Летовище Долна баня - хижа Венетица - заслон Ечемиците - резерват Ибър - рид Топоклия - връх Ибър - седловина Ушите - връх Каменити чал - връх Сиври чал - връх Равни чал - хижа Белмекен - летовище Долна баня
Вглеждайки се в картите, човек разбира колко голям и обзорен дял пресича отсечката от заглавието на публикацията... Докато проучвах този дял на планината, и качвайки се в една зима на връх Ибър, но стандартно от язовир Белмекен, знаех че е много красиво и просторно. Билата към
връх Белмекен, както и
кръгът през върховете Равни чал, Сиври чал, Каменити чал, които сме посещавали преди години... Замисълът да завъртя кръг през връх Ибър, с изкачване от летовище Долна баня не е от най-добрите идеи, особено когато слизането е в рамките на къс вече ден, затова и отлагах тази публикация и изпълнението и. То не, че някой вече чете блогове, но който ме следи и ако реши, нека разбие начинанието с поне една нощувка на хижите (дали на Венетица, дали на Белмекен, че си е таковало таковата)... От друга страна, точно такива преходи дават истинското натоварване, зареждането с емоции и пълно изключване от заобикалящото ни ежедневие - проказата в град... Та, така... :) Озовавам се късно привечер над летовище Долна баня и разпъвам софрата и хамака. Още не съм се отърсил от психарията по пътищата, но се отпускам... Птици пеят и се гонят по дърветата, а до мен има малка рекичка, носеща хлад и свежест... Само след няколко часа ще трябва да ставам... За пръв път ще спя на хамак, въпреки че вкъщи, в двора, разпъваме три понякога... А за да реализирам ходенето, се насилвам и тръгвам по прилично тъмно сутринта, за да успея да сляза по прилично тъмно вечерта... След серията Рила в деветте пътешествия, ми се искаше това да е десетото, с което да я затворя, но ходихме на море, а и вече е есен... Въпреки, че широколистните гори в ниското са все още зелени, в Рила е есен и началото на октомври го подксазва, всячески (мъгливи долини, ветровити била, жълти склонове във високата част на планината, денят е къс, а цветовете в небето са все по-ярки и хапливи в ранните часове...)... От летовище Долна баня може да изкачите връх Ибър по зелената маркировка, през хижа Венетица (споменал съм в няколко реда по-долу за тази хубава рилска хижа) и заслон Ечемиците, с преминаване през резерват Ибър. В близко минало "зелената пътеката" е била обрасла и минаването там е било почти епично... Сега е прочистено (коствало е брутални усилия, разчистени са буквално хиляди дървета, които са били нападали), маркирано е и се минава през красивите вековни гори на резерват Ибър... След нелекото изкачване на връх Ибър следва слизане до седловина Ушите... Завъртайки и билото с върховете: Каменити чал, Сиври чал, Равни чал, и достигане на хижа Белмекен, този кръг слизащ по жълта вече маркировка към заслон Ечемиците, хижа Венетица и Долна баня, определено ще остави следа у вас с красоти, простори, вековни гори и много изкушения, като малини, боровинки, които са навсякъде... Знам, че тази година за последно ще хапна черна боровинка и намирам на точно определено място от плодчетата, които са останали. В по-ниските и в по-високите части просто вече ги няма, затова събирам малко и за вкъщи... Малините са преминали, есен е... Връх Ибър е висок 2666 м, а тръгването от края на асфалта в Долна баня е от 800 м.н.в. Това са си близо 1900 линейни метра... През цялото време е стръмно нагоре и пътеката хич не щади, за да се озове човек на връх Ибър, но горе е магично... В последствие имам няколко слизания и качвания към Каменити чал от седловина Ушите, към Сиври чал, към Равни чал и се завъртат доста метри положителна денивелация за деня, може би малко под 2,5 к... И както сякаш всичко е добре, се обажда стара травма на кръстни връзки в коляно и то още на връх Равни чал, и достигането до колата е тежко, не много тежко, но много бавно, като решавам да ходя едва едва, за да се случи все пак прибирането... Цяло лято правя нелеки преходи в Рила и нямах никакви проблеми с това, но сега явно по къдравите клекови полета на рид Топоклия, с разните подсичания, го натовариха... Бях чел някъде, че не било никак желателно ДА НЕ се спи на някоя хижа след тази врътка, примерно на Белмекен, или на Венетица, но дори не чувствам умора, освен болката и след като на билото изядох един шоколад с половин сандвич, заспусках към заслон Ечемиците и хижа Венетица, с идея, ако много зле стане положението с крака, да остана някъде там и да нощувам. Опитът ми подсказва, че подобни травми на другия ден дават още по-силни болки и отражения, и затова стискам зъби и много внимателно все пак се добирам до колата за има няма 12 часа с почивките... Потвърждава се! В момента трудно ходя по стаите, за да си направя кафе, пусти мерак да драсна тези редове в тази публикация, но с повечко леки движения, бързо се влиза отново в режим... Миналата година така се оправих и в поредица от подходи, разгледах
северен Джендем,
неведнъж... Много динамика, вятър по билото и красиви пейзажи даде този дял на планината... Лудница! Есента и хладното време спомагат за бързо ходене и липса на изтощението, присъщо за жегите... Отново правя опит да се хидратирам предимно с боровинките и една ябълка, затова за целия ден изпивам едва литър вода... Към края на публикацията са изброени всички рилски красоти, до които успяхме да се докоснем в годините...
Хубав кът за отдих и бивак, малко преди стръмното изкачване. Черен път води до хижа Венетица. Стръмна пътека го пресича и с добро темпо, бързо се стига там... Маркировката е 6 точки и пътеката е подходяща за начинаещи...
Още е тъмно и минавам край хижа Венетица. На слизане (кръгът минава от там) се отбих и поговорих с хижарите - изключително любезни и добро впечатление ми направиха. Наоколо е чисто, поддържано, тревата в двора е равна, свежа и личи намесата и трудът на тези хора за мястото. Подредени и нацепени дърва, хубави кътчета за отдих, барбекю, пейки, хамаци на няколко дървета... Уют! Хижа Венетица работи в петък, събота и неделя и има оставен телефон на хижаря на един от прозорците, ако ги няма да звънне човек... Факт обаче е, че хижата остава далеч от туристическия поток, заради разположението и в ниското, и определено отдалечените била с върховете, което прави мястото подходящо за мохабети, достъпна е за високопроходими джипове по черен път...
Ако човек се абстрахира от мишите следи, вътре не е никак зле. Има нарове, одеала, добре подготвена печка с хубави кюнци, до нея камина и наредени в готовност дърва. Вода не забелязах вън, но в зима, когато е снежно, това не е проблем, ако човек реши да се наслади на зимен релакс. Мястото го предлага! Поемам в зеленото Ибърско море, очаква ме много ходене и куп денивелация до връх Ибър...
Няма коментари:
Публикуване на коментар