четвъртък, 21 декември 2017 г.

Кърнарско ханче - рид Каваклията - хижа Мъка - заслон Орлово гнездо - връх Жални - връх Куртхисар - зимно

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Маршрутът от заглавието на публикацията е подходяща дестинация за еднодневен преход през лятото, но тъй като в момента е зима, се пробвах да го извървя сега, в началото и. Знаех, че пътеките по обзорните ридове, обикалят отвисоко покрай внушителното Джафардере, а гледките, на които евентуално щях да стана свидетел, добавиха и идеи за изгрев от билото (което допълни и без това тежката раница със статив), с тръгване от Кърнарското ханче в 4 ч. сутринта. Плановете обаче са затова, за да се променят...

   Озовах се късно на изходна позиция, а часът наближаваше 9. Знаех, че това може да се окаже грешка, предвид късия зимен ден и снежните навявания по билото, които изцеждат силите на човек, тръгнал да прави еднодневни преходи по билото на Стара планина, а този определено си го биваше. За щастие, по трасето имах два варианта за евентуален бивак - останките на тънещата в разруха хижа Мъка, както и заслон Орлово гнездо, разположен на панорамното било на Стара планина.

  Дедопенев хан - Кърнарското ханче.

  От село Кърнаре съществуват няколко основни, маркирани маршрута в тази част на планината. Единият от тях следва долината на живописното Джафардере. Други два са тези по ридовете - Галибега и Каваклията. Те се отделят от главното било на планината към селото. Римският път с разположената в горната му част крепост на връх Куртхисар, представляват интересна атракция, като край тях от билото на планината до разположеният на юг връх Сиврията - 1522м.н.в. е изградена нова екопътека.

   Интересна находка край пътя. Дори едни от най-здравите модели на Мерцедес, са се предали пред експлоатацията им от малцинствата.

   Маркираната пътека по рид Каваклията е прекрасна, с боя по дърветата и множество табелки за хижа Дерменка и заслон Орлово гнездо, които по билото се допълват от гъста колова маркировка. Въпреки това имаше и такива елементи, все пак хората с това се отопляват...

   Изглед към долината и Средна гора.

   По пътя. Сезон на "зимните селфита" - открит. :)

   Рид Каваклията. Изглед към връх Вежен и настъпващата облачна свада.

   Денят по прогноза трябваше да бъде ясен и много студен, и сякаш засега се сбъдваше. Термометърът показваше -6 градуса, което личи и по ледът, започващ да образува кора по мериносовия шлем.

   Изведнъж попаднах в горска приказка.


   Клоните звънтяха при всеки лек полъх.



   Скоро излязох край изоставената хижа Мъка, в миналото - Пешова Мъка. Няколко постройки, които от години не се стопанисват, но може да се използват за авариен подслон. Дотук се преодоляват, около 800 метра денивелация от началото. Нагоре снегът стана проблем за напредването по билото. Не беше за снегоходки, а настъпващата мъгла смрази още повече пейзажа и минусовите градуси станаха още по-минусови. :)


   По билото.



   Напредвах бавно в тишина и слепота към заслон Орлово гнездо, в почти непрогледната мъгла.


   По билото към връх Карталкая-1588 м.н.в.


   И не след дълго излязох край заслон Орлово гнездо. Посрещна ме видимо изстрадал, прегладнял и премръзнал оранжев котарак, който силно се превъзбуди от присъствието ми.

   Наоколо нямаше следи от хижаря Наско, който най-вероятно се качва само по заявка или в съботно-неделни дни. Нахраних котарака с един сандвич, снимах и побързах да продължа по билото в посока Беклемето и връх Жални-1652м.н.в., от който да свърна на юг по ридът, отделящ се от главното било през върховете - Куртхисар-1622м.н.в., Влашките мандри-1556м.н.в., връх Сиврията-1522м.н.в.

   Ясно ми беше, че днес няма да случа нито изгрев, заради късното качване, нито пък залез... По груби сметки, ако бях тръгнал в 4ч. от Кърнарското ханче, щях да съм на билото към 7:30ч. за изгревът, който щеше да се реализира в кадри с пълни сили. Сутринта видимостта беше за чудо и приказ, до 10ч. В последствие дори ми мина през ум да постоя на билото за залеза, но времето тотално се скапа и реших да не си играя с разни рогати твари. Слизането през връх Куртхисар се оказа неясно и в непрогледна мъгла, а без гпс-а, едва ли щях да се справя без принудителен бивак.


   Още един бърз поглед към заслон Орлово гнездо и газ по билото.

   Ходенето не спореше в пърхавия сняг и затъвах пагубно в хвойни и навявания, но все пак с добро темпо излязох на връх Куртхисар.

   Връх Куртхисар-1626м.н.в. (Вълча крепост) се намира на скалисто разклонение, спускащо се южно от връх Жални-1652м.н.в., непосредствено преди Влашките мандри и Острец (Сиврията-1522м.н.в.). В района минава трасето на трако-римския път Ескус - Филипопол, свързващ Дунава с южните провинции на империята. В близост се е намирала южната крайпътна станция Суб радицес, все още личат и останките от позициите на турските войски, завладени чрез дръзка фронтална атака от колоната на генерал Карцов в лютата зима на 07.01.1878 год.



   Малък времеви прозорец, преди всичко отново да потъне в белота.


   В снежната прегръдка на зимата. Време е за чаша чай и смяна на широкоъгълния обектив с "теле-то". :)



   Така и предположих. В ниското видимостта се подобри.
 
   Слизайки от рида в прохода Троян-Кърнаре, имах два варианта. Пряката пътека на картата пресичаше перпендикулярно изолиниите през полуотвесен склон, в непосредствена близост над Джафардере. Около километър по гпс трака. Разумно беше да си съхраня читавите мембранни дрехи и поех по асфалта. :) Направих един стръмен шорткът до първата серпентина, излизайки на 7-8 метров праг, от който не ми се припомня слизането до пътя. Следващият шорткът, отново към почти отвесни прагове - сняг, лед, камъни, че за капак на всичко - почти непроходим от всякаква бодлива сган (шипки, къпинаци...). Оставаха 7.5 км, които асфалтовият път сваля плавно, а и скоро щеше да се стъмни. Взех трудното решение и поех надолу. Нямаше много движение в прохода, но все пак стопирах и четвъртата кола ме взе. След броени минути бях в изходна позиция до колата.

   22 пешеходни километра с 1100м. възходяща денивелация за 8 часа, от които час за почивка, чай, снимки и 6 км по асфалт на автостоп. Прекрасен ден, който ме допусна до зимните обятия на Балкана и макар на ръба, слязох по светло.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар