Да преодолееш гравитацията. Каньонинг по Стара и Манастирска река.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 

Сопотския водопад и стария Сучурум.

   Февруари беше пълен с мечти за зимни преходи в планината, но изпълнен само с топлина, чуруликащи птички, наболи минзухари, кокичета и вледеняващо-кристалните води на водопади и реки, от топящият се сняг. Двата почивни дни, които на майтап се заформиха и прекрасното време по прогноза решиха веднага казуса: къде, как и защо ще се ходи. :) Плановете за зимен траверс от петък се изапариха, въпреки дългата подготовка от месец за тях и решихме да "преодолеем гравитацията" по два красиви и труднодотъпни за рапел водопади, като се спуснем в бездните им с грохота на ледените февруарски води и съпътстващата ги хипотермия. :) Да се прави каньонинг през февруари звучи почти налудничево и някак Табу. Разчупи ли човек обаче ограниченията, нещата се получават.

   И така, приятели ранното утро в събота в повечето случаи отключва емоции, в които умишлено се набиваме всеки път, впускайки се в невероятни преходи, разходки и приключения. Сега обаче с хладината по поречието на Манастирска река над Сопот и ледените и води, се споглеждахме дали изобщо трябва да го правим. Не че "разума" е от голямо значение, все пак е трудно да се обясни жаждата за емоции, адреналин, непознатото, което дебне зад "ъгъла", а и тези тъмни ждрела...... тръпки да го побият човек. :)

   Над Сопотския водопад, който спуснахме първо, се оказа че установката ще е изключително трудна: остри ръбове покрай които минава въжето, трудна площадка за изхвърлянето му във водопада, шипки, храсти и за капак на всичко пресичането на реката на възлови места... Около 2 часа бяха нужни за всички действия, проверка на възлите и маршрута на въжето, за безопасното спускане. Протекторите, които носех се изместваха от елонгацията на въжето, дали не минаха още два часа, май станаха четири... :) Каньонинга е непредвидим, понякога изглежда лесно, докато се оказва изпиляващо нервите, но при вторият рапел по Стара река, където изглеждаше изключително трудно, изпълних всичко за около 40 минути с установки, спускане и изкачване... Природа!

   Първи опит, винаги неизвестното отключва емоции, заложено ни е. Хлъзгави скали, бушушащи води и тънкото течение, което допълнително изстудяваше ситуацията тук.

   Водата е болезнено студена дори през непромокаеми дрехи, въпреки че излизах почти сух и в трите спускания тук. Течението на силната вода подхваща човек и го държи нащрек. :)

   Катя също се спусна, моята вярна и неуморна спътничка.

   Юхуууууууууууууу.............................

   В долната част на Сопотския водопад.

   Хаха, във вирът под него, на човек от самото начало му се прокрадват мисли за отказване от всичко това, като види дълбочината и пипне с пръст водата. :)

   Ето ме и мен, трети и най-успешен опит. Хванах чалъмите да не става "пандюл", ходеше се гладко, а и водата вече стана гореща........ майтап. :)

   Проверка на шунта - работи. :)

   В общи линии денят мина бързо, оказа се че сме на ръба на силите си, бяхме поизмръзнали, но доволни, заредени и видимо щастливи чуруликахме като волни птици надолу към колата. Прекарахме един незабравим и адреналинов ден, който се оказа че още на другата сутрин предвещаваше къде ти..... още по-екстремно и диво мероприятие - каньонингът по Стара река с отвесната Виа Ферата и спускането на рапел по водопадите там...

   Неделя! Утро! Отвесни скали! Нищо ново в класацията.:)

   Пъплим си по маршрута на железата, където стържещият звук на остарелите и ръждиви въжета добавяха поне едно на ум...

   Катя по Фератата.

   И аз по нея.

   След малко екстремни преминавания зад очертанията на Фератата, където обезопасителното въже свършва, от отвесите се открива това бижу. Тук май ме и полазиха мислите дали да спускам. Както знам, водите на Стара река са едни от най-студените, а и през февруари.....

   Затова или се впускаш, или се чудиш, маеш, страхът те полазва и се отказваш. При идеално обмислени и отиграни установки и непромокаеми дрехи, спускането в ледени води не е кой знае какво, важно е човек да "прескочи бариерата" и да се спусне в бездната...

   Ледени води, хипотермията започна да ме хваща, затова набързо се изнесох с откатерване до установката, събрах въжето и на по тъмно пиво пред камината....

   И още няколко прекрасни и незаменими момента,  които се надявам да реализират поне за миг картината случваща се по ждрелото на Стара река.

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)