Показват се публикациите с етикет планински преходи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет планински преходи. Показване на всички публикации

неделя, 15 март 2026 г.

Понор Планина (Мали Понор) - село Брезе (махала Осиче) – махала Бахчата – ловен заслон Брезе – връх Петровски Кръст / оброчно място – изворите на река Топилата – гробище на село Сухо Бракьовци – връх Вардище – местност Бачище – местност Равнището – връх Белия Камък – местност Заледената Ливада – махала Бърдо – село Брезе

 Понор Планина (Мали Понор) - село Брезе (махала Осиче) – махала Бахчата – ловен заслон Брезе – връх Петровски Кръст / оброчно място – изворите на река Топилата – гробище на село Сухо Бракьовци – връх Вардище – местност Бачище – местност Равнището – връх Белия Камък – местност Заледената Ливада – махала Бърдо – село Брезе

   В голяма част маршрутът от заглавието на публикацията се препокрива с пътеките и подходите от този пътепис: "Понор Планина - село Брезе – заслон Сиромашки Рай – махала Бърдо – връх Градо – връх Кукла – бивше училище махала Бърдо (руини) – махала Бърдо – връх Белия Камък – махала Белина – село Брезе" Затова в тази публикация качвам снимки от първата му и по-интересна част за мен, която не бях посещавал - със старото гробище на село Сухо Бракьовци и връх Вардище - първенец на дял Мали Понор. Хубави пролетни снимки от втората част, съм качил в горецитираната публикация, в която има много красиви оброци, прекрасни гледки от пролетни върхове и изоставени махали...
   Богатството от пътеки, върхове, махали, селца и просторите, които разкриват множеството планини, кацнали над Искърското дефиле, ме поведоха за пореден път към висините им. В обиколките по Пролома, имах възможност да се докосна до много малки махали и селца в годините, докато търсех и снимах водопади... От проучване на пътеки, водопади и върхове, през годините, обиколих и част от оброчните места в Искърското дефиле. В тази публикация разглеждам част от оброчните места, които са свързани пряко с махалите, върховете и селата от заглавието на публикацията.
   Искърското дефиле и планините над него са съхранили арсенал от оброчни места, оброци, оброчни кръстове, счупени такива (кръстове, камъни), които са разположени по безкрайните баири, била, върхове, села, кацнали навсякъде. Над села, махали, горски дъбрави, в дворове на къщи, поляни, сечища, край вековни дървета, училища, църкви, гробища... Някои от тях се поддържат, други са изоставени или обрасли, вдън гори. На места са изградени маси, пейки и огнища, а бурените, могат да покажат дали мястото се използва и поддържа... Тези оброчни места са стари, като времето, като някои са правени от майстори в каменоделски школи, други не, но това ги прави по-различни и интересни... Изработени от различни камъни, бигорни блокове (по-стари), мраморни (по-нови), дървени и т.н. и т.н. На места са по няколко: нови, по-стари или в комбинация нов-стар, нов и парче от стар... Над буйните и дълбоки меандри на река Искър са кацнали много планини: Софийска Планина, Мала Планина, Голема Планина, Понор Планина, Врачански Балкан, Козница, Ржана... Именно в тях е събрана най-голямата концентрация от оброчни места на територията на България, както и в Трънското Краище, в което съм обикалял много през годините...
   В миналото тези оброчни места са били средища, на които хората от многолюдните махали и села са се събирали, изпращали са молитви, правили са курбани. Нямало е църкви и манастири навсякъде и там, тези свети места са играели и такава роля. Сега, голяма част от тези малки и големи махали са изоставени с годините при населването на големите градове, а тези в които все още има живот, не се радват на много хора... Това не пречи навсякъде да се вихри прокажена сеч, това е, горите скоро съвсем ще изчезнат...
   Всички мои публикации от Искърското дефиле качвам, описвам и може да видите, като линкове тук: Искърското дефиле и богатството от планини, оброци, оброчни места, върхове, села, пътеки, водопади, махали..

  



































   

неделя, 13 юли 2025 г.

