неделя, 9 март 2014 г.

Спускане на рапел. Каньонинг през март.

Каньонинг през март? Да бе да......


   Докато снеговете освобождаваха планинските склонове и ждрелата се пълнеха след обилните дъждове от изминалата седмица, главата ми генерираше порции след порции в началото на март. Идеята май като цяло бе моя, а Сашо с когото се запознахме след описването на тази публикация веднага потвърди реализацията и. Да спуснем каньонът на река Леевица по алпийски способ от последният водопад до долната част на ждрелото. Тъй като той имаше работа за довършване по екипирането с анкерни болтове и планки, и тъй като водопадите се оказаха пълноводни, решихме че точно сега му е времето. После пък разбрах, че досега не е правил каньонинг преди месец април... Какво по-свежо начало на месец март от това? Бушуващи ледено студени водопади и съпътстващият ги грохот на падащите в бездната води.

Оказа се, че освен със завидните умения в области като пещерното спасяване и алпинизма, Сашо разполагаше и със солидно количество от неопренови костюми. Дори националният отбор по плуване би му завидял... :) И тъй като се оказа, че зимната летаргия ми се е отразила с наднормено тегло, изпробвах дузина от тях, докато снежинките от задаващата се снежна буря започнаха да прелитат покрай нас. Подухваше си вятър, бяхме интересна картинка, суетящи се в проба-грешка на неопреновите костюми. :)

Малко по-късно в подготовка на установката. 

Спускаме въжето по водопада, по който слизах на рапел преди две седмици (така де, някои спускат въжета, други скътават под предлог че снимат).  :)

И спускнето, което както се оказа в последствие дойде повече от освежаващо... :) Еуфория не липсваше! :)

Владимир по въжето... :)

Сашо по въжето... :)

По първият водопад от каскадата.


При спускането миналата седмица тук заварих това. Сега обаче валежите си бяха казали думата.




На половината от водопада има камбана, в която човек иска или не попада, а ако не е спускал водопада преди дори и неподозира за това. Цялото му тяло неочаквано влиза под мощната водна струя изсипваща стотици литри с болезнена сила и оглушителен рев.


Ето ме и мен. Още със старта оцених неимоверната нужда от неопрена, без който човек със сигурност би изпаднал почти веднага в тежка форма на хипотермия.



От всички спускани до сега рапели по водопади, този се оказа най-поучителен и екстремен за мен. Противно на всички писани и неписани закони в алпинизма за подсигуряване на спускането (протриващото устройство) с шунт или самозатягащ възел (над или под него), при спускане на каньони с камбани по маршрута и мощни водни струи както тук, той не трябва да бъде използван (самозатягащия възел/шунта ), защото рискът от удавяне или хипотермия е почти стопроцентов при блокирането му, както се случи тук с мен. Тъй като бях с шунт, с който съм свикнал да боравя лесно и бързо, не измина много време, в което бях блокиран на въжето (но в подобни случаи и десетина секунди идват в повече на човек). Стотици засилени литри ледена вода се изсипваха на всяка секунда адски болезнено върху главата ми, която миг по-късно остана и без каска, тъй като каската се завъртя от мощно течащата вода при заклащането в камбаната и увисна на врата ми на ремъчката си. Айде каската както и да е, ама и тази вода сипеща се като побесняла (в подобни моменти човек усеща колко е силна природата и се доближава най-опасно до нея)... За около половин минута, от силните удари на водните маси засилващи се отгоре започнах да изпадам в неадекватно състояние. Явно мозъка изключваше от случващото се и "ударите". И въпреки неопреновия костюм и адекватните реакции по освобождаването на шунта, който се заричам да не използвам повече при спускане по водопади, явно получих начални форми на хипотермия. Нормално, снежинките прехвърчаха около нас, температурите бяха около нулата. След като слязох долу едва стоях на крака около минута, беше ми замаяно от болезнените удари на ледената вода. Ръцете ми се оправиха след сериозно раздвижване десетина минути по-късно. Неопреновите ръкавици са важни за правилно боравене с инвентара при спускане на рапел по водопади, особено през март. :)

.........................................................................................................................................................

Това със самозатягащият си го знаех, дори Сашо на няколко пъти ме предупреди, но пусти му страх и вечно подсигуряване - реален случай, когато подсигуряването на протриващото у-во може да ви изиграе лоша шега. Вирът в този водопад е дълбок около метър, което не е много, но при спускане на рапел по водопад, дълбочината на вира под който е по-голяма от ръста на спускащия, въжето трябва да е и без контролни възли, за да може човек светкавично да се освободи от хватките му. Все забранени иначе неща. Каньонингът е екстремен спорт, в който дори всичко да бъде премислено, пресметнато и отгигравано десетки пъти в годините, може да има непредвидими последици или неочаквано развитие, в което се крие и тръпката.

Оказа се, че понамръзнахме и набързо заобиколихме следващите водопади на по чай, където да направим и разбор на събитието. :)


Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

3 коментара:

  1. Марин Русев10 март 2014 г., 9:09 ч.

    Леле, косите ми се изправиха от студ, незнам при вас какво е било.....

    ОтговорИзтриване
  2. Обичайните неща, като за "почивен" ден! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Браво, оинтересните снимки се "случват" по интересни места! Емоциите са били гарантирани! Поздравявам ви за ентусиазма!
    Таня Попова

    ОтговорИзтриване