Ретро Музей - град Варна

 Ретро Музей - град Варна
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Антична крепост на нос Свети Атанас (Бяла) - крепост Козяк (Обзор)

 Антична крепост на нос Свети Атанас (Бяла) - крепост Козяк (Обзор)
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Тракийска, антична и късноантична крепост има на нос Св. Атанас, на 2.84 km югоизточно по права линия от центъра на град Бяла. За съществуването на крепост на нос “Св. Атанас” се знае още от кратка бележка от 1892 г. в описа на старините по Черноморското крайбрежие на основателите на българската археология, братята Хермингилд и Карел Шкорпил.

   Една оглавена през 1979 г. от проф. Михаил Лазаров подводна, археологическа експедиция в залива, южно от носа дава допълнителна информация, обобщена в малки статии в популярното тогава списание „Космос”. Няколко оловни и каменни щокове на котви, множество фрагменти от керамични съдове открити от тази експедиция се пазят в туристическия център в града. Подводните проучвания насочват вниманието и към други извори.

   Според древногръцкия географ и историк Страбон тук някъде, между “Одесос” и “Навлахос” се намира “Лариса”, но това навярно се отнася за пристанището в споменатия залив, което безспорно е локализирано и при подводната археологическа експедиция. Уместно е да се добави, че според някои специалисти за времето на античността и средновековието, пристанището в залива на Бяла е най- доброто по старопланинското черноморско крайбрежие.

   Къде е населеното място от това време е трудно да се предположи, но различни сведения сочат платото над залива, където са откривани надгробен надпис на гръцки, както и други артефакти. Те дълго време са стояли настрани от вниманието на историци и археолози. Към времето на ранното средновековие се отнася валът, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла).

   За съжаление, това интересно съоръжение, за датировката и предназначението на което има различни хипотези към днешния ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известния камък с врязани рунически букви/знаци, които се свързват със старобългарската история. Описвайки вала проф. Рашо Рашев също споменава за укреплението на нос “Св. Атанас” като я определя като „малка късноантична крепост”. Основната причина дълго време да се знае малко за крепостта на носа е обстоятелството, че оценявайки добрата видимост към голяма площ навътре в Черно море в продължение на десетилетия тук е имало военно поделение, което прекратява дейността си преди няколко години.

   В наши дни съществува голям инвеститорски интерес за строителство в района на Бяла, в това число и в места на самия нос “Св. Атанас” и северно от него. За по- конкретно локализиране на крепостта и изясняване на археологическите структури от средата на юли 2009 г. работи археологическа експедиция ръководена от ст.н.с. д-р Валери Йотов, н.с. Александър Минчев, гл. ас. Мария Манолова- Войкова. За кратко време бяха изяснени въпроси на укрепителната система, водоснабдяването, жилищната и обществената архитектура.

   На този първоначален етап на проучване може да се приеме, че крепостта е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно- отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхваща площ от около 40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. Кули и порти на този етап не са локализирани. Недалеч от южната част на крепостната стена бе проучена казарма. Основание за такъв извод ни дават удължената правоъгълна форма и големите размери на помещението. Сондажите на няколко места показаха още, че в почти всички археологически структури се откриват следи от силен пожар, което потвърждава известните ни от други подобни случаи напускане и разрушения причинени от аварославянските нашествия в края на VІ и началото на VІІ век.

   Най- интересният археологически резултат може би е откриването на сграда с масивни зидове от камъни и тухли, които на места са запазени до 1.5 m височина. Планът на сградата, както и първите открити находки- части от капители, мраморни детайли от олтарни прегради, фрагменти от прозоречно стъкло, фрагменти от стъклени светилници позволяват да се направи предположението, че става дума за раннохристиянска базилика от V-VІ век. След отстраняването на някои проблеми на инфраструктурата в района, разкопките ще продължат и в следващите години. В обекта са открити следи от тракийско светилище и римски останки от II-III век.

