Заглавието "Централен Балкан" с добавка 'пролет', предвещава за здрав двудневен 49 километров пешеходен тур - 'джумбиш' или 'джендемория', кой как му хареса ! В превод думичките са планинарски жаргон за здраво ходене и умора по безкрайните пътеки на Стара планина.
Споменавал съм, че понякога за да организираме ходене, където и да се е стигало до вадене на вода от 9 кладенеца, с безкрайни уговорки, нагласи, следене на прогнози и ред други неща, допринасящи за изнервяне на ситуацията. След бързо кафе и уговорка се разбра, че на следващия ден ще се пътува за Острец (Априлци) , откъдето ще се обходят маркирани и немаркирани маршрути. Идеята на плана беше да се стигне до хижа Тъжа и оттам да се наобиколи по околните върхове и водопади. Спътника ми Ники сподели набързо какво е наумил, а именно да потърсим един позатънтен водопад - 'Пенчовското пръскало'. Еуфорията ме завладя тотално, не бях ходил по неутъпкани пътеки, а водопади с имена Пенчови, Петканови, Хайдушки и т.н. само красяха мислите ми в годините. Предстоеше да срещнем едни от най - девствените кътчета по Старата ни планина, но всичко по реда :).
С обичайното ранно пътуване в 6ч. бяхме на линия за прехода до хижа Тъжа. Форсираните обиколки, които направих преди 2 седмици не ми помогнаха особено. Пътя е доста стръмен, правещ леки завои, покрай респектиращия масив на връх Марагидик (Русалка).
Очертаваше се да хванем прекрасно време в тези два дни, от което живо се нуждаехме по хлъзгавите пътеки.
Кратка почивка...
... и подпиране на снега в очакване на прилив от сила :).
Минути преди хижа Тъжа и чудното време неприсъщо за тези земи.
Една клиширана композиция и право в хижата за подсилване с планински чай.
Отпочинахме и се насочихме за преход към Кадемлийското пръскало. Времето определено ни послуша.
Час след чая бях зареден за нови тръпки, а вида на това бясно чудо сипещо води, разбиващо се с милиони пръски, ме докара до пълна еуфория.
Снимахме го отвсякъде,...
...като записахме и малката Козя стена, с 'пътя' наречен Русалийски проход.
Не пропуснах да се покетря по камъните и до самия пад, иначе трябваше да съм луд :) . А за измокрената до неузнаваемост техника...
Както споменах оттук, оттам покатерих се навсякъде, позадоволих интереса! А той беше голям!
След почивка и чай, се изкатерихме и до връх Марагидик 1889 метра, от който се откриват страховити гледки към скалните маси на резерват Северен джендем.
Връх Марагидик...
...и хижа Тъжа в ниското, денивелация около 500 метра. Не че се оплаквам, но рязкото изкачване от 60 метра в Русе до 1889 метра тук за един ден не ми повлия много добре. Подхвана ме един задух и чудо.
А Ботев връх се откри. Там времето е благоприятно в 50-60 дни от годината.
В посока върховете малък и голям Кадемлия. По информация е чудо да се видят непокрити от облаци и мъгла. Е ние имахме късмет.
Седнах и се загледах :) по огромните масиви. Големината им личи от последните две снимки. За пресъздаването на мащаба използвах човека на скалите!
Следва ден 2
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Ако прехода е бил май месец, защо дърветата са още оголени?
ОтговорИзтриванеЗащото по високото винаги е така. Предната седмица имаше зелени дръвчета по ниското в Чипровци, но тук където сме, е на височина около 1500-2000метра.
ОтговорИзтриванеВсе едно е да ме попиташ - защо има сняг щом е май месец? :)
ОтговорИзтриване