понеделник, 2 юни 2014 г.

Джафардере и водопад Червената скала, поправителна сесия.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Уникалното ждрело, което прорязва река Джафардере над село Кърнаре в Стара планина е сред най-труднодостъпните и красиви места, в които сме опитвали да пробием! Въпреки почти невъзможният за преминаване терен и опасностите, с които среща Джафардере, сметнахме че дъждовете, които потопиха България в последните дни ще реализират интересна разходка там. След първия и неуспешен откъм вода пробив по Джафардере през изминалата пролет, в който се зарекох да не стъпя повече там, се получи така, че сега е четвърти за мен. Второто посещение се изля богато с нереалния дебит на водопадите, след двуседмична серия от сериозни дъждове. Приемайки, че няма да мога да спазя това, в което се бях зарекъл, в един пролетно-януарски ден се занесохме за трети път, да се позабавляваме по сухите водопади и да спускаме рапели там. Серията продължи и сега, нямах снимки с буйни водопади облечени в свежа лятна премяна, това трябваше да се промени. По този повод следихме изкъсо прогнозата за времето и с Жоро, и Катя в ранните часове на неделното утро се озовахме отново тук... :)

   Началото на Джафардере. То с нищо не подсказва за това, с което щяхме да се преборим по пътя към двата красиви водопадa, които се спотайват в дебрите му там.

   Има някаква видима пътека, по която се гази във вода, докато не стигнахме и мястото, в което реката се разделя на две и се тръгва импровизирано по лявото и разклонение, в което както се вижда по снимката долу имаше приятно количество вода. Не таях надежди да видим водопадите с вода, защото знаех, че са много капризни, не напразно ги оприличават с мит. Много хора тръгват да ги търсят, но малко стигат дотук. А тук вече става наистина трудно. Изкатерват се скалите, по които тече водата, така процедирахме в предните безводни посещения, сега обаче този вариант не беше изпълним в това състояние на природата. След малко двоумене, Катя и Жоро тръгнаха вдясно от водопада по скалите, а аз реших да се пробвам вляво от него. Припотих се от това, с което ме срещна терена. Отвесните склонове завършваха с кални и полегато-мокри скали. На места включвах и ръце крепейки се в полулегнало положение, за да се самозадържа и да не сляза набързо в ледените води.

   Малко по-късно обаче усилията ми бяха богато възнаградени, след като достигнах в подножието му. 

   Водопадът на Джафардере. 

   Страхотен дебит приветстващ с шум, свежест, зеленина и облаците, зад които слънцето се скри, за около пет минути в слънчевия юнски ден. Бинго, си казах наум и извадих статива да отстрелям приказката случваща се тук. Тъй като беше първи юни се чувствах като дете пред неразопакован подарък! :) Водопадът е висок около 40 метра, според замерванията ми с въжето. На снимката това не личи, но ТУК, когато се спусках през януари се вижда най-добре за какво иде реч. Това е същия този водопад, но без вода и растителност, около него.

   С центриран изглед водопадът също се вписа добре.

   Забавлявайки се по мокрите скали ме полазиха нотки на притеснение! Катя и Жоро се бяха забавили достатъчно време за да си помисли човек, че се е случило нещо лошо. Нямаше обхват на мобилните телефони и тъкмо мислех да се връщам да ги търся, когато над мен се появиха ухилените им и доволни от гледката физиономии. Тъй като снимах от десния склон се опасявах да не съборят нещо на главата ми, те се движеха оттам... Катя се е подхлъзнала на скалите докато са се предвижвали и паднала да се свлича по полегатия склон, но скоро спряла! Освен с уплаха и малко кръв по ръката, и синина на кракът, беше видимо добре и готова да продължим напред. Сега вече времето е топло и хората извадиха летните си дрехи, а тя ходи с дълги ръкави на работа... :) Както споменах в началото, малко хора стигат дотук и ако имат късмет да видят водопада с вода се връщат надолу. С Жоро се майтапихме как може да срещнем майки с колички по-натам. :) Дотук беше с трудната част от подхода, следваше да изпълним и страшната. :)

   Горе вдясно, изкатервайки се над водопада оттук се излиза над него, където митовете оживяват.

   Поредица от диви каскади, които се заобикалят с доста трънинг и изкатерване на скали отвеждат до големаца на каньона. Водопадът на Червената скала.

   Отвесните скали наоколо всяват респект, а ако човек се вгледа добре в подножието му се вижда човешка фигура. Катя се беше появила и спомогна за реализация на кадър показващ мащаба на това страховито място.


   Водопада отблизо.

   Невредим, но не и сух минах зад него. Тръпката и свежестта са неописуеми! :)

   Малка част от лесните моменти по "пътечката", в които вадихме фотоапаратите и документирахме! :)


   Оказа се, че целия този мокреж не ни стигна и отидохме да навестим доволно преливащия каньон на река Леевица. Жоро също остана доволен, защото му останаха малко диви водопади в Стара планина, които не е видял! :) Аз пък умишлено всеки път му разказвам за нови и нови, а той допълва списъка. :)
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

2 коментара:

  1. Марин Русев3 юни 2014 г. в 13:56

    Изключителна природа! Браво за трудният преход с красиви снимки!
    Всички твои кадри от водопади са на интересни места. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно! Приказна природа си имаме, а вие най-умело ни я показвате в красива светлина. Прочетох всичките ви разкази от това прекрасно и диво място. Желая ви здраве и успехи. Невена Димова.

    ОтговорИзтриване