Край село Липница: Пещера Очите - Пещера Проходна - Късноантична крепост Паница кале - Нанковски манастир "Света Мария" - Оброци - Липнишки водопад - Водната пещера

Край село Липница: Пещера Очите - Пещера Проходна - Късноантична крепост Паница кале - Нанковски манастир "Света Мария" - Оброци - Липнишки водопад - Водната пещера

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   Край китното ботевградско село Липница и околните селца, махали и баири, са разхвърляни куп природни забележителности. Красива природа, тишина и тесни пътища, пътеки, извеждат до водопади, оброчни места (на поляни и върхове), крепости, руини, средновековни манастири... Пещери, кацнали в непристъпни на вид карстови скали и това не е всичко. С повечко желание, обиколихме доста от обектите, които в предишно посещение на района не видяхме. Линк към публикацията от тогава може да видите ТУК :)
   Тогава видяхме красивите водопади и Водната пещера, мечата поляна и други обекти. Сега основен обект на посещение е пещера Очите и Проходната пещера над нея. С други скални отвори, панорамната площадка, качествения бивак и обиколката на оброчните места, пътешествето ни измори и остави без дъх... За трети път надникнах в запустелите руини на Нанковски манастир "Света Мария". Линкове към предишни посещения - ТУК и ТУК.  

   Панорамната площадка в местност "Пожарака".

   

   Част от Стражевата кула.

   Стражевата кула.

   Проходната пещера.

   Пещера Очите. Изключително място, даващо обзор към цели планински дялове през отворите. Аналогично на пещера Очилата, кацнала високо над река Вит между селата Ъглен и Садовец, която посетихме миналата седмица, тук веднага се ориентирахме, тъй като отдавна беше в плановете за бъдещи посещения...

   Множество оброчни места, кръстове, камъни, са разхвърляни навсякъде и съхраняват огромното културно и историческо богатсво на страната ни.

   Крепост Паница кале / Липнишко градище / Липнишка крепост.

   Част от внушителната някога стена на крепост Паница кале. Липнишката крепост, наричана също Липнишко градище и Паница кале, е късноантично и средновековно военно-архитектурно съоръжение, разположено край село Липница, Ботевградска община, от което днес са останали само археологически руини.

   Укреплението е издигнато на заравненото било на хълма. Има неправилна форма наподобяваща триъгълник, с остър ъгъл насочен на североизток. Общата площ е 9 дка и максимални размери 145х85 m. Крепостните стени се проследяват под насип, който е висок от 2 до 4 m. На северната стена има запазен участък с дължина 4 m и височина 3 m. Градена е от местен, ломен камък с обилна спойка от бял хоросан. На западната стена има останки от кула, като най-вероятно кулите са повече, но е трудно да се определи местоположението им без археологическо проучване. Входът на укреплението е от югоизток и все още добре се различава на терена. Към него води и стар път с каменна настилка, който е почти изцяло запазен. Пътят се изкачва от югозапад и преминава пред цялата дължина на югоизточната крепостна стена, преди да достигне входа. Вътрешността на твърдината е почти изцяло застроена от множество сгради, като теренът е силно променен от иманярски изкопи. Намират се и много фрагменти на битова и строителна керамика. На запад извън стената има сравнително равно място, където има останки от сгради, най-вероятно от неукрепено предградие.

   Споменах в началото за Нанковски манастир и се отбихме отново тук. Изключително и скътано в усоите свято място, което тъне в забрава... Тези КРАДЦИ - http://heterotopias.eu/bg/, са взели без позволение за ползване МОИ авторски кадри от този манастир!

   Уютна вечер е... Скоро ще завали, но сме с отдавна запален огън, готови за сън палатки и опитваме няколко пъти хубава крушова ракия с шарени салати...

   Село Липница. Денят е прогнозиран за проливни дъждове, както и се получава, но преди да поемем по обратния път, се завъртаме по доста оброци, отбелязани на картите и с това допълваме приключението... Вали ни и не е особено приятно, но всичко е като непланиран бонус и е особено добре дошло... :)

    Водната пещера.

