Град Крън - местност Барата - река Дере азлъ - хижа Бузлуджа - седловина Пряслопа - местност Градовете - Крънска крепост

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   В преддъждовните свади, които прогнозират за идните дни и които се сбъднаха, докато опиша това приключение, не пропуснах последните есенни цветове на планината и извървях красивата горска отсечка, разделяща маршрута от заглавието на две части. Изкачване до хижа Бузлуджа по река Дере азлъ по синьо-бялата маркировка от местност Барата (град Крън) и слизане отново до местност Барата, но по пътя и през горите до местност Градовете.
   След като извървях отсечките и слязох до колата, се отбих и до надвисналата над река Дере азлъ - Крънска крепост в местността Кърни, от която се разкрива шеметна панорама към това, което бях изминал на изкачване към хижа Бузлуджа...
   Този тип преходи, за едва няколко часа, са леки като натоварване - подходящи за влизане във форма. :) Пътеката по река Дере азлъ набира рязко височина по живописен черен път и излизайки под билото, навлиза в невероятна букова гора. 850 метровото положително изкачване до хижа Бузлуджа, се случва от раз, за едва шест километра, което си е добра тренировка в прохладния ноемврийски ден! :)
   Според написаното на табелата до местност "Барата", трябваше да преодоля тази пътека за 2 часа и 50 минути. Отне ми едва час и половина. За слизане избрах жълто-бялата маркировка, при която движението е по асфалтовия път от хижа Бузлуджа за град Крън и отчасти по живописна пътека през гората. И двата маршрута са добре маркирани, но части от пътеката по жълто-бялата маркировка - занемарени.

   Над град Крън и красивото Дере азлъ, в превод от гърло на дол. Това е само началото на прохода, който представлява тясна и скалиста клисура, отдалеч оприличена като гърло. Стара планина е коварна и решава да покаже ноемврийски нрав. Докато в ниското е пасторално и прохладно, то билото е царство на мъгли и пронизващи ветрове.

   Река Дере азлъ и посипания с листа черен път.

   Изоставени сгради - някога са били почивен дом, сега тънат в руини...

   Хижа ABC, която също бе потънала в забвение, а се намира на асфалтовия път.

   Паметника под хижа Бузлуджа.

   Хижа Бузлуджа.

   И развалящото се време.

   Билото към паметника на връх Бузлуджа.

   Есенните гори все още има какво да покажат, но няма какво да се заблуждаваме - скоро лед и сняг ще сковат била, върхове и гори. :) Пътеката минава край хижа Тонзос, където са завързани на пост 5-6 големи кучета - каракачанки и немски овчарки и трябва да се внимава, най-добре да се заобиколи над тях или през поляните под хижата...

Есенните гори на Стара планина

   Розовата долина и слънчевите лъчи, осветяващи градчета и селца.

   Местност "Барата" и малката, ерозирала пътека, извеждаща над река Дере азлъ и старата Крънска крепост (по източния склон на река Дере азлъ). На слизане по жълто-бялата маркировка, внимавайки по хлъзгавата пътека и в мъгливата гора, пропуснах руините на крепост Градовете (западния склон на река Дереазлъ), от която има сравнително запазени зидове и основи. Тя е тракийска и средновековна крепост и от сградите има какво да се види, тъй като са останали почти непокътнати, според информация от интернет източници. На срещуположния скат е разположена по-голямата крепост Калето, която посетих. Двете крепости Калето и Градовете са фланкирали пролома на река Дере азлъ. В подножието на планината от двете страни на реката се намират останките от древния град Крън, който вероятно е бил укрепено предградие на крепостта. Ще се връщаме отново и отново по тези красиви кътчета на необятна Стара планина...

   Руини и основи от жилищните сгради в местността "Кърни". Не става много ясно от малките табели в подножието на планината, монтирани до местност Барата, какво може да се види, а пътеката дотук е с импровизация по склона. Наскоро е горял пожар и всички треви, малки храсти, а може би и дървета, са обгорели.

   Жълто-бялата маркировка също е избледняла отдавна, а пътеката по нея, както споменах по-горе, е в лошо състояние и най-вероятно туризъм вече няма в тази част на планината. Хижа Бузлуджа и паметника Бузлуджа на върха са достъпни по асфалтов път, което улеснява хората и никой не се наема да походи в свежите гори.

   Река Дереазлъ, прилежащите и склонове с невероятните смесени гори и 850 метровата положителна денивелация, която преодоляват до излизането при хижа Бузлуджа под билото на Стара планина.

Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
   Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127