Колена - Милкини скали - крепост Голямото кале (Колина) - крепост Градището (Курвинград)

Колена - Милкини скали - крепост Голямото кале (Колина) - крепост Градището (Курвинград)

  Средновековна крепост Колина / Голямото кале се намира на 4.63 km северно по права линия от центъра на село Колена, в южните склонове на Сърнена гора. Изградена е на една височина, оградена с големи долове от север и от юг и от река Коленска или Градищка от запад. На югоизток от крепостта се издига височина подобна на конус, с името „Хурка“. На югозапад се намират местностите „Селището“ и „Гергьовица“, а още по на юг е разрушеното и изчезнало село Градец. Височината от север е заградена със стръмно спускащи се скали. Затова от тази страна не е била изградена крепостна стена. От западната част крепостната стена се е свързвала с две големи скали. Площадката на която е изградена твърдината е наклонена на югоизток. Обекта заема пространство от 10 дка. От крепостната стена, която е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан, са запазени малки останки. На най- високата и част е имало изградена кула (цитадела). На южната крепостна стена се забелязват следи от три плътни кули. Около крепостта е било разположено средновековно селище. Крепостта Колина е главен опорен пункт на укрепен възел, в който влизат „Малкото кале“, на 1 km източно от Колина и крепостта „Курвинград“- на 0.94 km югоизточно от Колина. Крепостния възел е охранявал калдъръмен път, от който има следи на 1 km на югоизток. Този път се е свързвал с пътя, който е вървял по билото на Сърнена Средна гора. Трите крепости- Голямото кале, „Малкото кале“ и „Градище“/ “Курвинград“ образуват приблизително равнобедрен триъгълник. Голямото кале/Колена е западния ъгъл, „Градище“/“Курвинград“ е югоизточния ъгъл, а Малкото кале е североизточния ъгъл.

   Милкини скали.

   Средновековна крепост Колина / Голямото кале.

   Средновековна крепост Курвинград / Градището се намира на 4.27 km северно по права линия от центъра на село Колена, на 0.91 km югоизточно по права линия от крепостта “Голямо кале”/”Колена” и на 0.67 km южно по права линия от крепостта „Малкото кале“. Изградена е на доминиращ над околността връх със стръмни склонове. Има правилна правоъгълна форма с приблизителни размери 80х90 m. Трите крепости- „Голямото кале“, „Малкото кале“ и Градище/Курвинград образуват приблизително равнобедрен триъгълник. „Голямото кале“/“Колена“ е западния ъгъл, Градище / Курвинград е югоизточния ъгъл, а “Малкото кале” е североизточния ъгъл.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Село Кънчево - крепост Градището

 Кънчево и крепост Градището на връх Градище

   Кънчево и крепост Градището на връх Градище... Над селото започва забавата в късния следобед... Към ден днешен има два хубави черни пътя, извиващи и обикалящи непристъпните подстъпи на масивите, но към самата крепост е тегаво. Растителността е превзела навсякъде и придвижването е наистина трудно. Завъртях малко под 10 пешеходни километра за два часа от автомобила във ветровития следобед. Подстъпът беше заснежен и скалист, до излизането при Твърдината... Внимателно се провирах, за да успея да видя, каквото ме вълнуваше и да търся подход към втория път, за да се върна обратно. Не взех раница, нито вода, а се стъмваше и не ми се преспиваше в гъстата люлякова растителност. След римска вила Чаталка и Яворското кале, този подход дойде малко в повече, но направихме 3 крепости в този съботен ден... Тичам по тениска нагоре, премръзнал и почти обезводнен, но знам че скоро ще се справя, че има бири за изпиване...

   Преминавам и край тези изоставени мохабетчийници...

   Подстъпът не е много удачен, защото отдавна съм изгубил "пътеката", която в далечното минало е била маркирана. Много на рядко се виждаха почти заличени цветове боя по дървета или скали... Вижда се вода и лед по скалите и направо си е стряскащо, но пълзя малко по малко нагоре и излизам на рида, който разкрива внушителни гледки.

   Цял град е имало на хълма. Невероятни руини, градежи и много иманярска измет, вилняла навсякъде... 🙁

   Притеснен съм за слизането. Пътят е на 200 метра под мен и с растителността сме в скандална ситуация...

   Водоизточник под крепостните стени. Възлов елемент за оцеляване и живот тук...

   Насреща е връх Градището. От изток (ляво) на запад (дясно) бързо прибягвам малко под 10 км и стигам по светло до колата. Катя ме чака и заминаваме да унищожим дузина тъмни бири край камината до котки и уют... 🙂

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Свежен - крепост Градището - Розовец - крепост Змейовец

 Свежен - крепост Градището - Розовец - крепост Змейовец

   Дни като този се помнят и човек настръхва, след като се прибере, зареден от свежестта на планината и вледеняващ мартенски вятър по билата...
   А това е тавана на колата рано сутринта. Днес ще моржувам, като решавам да не обличам яке, а само да го нося на раницата и тичайки да преодолея няколко върха, две крепости и да попътувам в завоите на Средногорието... Получи се...

   Средна гора и село Свежен. Учуден съм от количеството сняг днес...

   Бая студено е. Термометърът в колата показва -5.5 градуса... Двете петънца без скреж са от лампичките, които са в плафоните за задния номер... 🙂 Дълго умувам, докато се досетя, а то било близко да акъла, ама кой ли да го впрегне...

   Поемам към Трона и крепост Градище (Градището) на връх Градище...

   Градището.

   Трона (Тронът).

   Градището. Внимание, внимание - всички гарги на събрание...

   Вледеняващи пориви от вятър и направо тичам нагоре след следите от зайци, сърни и други горски обитатели...

   Вледеняващи пориви и направо тичам нагоре след следите от зайци, сърни и други горски обитатели... Безкрайното било от Свежен към Средногорието и връх Братан, който не се вижда на снимката...

   И скоро се затлачвам в преплитаща се растителност, че се сещам за хартиените бележки от по-горе...

   Средногорието. В люляковите тресавища под крепост Градището.

   Жилищни сгради и градежите им.

   В село Бабек.

   Ей, момче. :)

   Поемам към проход "Свети Никола" и бързо се насочвам към хълма Змейовец. А там битката със снежните навявки е неочаквана. В отминалите дни, облачни маси и снеговалежи превзеха Средногорието и Стара планина... Родиха се хубави приключения до крепост Мория (Серсем кале), крепостта над село Храбрино, крепост Калето над село Красново и други...

   И подценил обстановката, бая се залутвам в търсене на подход, какъвто има, но не точно...

   Гнездо.

   Крепост Змейовец. Тракийско укрепено селище Змейовец се намира на едноименния връх, на 2.9 km източно по права линия от центъра на село Розовец. Местността „Змейовец“ обхваща два върха и седловина между тях. По-високият връх е източния, а укреплението е изградено на по- ниския, западен връх. Обектът има неправилна форма с размери 70х80 m и площ от 4.77 дка. Крепостните стени се проследяват под формата на насип, висок 0.5 m. В югоизточният ъгъл на укреплението се забелязват останките на две сгради от по-късен период градени от камъните на тракийските крепостни стени и споени с кал.

   Крепост Змейовец.

   Крепост Змейовец не се намира на връх Змейовец, а на съседния хребет (както споменах по-горе), но аз знам за това и продължавам, докато преминавайки през люта растителност и тръни, все пак успявам. Изял съм едва 2 бисквити и една ябълка със силно кафе и треперя от студ... Ръцете ми започват силно да изтръпват и да ме болят. Лягам за 30 лицеви опори и хуквам, подвиквайки, за да сляза по-бързо при колата. А то се оказа, че са минали цели три часа...

   За да финиширам така ще са нужни още много усилия и труд, палене на камина, готвене и зареждане с тъмни бири... Живот ли бе? :)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК