Като цяло идеята беше добра, но не особено добра, за да е достатъчно добра, според гидовника за идеи... 🙂 🙂 🙂
Изникнала спонтанно и час по-късно съм на път! Дават хубава прогноза след отминалия дъждовен ден... Отдавна ми се върти в главата да се кача до хижа Средногорец и връх малък Богдан, който разкрива наистина страхотни гледки към билото на Стара планина на север и билото с върховете Лисец, Алексица, Кози грамади на юг... Навсякъде селца и градове, притихнали под облачно небе...
С велосипед, къс зимен ден, тръгване малко след 9 ч., a и след преваляванията през нощта, приключение сякаш щеше да има... Замисленият кръг през селата Дъбене, Климент, Каравелово, Богдан, качване до хижа Средногорец, връх малък Богдан, слизане в село Каравелово, Московец, с изходна точка град Карлово, обещаваше стабилно натоварване и многократно изплезване на езика... Гпс-а отчете 78,4 км, изминати за точно 9 часа, а денивелацията -1370 положителни метри... С едва няколко няколкоминутни почивки... Максималка отчетена скорост по пътищата - 49,8 км...Заредих правилно раницата с всичко необходимо - 2 резервни гуми, помпа, инструментите, пухеното яке и част от бивачната екипировка... Брал съм ядове далеч от автомобила със старото колело. Знаех, че счупя ли нещо по колелото, ще съм на много километри от каквито и да било села и градове! Изкачването от село Богдан е по лош почвен път, който е сериозно разкалян, стръмно изкачващ и безкраен, около 18 километра до билото, набирайки над 1000 положителни метра... През цялото време върти на красиви серпентини до бистри потоци в усойно дере. Тежък за изкачване, както ме предупреди един от местните хора. Ще я видим тази работа, "заканих се" аз! Пътят беше тежък... 🙂 Слизането за сметка на това направих през Каравелово по прекрасен път, подходящ и за автомобили. Може би, около 25 километра по бързи и дълги прави отсечки, с красиви плавни завои, пресичащи безкрайните Средногорски склонове... Този ми 23-и преход (толкова поне описани има) в планината Средна гора отчитам, като най-представящ мащабите на планината Средна гора и величието и. Усилията, нужни човек да направи такъв кръг пеша биха били впечатляващи!
Всъщност! Кое му е хубавото, бих се запитал за пореден път? 🙂 Липсата на мускулна треска... 🙂
Стара планина от Средногорието.
Денят ще е дълъг, ветровит, емоционален, натоварващ, вълнуващ!
Имам първите неприятни моменти още в началото му и това не е повод за усмивки... 🙂
По пътя...
Над село Богдан по черния път за камиони и джипове, извеждащ високо в планината...
Над село Богдан по черния път за камиони и джипове, извеждащ високо в планината... Пътят е съчетание от пясък, камъни, места с дълбоки коловози и романтиката е гарантирана...
По пътя... Тук е и мястото, където пътят от село Богдан излиза на билото при разклон. Слизането е в обратна посока към Каравелово. Скоростно и бясно надолу в ледените завои и бързи прави, но сега поемам към хижа Средногорец. Още час и половина задъхващо изкачване...
По билото.
По билото. Насреща е връх малък Богдан. По левия път се стига до хижа Средногорец...
Зад мен е връх малък Богдан.
Хижа Средногорец.
По билото. Взех си кола от хижата. Уютна, топла, чиста хижа. За съжаление хората са наплашени и нямаше много движение...
Страхотно е билото на юг. Това са красиви и панорамни върхове, изкачвал съм ги в предишни посещения на планината. Средна гора подценявах преди години, но се реванширах и обходих знайни и незнайни пътеки, села, била, върхове, скални светилища и куп неща...
На връх малък Богдан.
На връх малък Богдан. С изглед към Стара планина.
Спускането. Предполагах, че ако се върна по обратния път, ще отъмнея, а ако счупя велосипеда или спукам гуми в тези кални отсечки, използвани за добив на дървесина, ще трябва да бивакувам. Тръгнах късно сутринта, не че има голямо значение, все пак е приключение, което трябва да се запомни. Щях да стъкна огън и да направя импровизиран заслон бързо... Времето е все още топло... Струва си човек да остане в нощта с ясното небе и чистия въздух...
Много кал и настройки ще се правят по велосипеда...
Залезът. Оставаха ми 18 километра, в които напомпих здраво и по светло бях у дома... Има червено вино за пиене... Магнезии и витамини също трябваше, за да няма ох и ах...
Стара планина...
По пътя. Спирката в село Каравелово...
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
