Ждрела и каньони. В очакване на пролетта.
За да се занимава човек с каньонинг и да влиза на места, които дори слънцето заобикаля, е нужно впрягането на сили и тежката артилерия. Неудобни и хлъзгави установки, кал, тиня от хлъзгавите скали, са само частица от цялото начинание. И ако цялото това "удоволствие" трае по-малко от час, екшънът който се завихря вкъщи после, не може да се сравни с нищо. :) Часове наред чистене, пране на въжета и въоръжено търпение, което след дълга работна седмица е кът. Все пак зареждането с енергията от тези места, съчетано с еуфорята от адреналина, не могат да не оправдаят дори за миг цялата тази гламатория.
Отвесните и гладки скални брегове на река Леевица през пролетта се пълнят с вода за няколко дни, в които преминаването по способа на каньонинга не би завършило особено добре. Съдейки по покритите вирове и мощното течение на водата, съчетано с хлъзгави скали,..... не би било добре човек да се озовава там през няколкото дни в годината, в които снеготопенето придружава това. Миналата пролет хвърлих око на непристъпната клисура и дори не подозирах, че е възможно преминаването оттук.
Сега обаче, година по-късно и липсата на топящ се сняг, поради меката зима подредиха ребуса.
В горната част на водопада, има едно място за слизане, на което човек трябва да е супермен без да се пребие (слиза се на къс рапел с установка от клинове). Двуметров водопад, по който иначе да се слезе е почти немислима задача. "Пътечка" с единственото място за подход, по който изглеждаше минаваемо, подсича изключително стръмния склон, от който на метър под "пътеката" се вижда това от долната снимка, само че погледнато отгоре. Натоварен с въжета и инвентар и стъпвайки на пръсти, се озовах на площадката, от която изхвърлих въжето, след като разбира се го вързах за предварително направената установка. :)
Интересните ракурси са плод на живописни скали със светещите пролуки над каньона. Изгледът е като в резерват Джендема. Тъмни сили и капещите от скалите води съпътстват интересния пейзаж тук!
Всякаквите "тъмнолюбиви зеленчуци" по скалите намацаха въжета и дрехи до неузнаваемост... Разиграх няколко начина на подредбата на самозатягащи възли и протриващо съоръжение, тъй като се видя от всички опити дотук, че е от голямо значение, за да не си прецака човек инвентара и да го надере по скалите, както се получи в предни опити по подобен терен с "камбани" по маршрута ("Камбана" е показана на долната снимка, когато човек остава да виси, а протриващото съоръжение остава по скалата, ако е закачено за прусик преди да бъде прекарано през въжето. В този случай е хубаво то да бъде максимално близо до катерачната седалка. В противен случай се надрасква).
Ждрелото и типът слизане наподобяват следващата ми каньонинг цел - водопад Сучурума, където обаче има вода, която както знам е адски студена и още толкова дълбока. С неопрен обаче и опита до тук, установката там скоро ще е факт! Практиката показва, че неопреновият костюм е желателен, за да няма изненади. ;)
В скалните утроби е страховито. Тъмнина и хлад са придружени от звънтенето на отразения от падащите струйки вода звук.
Горната част на затворения като пещера каньон.
Мъглата, лекият дъжд и хлъзгавите скали/треви само утежняваха на вид лесното спускане.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
ПОздравления! Вероятно е много вълнуващо и зарежда с енергия. Тези скали и бездни зареждат с много енергия.
ОтговорИзтриванеАко може да публикуваш повече снимки на възлите и устройствата, където се прикрепят въжетата. Инвентарът и начина на ползването му е интересен също, поне за мен. Интересна ми е и битовата страна на един такъв поход- дългото чистене на въжета и обувки от кал, преобличане и пр.
Например, много трябва да си мразиш колата, за да влезеш на връщане в нея в такъв кален и подгизнал вид.
Нужна е и доза лудост, нали така! ;) Иначе нищо хубаво не може да се постигне. :)
ОтговорИзтриванеУспех, Марти! :)
"анониомен". Относно колата, на пръв поглед изглежда така, въпреки че точно тя ми е на първи ред, що се отнася до чистота и т.н... :) Винаги носим резервни дрехи за преобличане, а и винаги мия колата след преход, пране на тапицерии (някаква маниакална зависимост), въпреки че много рядко е мръсна отвътре :)))))))), освен отвън, ако не е валяло, но това са подробности! ;)
ОтговорИзтриванеОтносно първата част от коментара, може да се позамисля по-сериозно върху това да документирам и установките, и възлите, начинът на разполагане на инвентара по инвентарниците. Безопасноста и начинът на придвижване и движение на и до площадката също не са за подценяване. Смятам, че това може да се побере в една отделна публикация, в която да коментирам и типовете скали, видове клинове, начини на безопасен монтаж и т.н. и т.н. Поздрави от мен! :)
Нужна е и доза лудост, Гери! Благодаря за пожеланията! За всички дейности и за да върви човек напред е нужна лудост, умерен риск (за някои хора това не е познато), аз гледам да се пазя, че както казва един приятел алпинист, за хората няма резервни части! :) :) :)
ОтговорИзтриване