вторник, 7 април 2015 г.

Водопад Дуплево - водопад Скакалото - водопад Костен камък

   Имам навика да получавам факсове и понякога решавам буквално през нощта къде ще се ходи. Неделята я записах така, в просъница към три разбрах от таен глас, че ще се ходи в Родопите. С ремонтиран ДСЛР, който взех на предния ден, примамващи водопади и неудържима до краен предел абстиненция-лудост за снимки, поехме към Пловдив.

   По телефона, от един нов телефонен номер реших да се измайтапя и събудих доста хора, канейки ги на разходка. Те в просъница звучаха определено интересно, но само един клъвна на въдицата ми да излезе от затопленото си легло в предвид плана - газене в кал и вода, по родопските пътеки на неприветливото априлско утро! :)

   И така. Събрахме съфорумеца Митко и през свлечените пътища поехме към Бачково и село Орехово.

   Орехово. Две думи не са достатъчни да се опише този тъй приказен кът. Гостоприемни хора, борови гори, десетки параклиси по склоновете и много, много водопади изливащи се от всяко дере... Тони, с който се чухме и който има къща там, ни покани на по чай преди да поемем по калните горски пътеки. Обясни, че по склоновете над селото имало цели 28 параклиса. Е, онемях! Знаех за няколко от тях, както и за трите водопада, с които сефтосах новия механичен затвор на Канона! :)

   Фрагмент от родопските къщи.

   И родопския ни приятел Тони зад бара на механата си.

   След което се запътихме към фотогеничния водопад Дуплево. Ако човек не знае, че там, на около минута от асвалта има водопад, няма и да разбере. Водопад Дуплево е фотогеничен. Излива се от скалите, а пещерният свод позволява по-интересните ракурси да се случат. 

   Докато настройвах апарата на статива, установих че лайв вю-то му не функционира. Натисках бутона, но екранът тънеше в мрак. Ледени тръпки ме обсипаха, подкосиха ми се краката. :) Все едно бях под водите на водопада! Реших, че нещо не е сглобено както трябва, но бързо установих, че самият режим е забранен от менюто с тоталния ресет при ремонта.


   По път за водопад Костен камък, към който се целихме щракнахме и водопад Скакалото. Този водопад тече много рядко и сега, дори при пролетно пълноводие, се срамуваше да се излее по-богато. Доволен съм, можеше да няма и грам вода. Тук спокойно мога да отворя скоба. И трите водопада в публикацията е късмет да се видят толкова пълноводни! :)

   Отснимах се за спомен и нагоре по офроуд пътеката, където обувките ни натрупаха по най-малко кило кал.

   Продължаваме към Коилов дол и природната забележителност - водопад Костен камък. Якето на Митко контрастира в синьо до нападалите иглолистни гиганти и тристъпален водопад над водопад Костен камък.

   Водопад Костен камък ни приветства шумно. Бързо се спуснахме дотук. Склоновете бяха снежни и стръмни. Митко в подножието на водопада.

   И Катя. Разни осигурителни прусеци загрозяват предния план по пътеката. Хубаво е да ги има за неопитни туристи.


   Пътят, правещ множество завои, пресякохме по пряка пътека на отиване към водопадите, но сега се върнахме по него, защото както каза Тони ще видим множество параклиси.

   И след поредния завой се показа първата света обител - параклис св. Йоан Кръстител.


   Зад "Св. Йоан Кръстител" се намира новопостроен параклис с гръмкото име "Св. Вартоломей". :)

   Параклис "Св. Кръст Господен" бе следващия, стотина метра по-надолу по пътя.

   Фрагмент от интериора на параклис "Св. Кръст Господен".


   Неусетно наближихме и параклиса на Катя - параклис "Св. Екатерина". :)

   Слизайки на пътя, не пропуснахме да се отбием отново до водопад Дуплево отчитайки кадри с различен от предния ракурс! :)



   И за финал да отбележа. В района има още пет-шест водопада, за които няма никъде информация. Определено интересен кът в Родопите, който ни запали любопитството, разкри само част от своите тайни и затвърди максимата, че за да обиколи човек тази планина, не стигат и пет живота! :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар