Рибарица, връх Кукуй, връх Кавладан, хижа Ехо, връх Юмрука, връх Вежен и хижа Вежен - ден 1

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Действието предстоеше да се развие в резерват Царичина, а както в повечето преходи изпълнени по подобен сценарий, лудостта надделя над иначе здравия разум. Обичайните "заподозрени",  ранно пътуване и прекрасният пъклен план, в който отново щяхме да се забъркаме. Като замисъл изкачването на връх Вежен 2198 м. не звучеше зле, но маршрута, който избрахме следваше да увековечи авантюристичните ни действия и да ни сложи по две обеци на ухото. Може би трябваше да започна с изречението - "Не правете това в къщи", след малко ще се разбере и защо? Както се знае, от село Рибарица започват десетки маркирани и немаркирани пътеки, водещи в приказните иглолистни гори на едноименния резерват. Ние се явяваме от този тип хора, които както ще стане дума по-късно, обичат да им е трудно. Предстоеше да атакуваме Вежен, третият по височина връх в Стара планина, (в последствие се наложи редакция, Вежен далеч не е третият по височина връх в Стара планина) по труден, но много красив маршрут.

Пристигаме почти по светло и докато Ники разучаваше местната обстановка и уточняваше маршрута, аз направих няколко забивки, от които излезе това. Рибарица се отърсваше от следите на нощта, а облаците червеникаво подаваха първи слънчеви лъчи.

Не се мотахме дълго, че студа щипеше и скоро заприпкахме по така нареченият затворен маршрут за хижа Ехо. Казвам затворен, защото пътеката не се поддържа от 30 години, това разбрахме по късно от хижарката на хижа Ехо.

Къде явно, къде не, успявахме да се придържаме по пътеката и едва доловимата маркировка.

От време на време спирахме за снимки и пак напред. Доста път ни чакаше.

Заснежените северни склонове на Вежен връх, водещ челните класации по височина след Ботев, голям Кадемлия и други... Това ни очакваше в утрешният ден, а именно да опитаме да изкачим заветната кота - 2198м.

И поглед назад. Рибарица остава в ниското, селцето спи, докато нашият ден е започнал отдавна. Ранното ставане ни изтерзава с набирането на височина, но зимния ден е къс и трябва до обяд да стигнем на хижа Ехо. Поне плановете бяха такива.

Отново в посока Вежен, този връх се очертава да получи голямо внимание, през целия престой. В ляво т.нар. връх Кукуй, по който минава пътеката. Стръмен, скалист и изненадите, които криеше под заледените листа. Някъде тук, като по поръчка излезе силен и студен вятър, следва обличане и.....

..... снимки - не се сдържахме, наложи се да подредим разни гледни точки, като тази с дървото на преден план. Вежен - изглежда толкова близо, а е толкова далеч.

Последен поглед през обектива, а след това изкачване на връх Кукуй.

Върхът ни спуска към Кукуй дере, а надписи като този смайваха погледите. На половината път от прехода !?!, логично е табелки от този род да бъдат поставяни в началото на пътеки, които са затворени поради една или друга причина. Ние знаехме за това, но дали някой, който тръгне по тази пътека и не знае, ще се върне? Все пак е изминал половината път! Продължаваме напред.

Дерето ни очаква. Ако и аз бях сложил алпийските котаци нямаше да се пилея по склоновете като пиян скиор, но... пусти му и мързел.

Борбата струваше усилията, видимостта подчерта ясно северна България.

Оттам идваме, но откъде точно и аз вече не знам, стръмно е до болка. Стискаме зъби и в борба с ледения вятър продължаваме по план. Малко по-късно пейзажа щеше да ни възнагради с гледки във всички посоки.

Връх Кавладан добавя стратегически завършек на замисъла ни - снимки във всички посоки. :)

Към хижа Ехо и връх Юмрука, който също се вписа в плановете ни за деня.

В посока изток, алпийското било се белее, вижда се дори Ботев - първенеца на цялата тази Старопланинска мания, която ни е обладала в последно време.

Към хижа Козя стена, интересен релеф, май се озовахме на чудесно място за релакс на сетивата. Забравихме и за вятъра. Въртяхме се да запечатаме всичко, което ни подари природата в този красив зимен ден. Няма да се оплаквам поради липсата на сняг. Това, което се случваше и гледките на хоризонта запълни празнините.

Хижа Ехо след топъл чай, погледа е от пътеката за връх Юмрука. Натам ни отвежда приключението. Слънцето ще се скрие скоро. Трябва да побързаме, за да хванем същинският залез от там. Да бързаме, да бързаме, но..... не ни се получава.

Тичах като обезумял, търсех разни интересни гледни точки, разпъвах статива. В общи линии извършвах странни движения. Оприличавах действията на свободен електрон. :)

Параклисчето в посока връх Юмрука - прилично украсява студения камънак.

Цветовете посиняха, слънцето скоро щеше да залезе зад връх Вежен и Старопланинското било.

Има още до горе, а закъснявахме, затова реших да снимам каквото дойде, така или иначе можеше да изпусна същинската част. Трупах кадри на принципа колкото-толкова.

Ники ме беше изпреварил и позираше гордо с новата си придобивка - пикела на Petzl :).Като няма сняг, поне добре се вписа с него и огряните скали.

Тук снимах тази безцелна изгъзица със Средна гора и почнах да тичам по пътеката. Залеза нямаше да си отиде без бой.

Май успях, на време запечатах и това -  връх Юмрука, фотограф и връх Вежен със заснежените склонове. Фотографска идилия. Радвах се тайно и.....

.......запис в книгата за гости, след което право към хижата. Излезе и онзи вятър - леденият. Какво по хубаво от един топъл чай. Запасите ни бяха на изчерпване, отдадохме се на заслужена почивка, все пак утре щеше да падне голямата борба. Вежен ни очакваше!

СЛЕДВА - Връх Вежен

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)