Крепост Калето въз кучките - с. Камчия

 Крепост Калето въз кучките - Камчия
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Късноантична и средновековна крепост Калето въз кучките се намира на 4.1 km северозападно по права линия от центъра на село Камчия. Разположена е в Ришкия проход, по поречието на река Орлишка/Немой дере, като е контролирала пътя през долината ѝ. Има неправилна, четириъгълна форма с ориентация изток- запад, приблизителни размери 90×60 m и площ от 5.4 дка. Четириъгълния вид е нарушен в западната стена с две чупки. Северната, южната и източната стени са защитени с правоъгълни кули, включително ъглови кули в четирите края на укреплението. Има два входа- от север и най- вероятно от юг, като през средновековието южният е бил зазидан. Крепостната стена е широка 2.4 m, на места е запазена сравнително добре. В нея личат два вида градеж. Първоначалният е от големи дялани блокове- квадри от жълт пясъчник, който не е местен камък с пълнеж от ломени камъни споени с бял хоросан. Хоросанът е със съставни части от вар и трошени тухли. Втория градеж е небрежен, от местен речен камък с пълнеж от трошен ломен камък, речна баластра и хоросан. Размера на стените е: южна- 89 m, западната- 57 m, северна- 73 m и източна- 62 m. Най- добре е запазена част от южната стена в югоизточния ъгъл, където има участък от 16 m, които се издига на 6.7 m. От всички страни крепостта е била защитена, допълнително от по един землен вал с височина до 4 m. От север, изток и запад от двете страни на валовете са издълбани ровове с ширина от 2 до 4.5 m. Само от юг има един ров от вътрешната страна на насипа. От външната страна ров няма поради стръмния наклон на терена. От север насипа е разположен на 24 m северно от стената, а от юг на цели 54 m от стената. Южния насип е разположен пред южния фронт на средновековната землена преграда- вал, която прегражда цялата долина. Поради тази причина най- вероятно насипа е бил свързан с преградата. Като цяло, запазената до днес част от укреплението е с фронт на юг. В нея се среща късноантична керамика и тухли с овидна украса, правена преди изпичането им. По ориентация, вид и структура крепостта е типичен военен лагер. Съществувала е през IV-V век и VIII-X век, като е споменавана неколкократно в различни исторически източници. Към късноантичната история на крепостта се отнасят и пет правоъгълни кули разположени, за наблюдение и отбрана на най- достъпните места от хребета на изток и на запад от реката, там където може най- лесно да се премине от север на юг. Градежа на кулите е идентичен с късноантичния градеж на крепостта и са строени по едно и също време. Четири кули- А,Б,В и Г се намират на източния бряг на реката и една- Д на западния, на най- високата точка на хребета. В последствие прабългарите са построили преградният земен вал, минавайки през четири от тях- А,Б,Г и Д, а кула В остава северно на 10 m него. Две от кулите- Г и Д, са изградени със суха зидария и имат размери 12х12 m. Другите кули са съответно: кули А и Б- 4.2х4,2 m, кула В- 6х4 m  и са градени със спойка от бял хоросан, идентичен с градежа на крепостта. Като заключение може да се каже, че крепостта е късноантична но е включена в средновековната българска защита на прохода, като е подсилена със землени укрепления около нея...