четвъртък, 16 април 2015 г.

Лакатнишки скали - Ръжишка пещера - връх Сърбеница

   След добрата серия с водопадите Бовска Скакля, Под Камико и Миланов водопад, слязохме от село Миланово към паметника на Септемврийците. Оттам гледката към дефилето е повече от впечатляваща, знаех за това от години, Мариана също наклони везните да останем да пренощуваме там, въпреки че бях си наумил село Заселе, та село Заселе. Това от една страна (с наумяването) е добре, защото все пак някой ден пак ще се доберем до това чудно село Заселе и примамващите с дъхави билки поляни... :) Влезе ли ми мухата да направя нещо, няма връщане назад. Може да се случи след месеци, или години, но в това няма нищо лошо, по-добре късно отколкото никога, както се казва! :)

   Така, на паметника се паркирахме в късния следобед, привечер. От лошото време не беше останала и следа, освен чудните облаци. Мислех, че по откритите скали вятърът ще ни разкаже играта, затова бях малко скептично настроен за мястото, а то какво стана, няма да повярвате. Още с излизането от колата, заварихме чудна полянка с борови насаждения до нея. Върху меката трева положих палатката, в близост до бивака пък има изградено огнище, че и вятърът почти не се усещаше. Щяхме да кажем наздраве и за Мариана, която толкова много ме убеждаваше да останем именно тук! :)

   На метри от асвалта и паркинга, се разкрива тази гледка. Железницата и пътят вият покрай буйната река Искър, тук-там се чуват дърворезачи. Птици пеят весело, влаковете потракват бавно и сигурно по завоите на линията - идилийка! :)


   Доста се потрудих, докато събера достатъчно дърва за огъня, след което просто се излегнахме на шалтетата, зяпахме движението на облаците и си почивахме.

   Е, не ме свърташе много много и направих няколко кадъра по сумрак, с движещите се цветове на автомобили и влакове, и светещите прозорчета на къщите.

   Това беше последната снимка за деня, бях повече от доволен - водопадите течаха, тук също се получиха приятни неща над Искърското дефиле, а и пробвахме от една нова ракия... :)

   Нощта бе тиха, безветрена и зареждаща ни с нови сили за утрешния ден.

   Събудих се рано, набелязах си едни скали в далечината, от които да посрещна утрото.
И го посрещнах така! :) Скалите с паметника, до който палаткувахме остават най-вдясно. Утринните цветове обагриха приятно масива Лакатнишки скали. Там отсреща, под скалите е Ръжишката пещера, в която се изгубихме малко по-късно! :) Знаех, че е в района, но не и точно къде, затова ползвах "жокер от ръкава"! :)

   Изцедих каквото можах от меките изгревни цветове и поех наобратно да прибирам палатката.

   Закуска, чай и надолу по едва видимата пътека, водеща в Ръжишка пещера.

   Входа на пещерата.

   Изглед отвътре.

   С интересно осветление получих желаните кадри. В общи линии следващите няколко снимки ми отнеха над час.

   Огнена лава по пода на пещерата.

   Пещерата е неосветена и необлагородена, затова без осветление и статив, е невъзможно да направите каквото и да било. Взаимствах идеята с кадрите от ей тази публикация. Признавам си, че не бях подготвен с осветлението, поради простата причина, че не планирах точно сега да посетим тази пещера. От друга страна, многото цветове щяха да генерират в последствие пълен кич! :)

   Скоро бяхме отново на изходна позиция при тези най-интересни пещерни образувания, след известно замотаване по тъмните галерии.

   Над село Зимевица е най-високият връх в Понор планина - Сърбеница. С това планувахме да завършим деня.

   Изкачих го за час с директен подход над селото по стръмните и все още заснежени склонове на планината. Катя остана да пази колата, нали е със статус болна! :)

   Поглед към масив Кобилини стени от връх Сърбеница.

   И към село Зимевица.

   От връх Сърбеница към стръмните скални масиви наоколо.

   В далечината познатите тътени предвещаваха временно разваляне на времето. Прикапа ме дъжд. Едно добре охранено и недоброжелателно куче в селото ме изненада и за малко да ми види сметката... :) Не бях подготвен със статив в ръка, нямаше и камъни наоколо. Големината и злобата на Каракачанката надминаха всички очаквания за лошотия! :) Нямаше и къде да се покатеря по калната улица... Все пак се озовах невредим при колата. 

   Краят на великденските празници не предвещаваше нищо, освен досадно и изпълнено със задръствания приключение с безумията по пътищата. Всичко, с което ни посрещнаха тези чудни кътчета компенсира несгодите.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар