Миналогодишното есенно посещение на резерват Старата река и емоциите породени от него, бяха достатъчни за да реша да ги затвърдя в разгара на пролетта. Както казват - "Повторението е майка на знанието".
Есента се очаровах от този приказен кът, въпреки контузиите от липса на екипировка, но сега с необходимите обувки, раница, челник и десетина други джиджавки :) предстоеше да открия още от красотите на парка. След подготовка в търсене на координати за водопад Черното пръскало, което беше като табу за мен, за които искрено благодаря на Евгени Йонков и товарене на раниците с връх, с моя спътник Ники поехме натам. Редовното или 'нередовното' :) ни поредно ранно пътуване ни отведе в началото на стръмната карловска пътека, по която ни очакваха пролетните красоти на резерват 'Старата река'. Предстоеше да преминем цялата пътека, покрай фееричните завои на Стара река, с посещение на два водопада, три хижи и изкачване на стражът на Стара планина - големия Купен с алпийския си характер и кота 2169 метра. Компания по пътеката ни направиха смокът и усойницата, които срещнахме, но всичко по реда!
Незнам дали годинките ми натежават вече, но стръмните стартове по пътеките ме поизтерзават на моменти, въпреки отказването на цигарките преди две години.
Скалисто - мъгливата пътека ни изведе до баража над Карлово, ...
...а просветляването в далечината обещаваше слънчев и топъл пролетен ден.
Вирчето с име 'Волгата' се представи фотогенично със зеленинката, около него.
Дори мъглата създаде настроение със здравеца в приказната гора.
Очакванията за слизане и качване по реката се сбъднаха от самото начало. Фотоматериал и гледки вървяха ръка за ръка.
Пролетта бе в разгара си, съдейки по пълноводието.
Абстракции също не липсваха, тези тревички изглеждаха все едно оцеляват по ръба на скалата и бушуващите води.
Поиграхме си, а той взе да се сърди, че ни понахапа. Пуснахме го и продължихме към още красоти.
Приятни изненади се криеха, около всяко вирче, а ние ги откривахме слизайки до реката десетки пъти.
Пълноводието е факт, тръпката от предстоящите водопади се засилваше след всеки завой.
Вирчето, около местността "Kазаните" се представи пълноводно.
Карловското пръскало също заслужи да бъде видяно, преди да се настаним в хижа Левски.
И тук останах приятно изненадан за разлика от есента, когато водата бе кът. А и тази свежест, която присъстваше, с шумния пад, ни дозареди да се доберем до хижата. С многото снимки вместо за 4 часа взехме прехода за 10.
Синьото небе добави чуден завършек на пролетния ден, а връх голям Купен се извисяваше гордо на 2169 метра н.в., в очакване да го покорим на другия ден.
следва ден 2
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар