Толкова се бях улисал в изпълнението на родопските публикации от есенното ни посещение там, че забравих да отделя два реда и на това, което се случи в село Могилица, където се намира Агушевия Конак. След пещера Ухловица, която се намира в района, отнесохме присъствието си и до китното родопско селце Могилица, намиращо се в близост до гръцката ни съседка. Старото име на Могилица е Тозбурун, а Агушевите конаци там са сред най-известните архитектурни паметници, в тази част на Родопите. Това са три сгради обградени от общ зид, а усещането, че се намираме около истински замък се засили от кулата, която се издига в единия му край.
Агушевите конаци са строени в средата на ХІХ век от български майстори строители, за Агуш ага и неговите трима сина. Оттам идва и името им днес. За това се съди по надпис на входа на един от дворовете, в който се чете 1843 година. Строежът на Агушевия конак продължил 20 години. Завършека на мащаба, който се вихри там се състои от: 221 прозореца, 86 врати и 24 комина, които са изработени брилянтно. Предстоеше да надникнем в миналото и да разгледаме, и поснимаме и там. Обедното слънце се оказа враг на замисъла ни, но поне разходката протече приятно :). И тук отнесохме странни погледи, разхождахме чанти и стативи, в заемане на странни пози, а търсенето на кадрите завърши така :).
За следващата снимка бях почти легнал, за да успея да хвана по подобен начин оградата, очертаваща каменната пътека.
Тук есента, като че надничаше, през крепостния зид на Конаците. А какво ли ще е зимата, ако коминчетата пушеха :)? Бяла приказка.
Не пропуснахме да полазим и през едни тревни площи, за да хванем постройките в по-общ план.
от по-високо
и от по-ниско
Наиграхме се в двора и излязохме да разгледаме и красиво изрисуваната кула, която добавяше внушителният завършек на феодалния замък. Според османските регистри селото попада в Ахъчелебийската кааза (след 1838 г. на Филибелийската кааза), от Гюмюрджинския санджак, на Одринския вилает. Който може да преведе :))). Аз не се наемам.
В Могилица се намира и най-голямата дървена лъжица.
Районът разполага и с множество римски мостове, подходящи за снимки през всички сезони, като наблизо се намират и изворите на река Арда. Тя пък разполага с множество завои (меандри), които също не са за подценяване. Меандрите на Арда предлагат уникални и просторни гледки, а фотографиите от подобни места винаги са ме грабвали да се понеса и на там. Толкова за сега от южните краища на България. Надявам се да се върнем пак :).
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар