Стара планина има два масива разположени южно от билото и. Масива Триглав и масива Равнец. Масивът Равнец е разположен между връх Ботев и село Васил Левски, като представлява елипса с голяма ос 10км. и малка ос 5км. Успореден е на Централното Старопланинско било и се свързва с него посредством три огромни рида извити, като седло, от които западният е маркиран за туристи и се нарича Дюза. Има осем на брой официално обозначени високи върха, които са трудно различими един от друг, поради равното теме на огромния масив. Това са връх Кочмара - 2017м.н.в. , връх Сютлючал - 1980м.н.в. , връх Сините камъни - 1980м.н.в. , връх Равнец - 2021м.н.в. , връх Селската могила - 2017м.н.в. , връх Белчу - 1980м.н.в. , връх Хайдута - 1925м.н.в. и последен е връх Равнец 2 - 1736м.н.в. , от който билото слиза югоизточно по рид Чуфадарица до Бяла река и мъжкия Калоферски манастир. От юг е достъпен с изкачване над градовете Карлово, Калофер, село Васил Левски. Стръмните южни склонове на масива дават началото на множество реки, а от север, пропастни ръбове слизат в недрата на резерват Джендема.
При предишно ходене по масива, отметнах връх Кочмара, но тогава преходът беше с друга цел и обзорните панорами от Равнец останаха в дълбоката сянка на фотографските ми страсти. От началото на януари се опитвам за трети път да преборя масива Равнец. При първото ходене, снежна буря беше сковала всичко наоколо и с много усилия се добрахме едва до хижа Равнец точно след преминалия снежен фронт. Условията бяха почти невъзможни за какъвто и да е преход във високото. Малко по-късно през месеца, но със сериозен пропуск в бивачното оборудване, стигнах до 1700м.н.в., малко преди билото на масива, решен да спя преди сливането на последната върхова кота с рида Чуфадарица и затъвайки до кръста в снежните капани, обезсилен, с тежката раница, се върнах на топло при печката, при температури вън гонещи -20 градуса по Целзий. Сега, с лека раница и подробно подготвен еднодневен маршрут, изравних резултата тръгвайки от село Васил Левски по Бялата пътека през местност Манастирчето, която изкачва през връх Глезкая, множество останки от кошари и явни пътеки от добитък и овчари. Каменни пирамиди и дървени колове са сложени на няколко места за ориентир. Не се подлъгвайте да импровизирате като мен, ако нямате подробен план в тази част на планината... :)
Известно време вървях по останки от черен горски път. В края му, ясно очертаната пътека ме изведе по скалния рид, тръгващ след последните къщи на селото чак до скалистия връх Глезкая. Прокарана е от овчари по вододела между реките Сакардере от запад и Малката река от изток за извеждане на добитъка през лятото. През кални тревни площи и кучешки вой, неусетно бях засмукал, около 500м. денивелация. В общи линии, тракът който гпс-а начерта, отчете доволните 2000м. възходяща денивелация и малко над 30км. ходене в този ден. Поех си дълбоко въздух, очакваха ме много перипетии през този ден, фирнован сняг по билото, който със следобедното слънце се стопи и вместо по лед, затъвах до колене в кишавия сняг.
По рида има следи от живот. В миналото, тук е имало много кошари, от които сега са останали само руините. Междувременно започнаха да се откриват бдящите над Карловското поле ръбове на масива Равнец, които слизаха в бездънни на вид дерета. Изглежда като разлом с две ясно очертани фунии. В дясната, източно от реброто, по което се движа е Малката река, която дава началото на някои по-неизвестни за мен водопади! :) Съдейки по "тортите" наоколо, лятото тук е пълно с крави и коне, както и с недружелюбните каракачански кучета, в компанията, на които не е особено приятно...
Стръмната пътека беше покрита със сняг и затова не я следвах плътно по серпентините, а катерех право нагоре, по усет, до излизането в местността Пашакая. Водоравно място със запазена каменна постройка и огромни камъни разхвърляни навред.
Е, чак водоравно не беше, но предвид изкачването дотук... :) Пред мен като на длан белее билото на Рила.
С плавно изкачване, реброто се стесни до излизането си на масива Равнец и по-точно на връх Сютлючал между Навалийска река и Сакардере. В последния участък, където сложих и снегоходките, стиснах пикела в ръце, тъй като пътеката подсича плавно над стръмната долина, където човек не е желателно да пада. При повече сняг тук, излизането през зимата е под въпрос, поради лавинния релеф на местността. Замислих се, че предната седмица, с много по-голямо количество сняг, надали щях да успея да пресека точно тук... И отварям една скоба - дотук не води маркирана туристическа пътека, както е при подход с качване от град Карлово по официалната такава водеща към връх Ботев през връх Кочмара! :)
След по-малко от четири часа гонка, стъпих на първия връх на масива Равнец - връх Сютлючал, преодолявайки 1500 метра възходяща денивелация. Гледката към алпийското Старопланинско било беше повече от впечатляваща.
Тук, в снежното навеище, река Навалийска (Неволя) поема по своя път към долината. Местността е кръстена Лъснатия тас.
Поех в последователност, зиг-загообразно по всички коти на масива. Следва връх Сините камъни с изглед към връх Ботев и връх Жълтец.
В далечината се белее внушителното било на масива Триглав, а възвишението вдясно е връх Селската могила, до който ще стигна след малко, след изкачването на връх Равнец.
Изглед към масива Триглав от връх Сините камъни. Не си играх да откопавам котите и триангулачните точки, тъй като нямах нужните сили и желание. :)
Връх Равнец. Тук вятърът е помогнал и ми е открил върховата кота. Въпреки, че на моменти снегът се пропукваше под влияние на слънцето, напредвах доволно бързо със снегоходките. И тъй като беше топло, бях по тениска и със слънчеви очила. Направо шляпах със снегоходките по билото, все едно се разхождам по плажа през лятото! И изгорях на очила. :) Масивът днес се отплати богато с гледки, поради упоритостта ми в предни опити, в лошо време тук е истински Aд, откритото било е опасно, вилнеят ураганни ветрове, няма постройки, където човек да се скрие, а всяко импровизирано излизане от очертанията на масива в мъгла, крие сериозен риск от попадане в лавина или по-лошото - Джендемът, който се откри пред мен след малко, в следващите няколко часа. Заобленото било слиза рязко в бездната, на километър надолу, между върховете Белчу и Равнец. Умишлено изписах височината на върховете още в началото, за да не се повтарям на всеки ред с това.
Връх Селска могила, изглед към Ботев връх и снежните навеища по билото. Няма да се повтарям, че видимостта беше перфектна, но тук наистина подобни гледки са кът. Джендемът е царство на мъгли и лошо време...
Скоро се "паркирах" и на връх Белчу, откъдето Джендемът загатна за присъствието си. Четири часа от началото на прехода бяха нужни дотук. Всичко вървеше плавно, бях зареден от зашеметяващите панорами, не бях закусил дори, но слизането по рид Чуфадарица щеше да се окаже почти кошмарно. Снегът започна да се топи от силното обедно слънце и снежните склонове ме пързаляха стръмно надолу. Пропадах в дълбок сняг, пързалях се, акробатичните упражнения и шпагатите не ги броих. :)
Изглед към Джендема по ръба между върховете Белчу и Равнец 2. Въпреки, че знаех какво слизане да очаквам, позяпах навред... Такава гледка за изпускане ли е? :)
Ясно личи подсичащата лятна пътека от местност Башмандра, водеща до хижа Рай. Раят на водопадите след месец май е там, но сега е лавиноопасно!!!
Слязъл съм вече от лавиноопасния склон на връх Хайдута, придържайки се максимално към ръба му. Седнах да се подсиля и хапна. Бях на изчерпване, само на няколко бонбона, а ме очакваше още толкова път по рид Чуфадарица и черният път свързващ се със село Васил Левски през подножието на планината от мъжкия Калоферски манастир, до който слязох в ранния следобед.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:
- Амбарица - Купените - Кръстците - Костенурката - Старопланински траверс
- Траверсът Добрила Ботев през зимата
- Карлово - връх Кочмара - зимен преход
- Звезди и ветрове - залез, нощ и изгрев от връх Амбарица през февруари
- Карлово, връх Сакарица - 1731 м.н.в., зимно
- Масивът Равнец през зимата
- Тъжа - хижа Русалка - хижа Триглав - зимен преход
- Зимен преход до хижа Равнец
- Траверсът Добрила Ботев през зимата
- Карлово - връх Кочмара - зимен преход
- Звезди и ветрове - залез, нощ и изгрев от връх Амбарица през февруари
- Карлово, връх Сакарица - 1731 м.н.в., зимно
- Масивът Равнец през зимата
- Тъжа - хижа Русалка - хижа Триглав - зимен преход
- Зимен преход до хижа Равнец
До скоро! :)
