толкова дълбока. С неопрен обаче и опита до тук, установката там скоро ще е факт! Практиката показва, че неопреновият костюм е желателен, за да няма изненади. ;)

   В скалните утроби е страховито. Тъмнина и хлад са придружени от звънтенето на отразения от падащите струйки вода звук.

   Горната част на затворения като пещера каньон.

   Мъглата, лекият дъжд и хлъзгавите скали/треви само утежняваха на вид лесното спускане.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)