Повода да унищожим малко хранителни суровини, гравирахме и с доза автотуризъм в почивните дни. Тази част от западните Родопи, в която осъществихме кулинарната раходка е известна с туристическите масовки. Автобусите с хора, сергиите със захарен памук и забавните туристи по джапанки, пъшкащи, стъпващи по изпречилите им се препятствия на пръсти и питащи "колко още остава" винаги са ме забавлявали. Като си спомня, че преди години и аз бях така, не е за разправяне направо... :) Гледам да ги избягвам подобни пътеки, особено пък в уикендите, когато всичко оживява и отвсякъде се спъваш в хора, но в последно време розовият сценарий така ме е завладял, че нищо по-сериозно не се случва. Не съм ходил по високото от няколко месеца и взе да ми липсва. Тази година, както е тръгнала, май ще мине под този наслов.
Разбрахме се с Ванката и всеки по своя път през деня. Аз по скалните светилища, той по задачи и по-късно среща за мръвки, бира, палатки и хамаци. :)
Белинташ. Паркирах късно на паркинга и захапах пътеката. Всички се бяха подготвили и очакваха в засада поредните посетители.
Село Врата в ниското и възвишенията на западните Родопи.
Целият скален масив е надупчен като швейцарско сирене. Мястото е нарочено за енергийно светилище. През цялото време усещанията ми бяха странни. Болеше ме глава...
Отбих се и до село Мостово, от което се паркирах на Караджов камък, след девет километров и безводен пешеходен преход в двете посоки до него. Интересно място. В модерно време, на майтап се споменава, че легендата гласи как извънземните са пуснали тук камъка от снимката, за да бъде конкурентен Караджов камък на съседа си Белинташ! :)
Гледката над Караджов камък към вековните гори на резерват Кормисош. Тези гори, въпреки че са в резерват, масово се изсичат и скоро няма да са същите, за съжаление... :(
Множество скални отвори има на обзорния скален масив над камъка.
Идеята предварително гласеше да се нощува именно тук, но обстоятелствата ни принудиха да го раздадем по-лежерно. Снимах, взех си дозата свеж въздух и с бърза крачка се запътих на обратно. Тъй като не си взех вода, здраво бях ожаднял. С Ванката се срещнахме по пътеката, инструктиран по телефона ми носеше студена бира, особено ме зарадва срещата с него! :)
Цветната идилия над село Мостово.
В село Мостово има "обичай" хората да си закачат старите табели от МПС-о върху каменните зидове. Видях не една такава къща! :)
И привечер, на уханните поляни край Чотрова чешма до паркинга за скално светилище Белинташ. Изпекохме суровините, хапнахме, ударихме по един лаф и в заслужена почивка. Аз в палатката, Ванката в хамака си под навеса на беседката.
Нощта се представи напоително-дъждовна, с гръмотевици и светкавици, утрото пък ме завари така. Послушах капките над мен и бързо заспах. Завидях малко, че Иван е под навес и дъждът не вали отгоре му, но сутринта се оказа, че покривът на беседката здраво се изливал по хамака му и се наложило да става, и да импровизира с окачване на платнище над него. :)
Ранобудните птици изнесоха приятен концерт рано, рано и ме убедиха да не се излежавам дълго. :)
Сутринта всеки пое по своя път. Отдавна планувах една отдалечена екопътека до село Загражден с уникално ждрело и водопадите там, но съдбата се намеси отново и плановете си останаха за по-добри дни. Навестих доволно преливащото Сливодолско падало в съседния резерват - Червената стена, където си наводних телефоните, погазих и поснимах доволно с неделните навалици по пътеката. След проливните дъждове през нощта бях сигурен, че ще е така...
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар