неделя, 9 декември 2012 г.

Хижа Тъжа

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

В дяволското обятие на Балкана, зимен преход до хижа Тъжа

Зимна приказка.

    Нали сме студенти,... е бяхме едно време, но така е редно, да запазим традицията, та къде къде, решихме да се качим на особено любимата ни хижа Тъжа и да му изпием по една, за наздраве, в компанията на гостоприемните хижари (Румен и Чочо). Зимата в Стара планина е сериозно занимание, именно това ме хвърли в разни колебливи състояния часове преди тръгването. Оранжевите прогнози не бяха особено удачен вариант за преходи по билото точно сега, особено в лютата и свирепа зима, върлуваща в негостоприемната Стара планина. Имах си поне десет на ум, в предвид прогнозите, но така или иначе горе на откритото било прилежащата ситуацията взе превес. Без да очакваме, тръгвайки напълно подготвени се превърнахме в опитни зайчета с пухкави опашчета :) и прехода се превърна в жалка борба. Борба за живот!

Забавата по пътеката скъсяваше денивелацията, докато свирепите звуци на ураганни ветрове беснеещи над нас по откритото било разкриваха могъщата слава на Балкана. Така или иначе едно е ясно, щеше да падне голяма борба.

Излизайки на т.нар. дълга и стръмна открита поляна, урагнните пориви и смразяващата сила на декемврийските температури ни връхлетяха от раз. Балкана не ни искаше, това се оказа факт. Вървяхме по стъпките на двете големи групи, които трябваше да са вече на хижа Тъжа (така се разбра по телефона), докато и последните им следи изчезнаха в мистичната гора. Навяванията придвидливо и умело ги бяха заличили. Така във стихията на виелицата и бръснещия като счупен нож вятър запъплихме по следата на гпс-а. Машинката обледенено и покорно сочеше вярната пътека. Свирепият вятър започна да ни мята като изгнили клонки, със сурово предупреждение. С излизането ни в откритата билна част, положението след един от завоите на Русалийския проход стана неудържимо. Поривите трошаха като сухи клечки всеки беден опит да помръднем и крачка напред. Ледени късове на снежната виелица се набиваха, летяйки със скорост над сто километра в час в лицата ни, въпреки шлема и специалните очила. Тъй като имах само един шлем (шлема е като тези рицарските, но от мериносова вълна) :), го дадох на спътничката ми, така или иначе това беше първият и зимен преход, който ще помни цял живот :). Така останах с оголено лице срещу свирепата мощ на непокорната и бясна планина.  В такова състояние, условия и непрогледната мъгла, която падна, без необходимата екипировка, човек би  се превърнал в пътник. Вятъра ни мяташе по земята както се мята ранено животно, Балкана не ни искаше. С хиляди усилия успяхме да се доберем до хижа Табиите, където да влеем сили и да продължим напред. Звъннахме на Румбата (слава на Виваком), да е жив и здрав човека, посрещна ни с усмивка на лице и ни заведе до топлината на хижа Тъжа. Печката форсираше порции от сила, а чаят и приятната компания реваншираха състоянието, в което се намирахме до преди малко. Една хижа с чудесни и истински хора. Там където Хижарят си нарушава спокойствието и излиза за да те посрещне като приятел. Бобената пък чорбица захрани подобаващо енергийните нужди, който не я е опитвал......... да е ;). 


През нощта бурята все така свирепо надаваше ревове, опитвайки се да изкърти всички възможни прозорци, що съществуваха. Докато се увивах с трите одеала пък тайно си се молех за ентусиастите палаткуващи на вън, де да имах и аз този кураж... (скоро и това ще стане). Така скоро сънувах утринното кафе до бумтящата печка и замечтано заспах с желанието новия ден да е снежен, пухкав и приказно красив.
..................................................................
 Не ме свърташе много, така ранното утро ме изрита да отбележа талисмана на хижата и пухкавата феерия от натрупал декемврийски сняг.

И пухкавите смешковци-снежковци по запотеното от студ стъкло. Радостните картинки топлят сърцата и подсещат за най-хубавият християнски празник - Коледа.

Час по-късно реших да активирам началните форми на хипотермията и налазих масирано, около снежната красота. Утрото изясни малко от малко състоянието на душевно болната от вчера планина. Прилежно наредени дръвцата ще топлят премръзналите посетители в уютния планински дом.
 Бррр, студ и самота.

Сивкавата мистика носи във въздуха отрицателните температури на декемврийската планина.

Табиите, постройката отсреща, до която се скрихме на завет  в снощния преход. Добре, че хората са оставили отворени портите - добри хора, все пак по информация имота не приема гости (туристи и посетители).

Още един поглед, дръвчетата обледенени се отърсват от смразяващата нощ, нов ден е, ново начало...... снежно и пухкаво... :)

Полазих разни абстракции, около хижа Тъжа, болна работа, фотографска му. :)

Ваятел е вятъра, творец умел е, навяти форми красят пейзажа с неповторимия си вид, макар и смразяващо обледенен. Време е за топъл чай до бумтящата печка. Релакс в красивата, сурова планина.

Тръгваме си със смесени чувства, гората тъне в мъгла, клонките натежали, издържали на поредния опит да бъдат сломени от мощта на Балкана.

Снимката, която ми се превърна в топ 10 за тази година. Смразени, наведени-обледенени клонки на непокорни дървета, девствен сняг, непокътнат от човешко и животинско присъствие, истински красива, неподправена, смразяваща тишината приказка. Спираме за миг, забравяме за умората и се наслаждаваме на подареният миг. Миг на красота.

Клонките сякаш примирено са се предали в обятието на страховитата планина. Дяволски красива и пъклено сурова!
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание

   Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























Публикувано от в
Етикети: , , , , , , , , , , , , ,

2 коментара:

  1. Христо Свинаров10 декември 2012 г. в 8:57

    Последната радва по-особено. Като си по-често навън, нещата се случват :)

    ОтговорИзтриване
  2. Мартин Петров10 декември 2012 г. в 12:22

    Христо, нещата се случват, голям купон беше! :) Иначе си днес рожденник, поздрави от мен. Много здраве, късмет и милион уловени моменти от мен!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)