   Късноантична и средновековна крепост Козяк се намира на 2 km северозападно по права линия от центъра на град Обзор, на източния от двата ръта, които се спускат от връх „Янку тепе“ към долината на река Двойница. Според описанието на К. Шкорпил височината е двойно защитена с яки крепости стени, като горната част представлява неправилен шестоъгълник с максимални размери около 50х75 m. В североизточният ъгъл личат останките на петоъгълна кула. Долната част на крепостта е с четириъгълна форма с дължина около 160 m и ширина около 75 m. Цялостно погледнато укреплението има неправилен правоъгълен план с размери 210х75 m и площ от 15.1 дка. От юг и североизток крепостта е била най- достъпна и поради това от тези страни укрепленията са били по- солидни. От североизток е била издигната кула за допълнителна защита, а от юг е бил главният вход на крепостта, вероятно също защитен с кули. В днешно време укреплението е силно обезличено, като само на източната стена се забелязват запазени отделни участъци от градежа, съставен от местен, ломен камък, споен с бял хоросан но с изронени лица. По терена на укреплението се намира голямо количество строителна и битова керамика. За пръв път Козяк, заедно с “Емона” е регистриран в помета на Мануил Фил, възпяваща похода на Михаил Глава Тарханиот в Североизточна България срещу цар Ивайло, през 1276 г.  Крепостта и обитателите ѝ пострадали сериозно и от рицарите на граф Амедей VI Савойски по време на морския поход срещу Българското Черноморие през есента на 1366 г. Тогава графът превзел последователно „Агатопол“, „Аполония“, „Скафида“, „Анхиало“, „Месембрия“ и се спрял с корабите си пред „Одесос“. Част от рицарите и помощна войска, поели на юг пешком и завзели крепостта „Емона“, чийто защитници се предали без бой. Походът им продължил към Козяк, но българският гарнизон там оказал сериозен отпор. Една група от савойците се опитала да проникне в крепостта през нощта, като използвали стълби, за да преминат над куртината в най- трудно достъпният участък. Прикривани от тъмнината те успели първоначално да прехвърлят стените, но били усетени от стражите. След кратка схватка българите ги убили и решили да отблъснат евентуални нови нападения от такива мародерски отряди, като демонстрират ужасяваща жестокост- нарязали телата на късове и ги провесили по стените на крепостта. С тази си постъпка, защитниците така вбесили графа на Савоя, че той им отмъстил жестоко. Козяк бил нападнат от цялата савойска войска, която бързо го превзела и не пощадили нито един от обитателите ѝ. Крепостта е регистрирана върху морски карти от ХIV-ХV в. Пристанището ѝ било добре известно на венецианските и генуезките мореплаватели, които в мирни времена разтоварвали тук основно дрехи и изнасяли с корабите си дървен материал, вино, пшеница и ечемик.

Крепост Калето въз кучките - с. Камчия

 Крепост Калето въз кучките - Камчия
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Късноантична и средновековна крепост Калето въз кучките се намира на 4.1 km северозападно по права линия от центъра на село Камчия. Разположена е в Ришкия проход, по поречието на река Орлишка/Немой дере, като е контролирала пътя през долината ѝ. Има неправилна, четириъгълна форма с ориентация изток- запад, приблизителни размери 90×60 m и площ от 5.4 дка. Четириъгълния вид е нарушен в западната стена с две чупки. Северната, южната и източната стени са защитени с правоъгълни кули, включително ъглови кули в четирите края на укреплението. Има два входа- от север и най- вероятно от юг, като през средновековието южният е бил зазидан. Крепостната стена е широка 2.4 m, на места е запазена сравнително добре. В нея личат два вида градеж. Първоначалният е от големи дялани блокове- квадри от жълт пясъчник, който не е местен камък с пълнеж от ломени камъни споени с бял хоросан. Хоросанът е със съставни части от вар и трошени тухли. Втория градеж е небрежен, от местен речен камък с пълнеж от трошен ломен камък, речна баластра и хоросан. Размера на стените е: южна- 89 m, западната- 57 m, северна- 73 m и източна- 62 m. Най- добре е запазена част от южната стена в югоизточния ъгъл, където има участък от 16 m, които се издига на 6.7 m. От всички страни крепостта е била защитена, допълнително от по един землен вал с височина до 4 m. От север, изток и запад от двете страни на валовете са издълбани ровове с ширина от 2 до 4.5 m. Само от юг има един ров от вътрешната страна на насипа. От външната страна ров няма поради стръмния наклон на терена. От север насипа е разположен на 24 m северно от стената, а от юг на цели 54 m от стената. Южния насип е разположен пред южния фронт на средновековната землена преграда- вал, която прегражда цялата долина. Поради тази причина най- вероятно насипа е бил свързан с преградата. Като цяло, запазената до днес част от укреплението е с фронт на юг. В нея се среща късноантична керамика и тухли с овидна украса, правена преди изпичането им. По ориентация, вид и структура крепостта е типичен военен лагер. Съществувала е през IV-V век и VIII-X век, като е споменавана неколкократно в различни исторически източници. Към късноантичната история на крепостта се отнасят и пет правоъгълни кули разположени, за наблюдение и отбрана на най- достъпните места от хребета на изток и на запад от реката, там където може най- лесно да се премине от север на юг. Градежа на кулите е идентичен с късноантичния градеж на крепостта и са строени по едно и също време. Четири кули- А,Б,В и Г се намират на източния бряг на реката и една- Д на западния, на най- високата точка на хребета. В последствие прабългарите са построили преградният земен вал, минавайки през четири от тях- А,Б,Г и Д, а кула В остава северно на 10 m него. Две от кулите- Г и Д, са изградени със суха зидария и имат размери 12х12 m. Другите кули са съответно: кули А и Б- 4.2х4,2 m, кула В- 6х4 m  и са градени със спойка от бял хоросан, идентичен с градежа на крепостта. Като заключение може да се каже, че крепостта е късноантична но е включена в средновековната българска защита на прохода, като е подсилена със землени укрепления около нея...