Връх Белмекен и язовир Белмекен през лятото...

 Връх Белмекен и язовир Белмекен през лятото...

   Връх Белмекен, кацнал високо и гордо с обширното си било над язовир Белмекен, разкрива невероятни гледки - във всички посоки. Първата ми среща с него беше сурова и необятна. Духаше зверски вятър, мъгла и облаци свирепо се бяха озъбили срещу всякакви опити да видим каквото и да е било в една подранила ноемврийска зима... В последствие обаче обзорите никога не са ме възнаграждавали през годините на този връх. Качвал съм се безброй пъти след това... Веднъж от връх Ибър дълго наблюдавахме зимата в прекрасно и ясно време към снежен Белмекен, но с гледка към него, а не от него... В късна есен, в късна пролет, в дните на лятото и доста пъти съм се завъртал през зимата, когато с ниския ветеран, съм издрапвал до язовирната стена на Белмекен... В дни с прекрасни прогнози, точно над Белмекен винаги е имало облаци и мъгли, и за мен погледите там оставаха винаги табу. Районът наоколо е обширен/необятен и може да се качват много върхове, била, да се планират планински маршрути. Насреща са: Ибър, Сивричал, Ортачал, Равни чал, хижа Белмекен, хижа Христо Смирненски, спортна база Белмекен, откъдето могат да се правят много лъчове или големи кръгови маршрути... Бреговете на язовира са били и друг път повод за биваци и спане на палатка до водите му, като прохлада и студ са винаги гарантирани екстри и благинки в месеците юли и август, когато долу е ад... Та, този път се запътихме доста късно през деня и трябваше в ранния следобед да се кача, ако има желание, разбира се, че веднага след път човек трудно се решава и мислите са за хубава салата и разни други екстри... :) Какво обаче роди умната ми глава, предвид ранния все още час? Директен подход по най-стръмното насреща и без пътека до върха, вместо следобедно кафе. ☕ Право нагоре от прекрасните поляни за бивак. 🌲🌲🌲 Връзваха се, според гпс-а точно 2 километра по права линия до триангулачната точка и пирамидата на връх Белмекен. Наклонът е 1/3 в полза на склона и изглежда на една ръка разстояние, но разните треви, камъни и дълбоката хвойна подсказаха в последствие, че идеята не е била особено разумна и че ще се бедства... Тежки облаци бяха превзели билата, но според прогнозата поне нямаше да гърми/вали... ⛰️⛰️⛰️ Излязох все пак денивелацията от 600 линейни метра за точно час, хуквайки ударно и с идея, ако завали, бързо да се омитам надолу и буквално за минути да съм на бивака. 🌈 Доста добро време се случи нагоре и после в обратен ред забих надолу с идея за кръг, тръгвайки по билото, закъсвайки, бедствайки и опрашвайки част от клековете в едно дере, докато пак без пътека забих по стръмно то и изгубих ориентир... 🌳🌳🌳 Просеки се редуваха с гъст и непроходим клек и в последствие в пълно забиване... Това Белмекенско приключение щеше да породи бързо излизане с добра тренировка и бавно слизане, лазене, дране на кожа, а и да запиша летен Белмекен и в тази година... 😆 За сведение, пътеката от язовирната стена, явяваща се начало на маршрут към Белмекен, дълго време следва поляни и ръбове, докато обиколи и изкачи последната част към масивния Белмекен. Правил съм го зимно там няколко пъти, за ден с пътя и качване/слизане... Както и в срещуположната страна - от заслон Помочена поляна в една ветровита и ледена зима. Беше "сгряващо"... 🥶 Сега качвам малко снимки тук, от летен връх Белмекен, с динамиката на времето, облаци и прохлада, слънце и почти безветрена вечер, в която наблюдавахме пасторалните склонове на планината и как едно неправилно на вид слизане без пътека, може да вкара човек в беда... Още куп интересни маршрути, може да се видят в линка ТУК, в десетки идеи за рилски разходки и невероятни приключения...



























"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Рила планина - пешеходни и алпийски преходи