Пътешествието ни в Славянка планина приключи и на връщане от там, решихме да се пробваме да изкачим връх Ореляк-2099м.н.в. (Орлови скали) - най-високият връх в Среден Пирин. Преходът започва късно сутринта от хижа Попови Ливади, където щяхме да нощуваме после. Добре асфалтиран и почистен през зимата път през проход Попови Ливади води до нея от град Гоце Делчев. Забавихме се в Славянка сутринта, не ни се тръгваше, толкова приятно изкарахме в гостоприемната хижа Извора там. От подножието на планината и паркинга на хижа Попови Ливади (Папаз Чаир) до връх Ореляк, води 12 километров почвен път, който зимата е добре почистен от верижните машини, качващи персонала на върха. На самия връх е разположена 88 метрова кула, която е внушителна по размери. Компанията ни беше весела и скъсявахме бързо иначе дългата отсечка. Докато другите минаха изцяло по пътя, аз реших да погазя в деретата и изоставих пътя, качвайки се по червено-бялата маркировка през гората. Малко сгреших, снегът беше фирнован и докато изляза от гората, направих няколко бързи шпагата! :)
Скоро набрах височина. Разкри ми се Боздаг планина в гръцко.
Електро съоръжения по път.
Билото на Славянка (Алиботуш) се виждаше през целия ден, като на длан пред нас.
Билото към връх Ореляк е скалисто и тъй като пътят подсича лавинен склон, сякаш е уместно да се следва билния ръб.
Снежни козирки по върховете наоколо.
Кулата на връх Ореляк от пътя. Разположен е на територията на резерват Ореляк. Върхът изглежда измамно близо, защото се създава илюзорна измама. Кулата построена горе е огромна по размери и това пречи за реалната представа.
В небето плъзна и облачност - поглед към изминатото.
Катя по следата на ратрака. До върха маркировката е повече от на често и доколкото разбрахме от хижаря, направена от него и група планинари от планинарския форум. Похвално!
И скоро излязохме почти на върха.
Връх Свещник и могъщите склонове на Славянка планина. В далечината в Гърция е планината Кушница, вляво от нея - Сминица.
Облаците изригнаха облечени от невероятно залезно представление. На 80-е милиметра излезе това! Духаше леден вятър и мръзнехме на едно място. Пирин на преден план позира с могъщата си алпийска снага. Върховете ако не сбъркам някои, са: Голена, Куклите, Зъбът, Яловарника, Каменишка кукла, Каменица, Хамбарташ, Демирчал, Ченгелчал, Полежан...
С широката стъклария също се получи добре.
И към кулата на върха. От самият връх не се вижда толкова добре, колкото тук, скалите по-долу от него.
Изпращачите на дни - Катя, Боян, Тони и човекът от персонала на върха, когото срещнахме тук.
На югозапад са последните топли цветове, след което забързахме крачка. Качихме се за шест часа, слязохме за три, по тъмно. Нагоре не бързахме! Спирахме, снимахме, денят беше повече от прекрасен.
За хижа Попови Ливади мога да кажа само хубави думи. Хижарят е повече от гостоприемен, личи си намесата, трудът и това, което е направил в последно време с постройката. Уютни стаи, широка столова и всички други екстри се предлагат там. На вратата са изписани телефони за връзка, в случай, че е заключено. Дори ни предложи да останем да спим в хижата, след като видял, че Катя е със счупена ръка, но аз изповядвам друга теория относно нещата и заковах Лафума-та върху покритата с лед земя. Имаше драма с разпъването... Наоколо се пързаляше, колчетата се огъваха при среща с леда и всичко ми дойде в повече, след ветровития и дълъг ден прекаран в планината.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Пирин планина - пешеходни и алпийски преходи
Всички прекрасни пирински пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тази публикация (Рила планина - пешеходни и алпийски преходи), така и тук, към всяко заглавие което е линк към дадената публикация, съм показал по една снимка от съответното пътуване (с подробности към подхода в заглавието). И Пирин планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината, както и някои по-технични, алпийски подходи...
- По Пирин... (2012)
(2013)
- Джамджиев ръб - връх Вихрен - връх Кутело 1 и 2 - връх Църномогилски Чал - къмпинг Бъндерица (2014)
- Вихрен по Джамджиев ръб - зимно (2018)
- Стъпалата (Кюнецо) - Каменитица - Баюви дупки - заслон Кончето - Котешки чал - зимен траверс (2018)
- Зимен траверс на връх Джангала (2018)
- Рид Средоноса - Пирин (2019)
- Теснолинейката Септември - Добринище (2021)
- Летен релакс в Добринище (2023)