   Липнишки водопад. 

Нанковски манастир Света Мария

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   В търсене на Нанковски манастир "Света Мария" се натъкнах на интересна информация за района и мястото край светата обител. Още по-интересното обаче беше това, че в няколко поредни опита не успявах да намеря манастира. Координати няма никъде и манастирът, обвит в мистика, не е отбелязан на картите и уикимапия. Само бегли описания, по които ако човек тръгне, няма да стигне. Питах местни хора, които не знаеха за него, или смътно си спомняха за местността, но подробни указания така и не получих.
  Тези КРАДЦИ - http://heterotopias.eu/bg/, са взели без позволение за ползване МОИ авторски кадри от този манастир!

   Нанковският манастир Света Мария се намира край село Липница, над една от многото му махали - Ръждавица. Подходът за манастира обаче е в края на махала Горановци, след къщите и. Днес мястото е почти недостъпно, а от него са останали само руини, но по полуразрушените стени все още личат останки от стенописи. В началото на миналия век стенописите са били в добро състояние, но постройката е била без покрив. За манастира се знае малко. Строен е 12-14-и век, а покривът му се е срутил през 1950г. Историята разказва легенди, свързани с проклятие, тегнещо над святото място. Кой и защо го е проклел не е ясно, но един разказ се предава от уста на уста вече поколения наред... Преди години турчин разрушил зида на манастира, за да вземе камъните и да си построи къща в Етрополе. По пътя, в района на село Разлив го срещнали група турци. Когато им разказал какво смята да прави, те отговорили, че няма смисъл, защото къщата му е изгоряла, заедно с цялото му семейство, което е било вътре. От този ден нататък светата обител се разрушава, а всеки, дръзнал да се доближи до нея, бива застигнат от тежко проклятие. Местни хора опитвали да възстановят светата обител, но безуспешно. Всички пострадали при мистериозни обстоятелства. Тази история разказва Динко Пешев, който преди години се заел да възстанови традицията, която повелява на мястото да се прави оброк на Света Богородица (15 август). Той искал още да направи и инициативен комитет за възстановяване на манастира. Заедно, с още трима души започнали ежегодно да събират и да дават курбан на мястото, въпреки че стари хора ги предупредили, че манастирът е прокълнат. Динко днес е с ампутиран крак, а другите двама, възобновили традицията вече са покойници. Единият живеел в къща между махалите Горановци и Ръждавица. Там имало три къщи, на трима братя. И трите изгорели заедно с хората... Другите също били застигнати от проклятието при странни стечения на обстоятелствата... Разполагах само с тази информация, но тя беше достатъчна, за да не се откажа и да се добера до дълбоките дерета и местността Свети Спас. Множество асфалтови и черни пътища, както и много махали, разпръснати в тази част на планината. Хълмове, дерета и обзорни гледки, разкриващи се във всички посоки. Времето тук отдавна е спряло и с нищо не догатва за кипелия в миналото живот. Тук-там стари хора, прегърбени обработват земя, тук-там животни по поляните.

   Тръгнах по обяд за София, за да взема Жоро, който беше ходил преди години с група хора. Не открили манастира с упътване от местните и намерили човек, който ги завел до руините. На място обаче се оказа, че времето е заличило спомените му за подхода. В късния следобед, движейки се през махалите и питайки местни хора, налучкахме поляната над манастира. След нелек глиганинг между двете дерета, между които се намира, успяхме. След всичко изчетено, опитите в предишни посещения - определено това е един от малкото обекти, до които бях екзалтиран, че стигам.

   Нанковският манастир.

   Неприятно-изненадваща среща с водна змия в дерето и приятна среща с Кума Лиса на поляната над Нанковския манастир. Клекнахме, докато сложа телеобектива и успях да я заснема като ловува.

   Секунда след като ме видя, буквално излетя към близката гора. :)

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук или на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 45 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

До скоро! :)