Тъжанското ждрело - 'лято' 2011 първи ден

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
Не измина много време от дъждовно-мъгливите инвазии, с които Северен Джендем си показа рогцата, като вместо да ни покаже красивите си страни, ни изпрати на кални бани. За сведение калотерапията носи спокойствие и релакс за всички сетива, а на нас донесе подгизване, което ни замисли, че гологлавият шегаджия не си измисля прогнозите за времето, подсмихвайки се през вечер по телевизията. Идеята тогава беше да стигнем до големият Джендемски водопад, но плановете се провалиха. Канейки се тайно, поскърцвайки със зъби разбрахме, че и друг път ще ни се отдаде подобна възможност и съсредоточихме  усилията в подготовка на другата фикс идея, която ни се въртеше в главите като ореол от доста време . Идея за палаткуване в Тъжанското ждрело, в обетованите му земи, където се намират едни от най-величествените каскади от водопади, заобградени от изолираният скален каньон. Именно в този изолиран каньон се намира една от най-богатите екосистеми в Стара планина, но всичко по реда.
  Доста мисли хвърлихме по осъществяването на плана, с разпределянето на багажи и екипировка, докато неусетно настъпи дългоочакваният ден, в който започна пътешествието, с нощен преход до хижа Тъжа над Острец в Априлци. Прогнозите за времето  не бяха от най-обещаващите..., е все пак се надявам наистина някой ден да ни уврят дебелите глави, но както казах всичко по реда :).
  Не бях правил нощен преход и любопитството ми се засили, с наближаването на Острец. Любопитството на приятелите ми също се засили, гледайки следващата снимка, недоумявайки как колата събира толкова много багаж. Обясненията бяха излишни, сгушихме се някак в дядовата ръкавичка.

Шест човека, шест раници и стръмно изкачващата се пътека в посока хижа Тъжа, която ни подсети, че снимането няма да помогне за изкачването и.

Първата почивка направихме на фон на връх Зелениковец, който определено заслужава хубавото си име, с приятно зелените склонове. От него извира река Тъжа, която събира в себе си доста притоци извиращи от Юрушка грамада на запад или масива Триглав на изток. От източните и притоци падат множество водопади (пръскала), между които са Кадемлийското и Бабското пръскало, не само едни от най-високите, но и едни от най-красивите в Стара планина. За река Тъжа, която ражда буйните падове на тези водопади се знаело, че текла тихо през планинските усои. Но някога, в много старо време, при изворите й, под върховете Юмрукчал и Марагидик, имало самодивско сборище. Веднъж овчарят закарал стадото наблизо до самодивското сборище и видял няколко самодиви да решат косите си. Били толкова хубави разпуснатите им коси, като паунови пера закривали снагите им. Момъкът загорял от желание да види лицата на самодивите, но не смеел да подвикне, за да не ги разсърди. Помислил и извадил кавала си, та засвирил. Свирил бавно и тихо, после по-бързо и по-високо и накрая заситнил игриво свирнята. Самодивите развели косите си и се хванали на кръшно хоро. Свирел овчарят, свирел до прималявяне, защото една от самодивите извикала:

- Свири овчарю, свири, ние ще играем! Ако ни надсвириш, ще вземеш за жена тая от нас, която си избереш. Ако ние те надиграем, ще те разкъсаме на парчета, за да дадем на всяка - един си и не можеш да бъдеш на всички. А ти ни видя и без нас повече няма да живееш.
Уплашил се овчарят и напрегнал сетни сили. Колко време е свирил, не се знае, но издъхнал от умора. Чакала го сестра му да се върне, чакала, но напразно. Вечерта стадото се прибрало само, без овчар. Разплакала се девойката, завикала брат си, но никой не я чул. На другата сутрин се престрашила и отишла при извора на реката. Там намерила мъртвия си брат — пръстите на ръцете му окървавени, из устните аленеела съсирена кръв — бил скъсал дробовете си от надуване. Заплакала сестрата с поройни сълзи, които се вливали в реката. Всеки ден идвала на това място, плачела и тъжала за брат си. Затова и реката нарекли Тъжа.

И елементите от почивката след лиричното отклонение :). Скоро пуснахме челните ламби и потънахме в магичната гора. Прехода бе приятен, придружен от хлад и чисто звездно небе, от което се нуждаехме живо след напечения юнски ден.

Неусетно се появиха мъждукащите светлинки на хижата, откъдето след подсилване с планински чай запечатах талисмана пред нея, указателната табела, с черно-звездното небе.

Времето за сън отдавна подканваше, утрешният ден щеше да започне скоро, а с него и многото приключения, които ни очакваха. ЦЪК :)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127